3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
[населено място], 17.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 356 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. П. П., П. Д. П. и К. М. П., всички от [населено място], чрез пълномощника им адв. А. И. срещу определение №1448 от 23.05.2012г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№1278/2012г., с което е потвърдено определение № 4190 от 16.03.2012г. по гр.д. № 23/2012г. на Варненски районен съд за прекратяване производството по делото поради родова неподсъдност на спора и изпращането му на окръжен съд.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и несъобразено с фактическите обстоятелства по делото. Жалбоподателите сочат, че актуалната данъчна оценка на процесния имот за собственика М. П. е 27 745лв. и не надхвърля 50 000лв. С атакувания договор за доброволна делба от 2004г. се засягат единствено правата на К. М. П. от къщата, които възлизат на * и нейната оценка е 5885лв. В изложението на основанията за достъп до касационно обжалване жалбоподателите изтъкват, че определението е неправилно и това извиква основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. По-нататък излагат разсъждения относно вложения смисъл в понятията “точно прилагане на закона” и “развитие на правото”. В представено по указание на съда уточнение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че разрешаването на всеки правен спор от ВКС е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. К. Г., Х. Г. Х. и З. Г. Х. не са взели становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението, с което се уважава възражение за родова или местна неподсъдност и делото се изпраща на компетентния съд, има преграждащ характер досежно разглеждането на делото от сезирания съд – в този смисъл е Т. № 1/2001г., т.5. Поради това такова определение подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал.3,т.1 ГПК.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №23/2012г. на Варненски районен съд е образувано по искова молба на частните жалбоподатели против М. К. Г., Х. Г. Х. и З. Г. Х. за установяване нищожност на договор за доброволна делба на недвижим имот № *, т.*, рег.№ */*г., сключен между ответниците, без участието на ищците. Обект на делбата е жилищна сграда в [населено място] на [улица] с площ *кв.м., заедно с гараж и * ид.ч. от дворно място, цялото от * кв.м., представляващо УПИ * в кв. * по план на 9-ти подрайон на града. Съгласно представеното по указание на първоинстанционния съд удостоверение от [община], Дирекция „Местни данъци” данъчната оценка на посочения имот /земя с площ * кв.м. и сграда с площ * кв.м./ е 61 665,40лв. В удостоверението е дадена оценка и на правата на съсобственика М. П. П., на чието име е издадено удостоверението и това е сумата 27 745лв.
При събраните данни за цената на иска, равняваща се на данъчната оценка на имота, предмет на атакуваната доброволна делба, Варненски районен съд е прекратил производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Варненски окръжен съд на основание чл. 104,т.3 ГПК.
По подадена от ищците частна жалба срещу определението за прекратяване Варненски окръжен съд е постановил обжалваното определение, с което е потвърдил определението за прекратяване пред районния съд по съображения, че с оглед цената на иска спорът е родово подсъден на окръжен съд.
При преценка на изтъкнатите основания за допускане на касационно обжалване съдът счита, че такива не са налице. Жалбоподателите не са формулирали правен въпрос, разрешен от съда и обусловил крайните му изводи, въпреки че въззивният съд е дал изрични указания в този смисъл. Посочването на такъв въпрос представлява общо основание за достъп до касационен контрол и липсата му е достатъчна за да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Освен това, жалбоподателите не са обосновали никоя от хипотезите на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, подробно разяснени в Т. № 1/2009г., т.4. Твърдението им, че неправилността на определението „извиква” основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК е несъстоятелно доколкото предпоставките за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване /сред които е неправилността/ са различни и са отделно уредени в закона – чл. 280, ал.1 и чл. 281 ГПК.
Ето защо при горните данни настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1448 от 23.05.2012г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№1278/2012г. по частната касационна жалба на М. П. П., П. Д. П. и К. М. П., всички от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: