О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№559
гр.София, 05.12.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 499/2011 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх.№ 7290/30.07.2010 год. на [община] срещу определение № 1107 от 23.06.2010 год. по ч.гр.дело № 830/2010 год. на Софийския апелативен съд, втори състав, с което е оставено в сила определението на Монтанския окръжен съд от 11.03.2010 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 105/2009 год. в частта по предявения от [община] срещу З. кооперация „Л.-94”-в ликвидация, [населено място] иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон. Според жалбоподателя, ЗК”Л.-94”- в ликвидация е пасивно легитимирана да отговаря по иска по чл.537, ал.2 ГПК като страна-продавач по договора за покупко-продажба, независимо че искът за собственост не е насочен срещу нея, защото искането за отмяна на нотариалния акт за прехвърляне на имота засяга и правата на прехвърлителя, който се ползва от акта, доколкото е получил от насрещната страна парична престация срещу прехвърленото право на собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи: противоречие с особеното мнение към решение № 322 от 19.04.2010 год. по гр.дело № 777/2009 год. на ВКС, І г.о., както и с решение № 1249 от 04.12.2001 год. по гр.дело № 161/2000 год. на ВКС, ІІ г.о., а така също и необходимост от тълкуване от Върховния касационен съд предвид съществуваща празнота в правото, доколкото в действащия ГПК не е регламентирано обективното съединяване на иск за собственост срещу приобретателя по разпоредителната сделка с иск по чл.537, ал.2 ГПК, насочен срещу прехвърлителя за отмяна на нотариалния акт.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С искова молба вх.№ 1912 от 10.07.2009 год. [община] е предявила следните претенции, конкретизирани с молба вх.№ Д-390/7436 от 24.02.2010 год./л.57 от гр.дело № 105/2009 год. на ОС-Монтана/, а именно: а/ по отношение на З. кооперация „Л.-94”-в ликвидация-по чл.537, ал.2 ГПК да бъде обезсилен, респ. отменен нотариален акт за покупко-продажба № *, т.*, рег.№*, нот.дело № */* год., по който кооперацията-ответник е продавач и б/ по отношение на „СНИ-К.-І”Е., [населено място] – да бъде признато за установено, че общината-ищец е собственик на процесния имот и да бъде осъден ответника да й предаде владението върху него. Спрямо втория ответник-купувач по сделката от 10.03.2009 год., също е поискано обезсилване, респ. отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба от същата дата, на основание чл.537, ал.2 ГПК.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по иска срещу ЗК”Л.-94”-в ликвидация, като е приел, че предявяването на самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт е процесуално недопустимо, след като срещу кооперацията не е предявен иск за собственост.
В. съд е потвърдил определението, като е приел, че разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК не представлява правно основание за защита на накърнени права, а е правна последица от успешно проведена съдебна защита, поради което в случаи, в които липсва искова претенция по установителен, осъдителен или конститутивен иск за защита права на титуляра на правото на собственост, липсва правен интерес от самостоятелно прилагане на визираната разпоредба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Обжалваното определение не противоречи нито на решение № 1249 от 04.12.2001 год. по гр.дело № 161/2000 год. на ВКС, ІІ г.о., нито на особеното мнение към решение № 322 от 19.04.2010 год. по гр.дело № 777/2009 год. на ВКС, І г.о.
Апелативният съд е приел, че липсва правен интерес от самостоятелно прилагане на разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК в случаите когато не е бил предявен установителен, осъдителен или конститутивен иск за защита на правото на собственост. Предявеният срещу ЗК”Л.-94”-в ликвидация иск за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба, по която сделка кооперацията-ответник е продавач, е намерен за процесуално недопустим, но не и по съображения, че на отмяна или изменение по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./, понастоящем на чл.537, ал.2 ГПК, подлежат само констативни нотариални актове, а не и нотариални актове за сделки. Прието е, че срещу ЗК”Л.-94”-в ликвидация е предявен на самостоятелно основание иск по чл.537, ал.2 ГПК, без съдът да е бил сезиран с друг иск срещу същия ответник.
Следователно, недопустимостта на самостоятелен иск за отмяна или изменение на нотариален акт, не е мотивирана с проведено от въззивния съд разграничение между нотариалните актове, с които се удостоверява правото на собственост върху недвижим имот и нотариалните актове за сделки. Ето защо, не съществува противоречие на определението с решение № 1249 от 04.12.2001 год. по гр.дело № 161/2000 год. на ВКС, ІІ г.о., нито с решение № 322 от 19.04.2010 год. по гр.дело № 777/2009 год. на ВКС, І г.о., и в частност с особеното мнение по последното. Що се касае до определение № 432 от 21.05.2009 год. по гр.дело № 777/2009 год. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.288 ГПК, същото не следва да се преценява в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото се касае за специфична дейност по селектиране на касационните жалби и съдебният акт не разрешава материалноправния спор със сила на пресъдено нещо.
Липсва и предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По недопустимостта на самостоятелно предявен иск за отмяна, респ. изменение на нотариален акт на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./, сега по чл.537, ал.2 ГПК, има дългогодишна постоянна практика на Върховния съд, респ. на Върховния касационен съд, поради което не би могла да бъде обоснована необходимост от разглеждане на частната касационна жалба по същество. Липсва твърдяната празнота в правото, която жалбоподателят съзира в отсъствието на регламентирано от процесуалния закон обективно съединяване на исковете.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1107 от 23.06.2010 год. по ч.гр.дело № 830/2010 год. на Софийския апелативен съд, втори състав, по частна касационна жалба вх.№ 7290 от 30.07.2010 год. на [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/