О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№163
гр.София, 14.03.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1002/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. В. П. е подал касационна жалба вх.№ 72025 от 03.08.2011 год. срещу решението от 08.07.2011 год. по в.гр.дело № 3953/2004 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-а въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя от 14.02.2011 год. за допълване, съответно за поправка на явна фактическа грешка на въззивното решение от 12.01.2011 год. по същото дело.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на решението и присъждане на законната лихва върху главницата от датата на възражението на жалбоподателя за извършени подобрения в имота.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречива практика по въпроса: представлява ли законната лихва върху претендирана по съдебен ред парична сума от датата на заявяване на претенцията законна последица от уважаване на иска. К. се позовава на решение № 11 от 01.04.2008 год. по гр.дело № 15/2008 год. на Бургаския апелативен съд, решение от 30.06.2009 год. по гр.дело № 143/2009 год. на Пернишкия окръжен съд, решение от 2008 год. по гр.дело № 121/2008 год. на Ловешкия окръжен съд, решение № 1377 от 12.02.2009 год. по гр.дело № 966/2006 год. на ВКС, ІІ г.о. и решение № ІІІ-186 от 28.12.2010 год. по гр.дело № 1942/2010 год. на Бургаския окръжен съд.
Сочи се и отклонение от практиката на ВКС по въпроса: дължат ли се лихви върху сумите, до изплащането на които е признато право на задържане на ответника, с позоваване на решение № 1177 от 16.06.1958 год. по гр.дело № 3432/1958 год. на ВС, ІІ г.о. и решение № 1029 от 25.03.1960 год. по гр.дело № 1250/1960 год. на ВС, І г.о.
Ответникът по касационната жалба Б. Л. М. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата срещу решението по чл.192, ал.2 и по чл.193 ГПК/отм./ е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С въззивното решение от 12.01.2011 год. по гр.дело № 3953/2004 год. Софийският градски съд, гр.отделение, ІІ-а въззивен състав е отменил решението от 26.03.2004 год. по гр.дело № 8107/1996 год. на Софийския районен съд, ГО, 43-ти състав в частта, с която Б. Л. М. е бил осъден да заплати на Б. В. П. сумата над 4 279,88 лева до 35 000 лева, съставляваща увеличената стойност на извършени подобрения в процесния апартамент и в полза на П. е признато право на задържане на имота до заплащане на сумата над 4 279,88 лева до 35 095 лева и вместо това е отхвърлено възражението за подобрения по чл.72, ал.1 ЗС за заплащане на сумата над 4 279,88 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева.
С молба от 14.02.2011 год. Б. В. П. е поискал от въззивния съд да бъде поправена явна фактическа грешка в решението от 12.01.2011 год., което след посочените в абзац ІІІ и ІV на диспозитива суми от 4 279,88 лева да се чете: „заедно със законната лихва считано от 27.10.2000 г.”. Молителят /сега касатор/ е направил и евентуално искане за допълване на въззивното решение с присъждане на законната лихва от датата на приемане на възражението за разглеждане – 27.10.2000 год.
За да остави без уважение искането за допълване, въззивният съд е приел, че Б. В.П. не е направил изринчно искане за присъждане на законна лихва върху стойността на претендираните от него подобрения в процесния имот нито с писменото становище, представено в заседанието на първата инстанция на 27.10.2000 год., нито в последващите заседания по делото. Градският съд е приел, че доколкото П. не е заявил, че претендира и законната лихва върху присъдените суми, както в решението на районния съд, така и във въззивното решение, чието допълване се иска, не са включени законните лихви върху присъдените суми. Прието е по-нататък, че тъй като искане за присъждане на законни лихви по делото не е направено,съдът не се е произнесъл по него нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебния акт, поради което не е налице противоречие между мотивите на решението и отразената в диспозитива правораздавателна воля на съда. Предвид на това, искането за поправка на очевидна фактическа грешка също е било оставено без уважение.
В. касационе съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението от 08.07.2011 год. поради следните съображения:
Представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения не обосновават наличие на предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва противоречиво решаван от съдилищата процесуалноправен въпрос. Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. От мотивите на всяко едно от петте решения, цитирани в т.І на изложението към касационната жалба е видно, че съдебните актове по тях са били постановени по искови молби с предмет осъдителни претенции за парични задължения, като ищците са поискали наред с главницата, още и присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнението на парично задължение в размер на законната лихва от деня на забавата /чл.86, ал.1 ЗЗД/. В настоящия казус обаче градският съд е приел, че касаторът не е направил изрично искане за присъждане на законна лихва върху стойността на претендираните от него подобрения нито с писменото си становище, представено в заседанието на Софийския районен съд от 27.10.2000 год., нито в последващите съдебни заседания по делото. С оглед на това, съдът е оставил молбата за допълване на въззивното решение без уважение, позовавайки се на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес – чл.2, ал.2 ГПК/отм./. Предвид различието между казусите, предмет на съдебните актове по т.І от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК-от една страна, и процесния случай-от друга, касаещо наличието, респ. липсата на изрично заявено искане за присъждане на мораторни лихви, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на градския съд.
Обжалваното решение не противоречи и на решенията, цитирани в т.ІІ от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, според които добросъвестният владелец, комуто е признато право на задържане, има право на лихви върху стойността на подобренията и разноските. В производството по чл.192, ал.2 ГПК/отм./, в което е постановено обжалваното решение, този материалноправен въпрос не е обсъждан. По молба за допълване на едно решение се преценява дали то обхваща целия спорен предмет, а в случая дали липсва формирана воля на съда по допълнително искане, свързано с главния спорен предмет, каквото е искането за лихви. Съдът проверява дали е пропуснал да се произнесе по право, което е било заявено с първоначалния иск, с неговото изменение или пък с насрещен, обратен или инцидентен установителен иск, респ. чрез възражение по чл.221, ал.2 ГПК/отм./.
В обобщение, липсват предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.07.2011 год. по гр.дело № 3953/2004 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-а въззивен състав по жалба вх.№ 72025 от 03.08.2011 год. на Б. В. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/