О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№887
С., 12.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 454 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А. С., Ж. П. Ж., А. Е. Ж., И. Е. Ж., Хелия Г. В., С. А. К., М. С. К., А. С. К. и В. И. К., чрез пълномощника им адвокат А. П., против решение № 5919 от 15.12.2010 г., постановено по гр.д. № 3923 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав в частта, с която е отменено решение от 8.07.2005 г. по гр.д. № 4644/2004 г. на Софийски районен съд, 50-ти състав и е постановено друго за отхвърляне на предявения от С. А. С., Ж. П. Ж., А. Е. Ж., И. Е. Ж., Х. Г. В., С. А. К., М. С. К., А. С. К., Г. Г. В. и В. И. К. против Столична община и сдружение „З. на м. на н. х. з.” ревандикационен иск по отношение втори етаж /надстройка/ върху първия етаж от сутеренно салонно помещение с площ от около * кв.м., състоящ се от 4 стаи и тераса с площ от около * кв.м., както и пристройка към първия и втория етаж със застроена площ на всеки етаж от около * кв.м. от сградата във вътрешния двор, находящ се в [населено място], [улица], построена в дворно място с пл. № *, включено в УПИ *, а част от него придадена към УПИ * кв.* по плана на [населено място], м.”Г.-Г-6-част І”, както и в частта, с която е уважен установителния иск за собственост на дворното място по отношение на Г. Г. В..
Ответникът по касационната жалба сдружение „З. на м. на н. х. з.”, [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски, а Столична община не е изразила становище в настоящото производство.
Р. иск е основан на твърденията, че на ищците им е възстановена собствеността върху дворното място и национализираните сгради, а на основание чл.2, ал.6 З. вр. чл.92 ЗС са собственици и на незаконно изградените пристройка и надстройка. С отменително касационно решение № 313/16.04.2009 г. по гр.д. № 4877/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. са дадени указания, че разпоредбата на чл.2, ал.6 З. касае незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. недвижим имоти /земя/, които са били застроени или са направени други промени „без законово основание”, в който смисъл е ТР № 6/10.05.2006 г. ОСГК на ВКС, докато в случая имотът е национализиран по З. и е приложима разпоредбата на чл.2, ал.1 и ал.3 ЗВСОНИ, респ.приетото с ТР № 1/17.05.1995 г., ОСГК на ВС, като делото е върнато за ново разглеждане за установяване дали пристроеното и надстроеното е самостоятелен обект на собственост. В. съд е приел за установено, че дворното място, застроено с две сгради е национализирано по З. и собствеността е възстановена на основание чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, като след одържавяването е извършено надстрояване и пристрояване, в резултат на което са възникнали самостоятелни обекти на вещни права – магазин със складове, канцеларии, офиси, санитарен възел и две складови помещения със самостоятелни входове. Р. иск по отношение на процесните пристроени и надстроени обекти и счетен за неоснователен, тъй като съгласно чл.2, ал.3 ЗВСОНИ възстановяването на собствеността настъпва само по отношение на това, което е одържавено, ако то съществува реално като самостоятелен обект на собственост, освен ако е извършено пристрояване или надстрояване, което не е самостоятелен обект на собственост, в който случай се прилага чл.97 ЗС /т.1 от ТР № 1/17.05.1995 г., ОСГК/. В хипотезите на чл.1, ал.1 и чл.2, ал., ЗВСОНИ реституираният собственик не може да придобие по приращение новоизградените обекти, ако те имат характера на самостоятелни обекти на собственост, тъй като не е бил техен собственик към момента на одържавяването, а същевременно при изграждането на тези нови обекти собствеността върху тях е била валидно придобита по приращение от собственика на земята към момента на изграждането им – държавата, тъй като реституцията има действие занапред и не отнема качеството на собственик на държавата в периода от одържавяването до възстановяването, поради което всичко, което е изградено в този период от одържавения имот остава нейна собственост, щом има характер на самостоятелен обект на правото на собственост. Без значение е дали новоизграденото представлява законен или незаконен строеж, тъй като това обстоятелство е релевантно единствено в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ /когато имотът е отнет без основание или е отчужден не по установения законов ред/ и то само при преценка дали върху земята следва да се възстанови собствеността. Единствено в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ държавата не е придобила по приращение новоизградените самостоятелни обекти, тъй като не е била собственик на земята. Такъв собственик е останало лицето, от което земята е отнета без основание, поради което то би придобило по приращение новите обекти. Но и спрямо това лице законът ограничава принципа на приращението със самия факти, че и за тази хипотеза предвижда възстановяване на собствеността върху земята по реда на ЗВСОНИ, т.е. това лице ще придобие по приращение новоизградените самостоятелни обекти само ако в негова полза настъпи реституция върху земята, една от предпоставките за което поземленият имот да съществува реално до размера, в който е отчужден. З. след одържавяването поземлен имот реално не същия, поради което реституция не настъпва, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Именно към тази предпоставка е относим чл.2, ал.6 З., смисълът на който е, че за разлика от другите случаи на реституция, при които за наличието на пречка за реституция на земята е без значение законността на строежа, в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ такава пречка е единствено законното строителство. Ако строителството е законно лицето няма да придобие по приращение самостоятелните обекти, тъй като самата собственост върху земята няма да му бъде възстановена, а след като не е собственик на земята няма и да придобие по приращение сградите върху нея. Специалната разпоредба на чл.2, ал.6 З. не въвежда нови хипотези на реституция и нови придобивни основания, тъй като това е извън предметния обхват на този закон. Тъй като конкретният случай не попада в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а в тази по чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, доколкото процесната вътрешна сграда е одържавена по реда на З., то изцяло неприложим е и чл.2, ал.6 З., още повече, че не се касае до земя.
Д. в касационната жалба е, че съдът неправилно е приел, че чл.2, ал.6 З. намира приложение само в хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, докато в действителност З. разпростира действието си спрямо национализирани, отчуждени, одържавени по законния ред, а също и заграбени имоти или спрямо които отчуждителните производства са били незаконни или са недовършени и създава ново реституционно основание /добавя и други нормативни актове към подробно изброените в реституционните закони и създава ново реституционно основание – възстановява правото на собственост върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред/, като въвежда и ново понятие „незаконно строителство, а следователно собствеността върху земята се възстановява реално, ако строежите върху нея са направени без законно основание, без значение дали земята законно е одържавена или е отнета незаконно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче са наведени доводи, че в отменителното касационно решение № 313/16.04.2009 г. по гр.д. № 4877/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. са направени неверни твърдения /относно приложното поле на чл.2, ал.6 З./, дадени са противозаконни указания /че след като имотът е национализиран по З. е приложима разпоредбата на чл.2, ал.1 и ал.3 ЗВСОНИ, респ.ТР № 1/95 г., ВС/, указва се извършване на експертиза, която няма нищо общо с правния спор и е налице неразбиране, че предметът на спора е земя и незаконни постройки или умишлено тези претенции не се споменават, което дава основание да се предположи, че отменителното решение е тенденциозно и цели да увреди касаторите или да облагодетелствува другата страна. Поставя се въпросите: 1. как може едно решение, което съдържа от обективна и субективна страна признаците на документна измама и престъпление по служба, да бъде задължително за въззивния съд и 2. за изясняването на положението и приложението на ТР № 6/2006 г., което е от съществено значение, както за практиката, така и за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Предмет на касационна проверка е атакуваното с касационната жалба въззивно решение, а съответно и материалноправният или процесуалноправният по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е разрешен именно във въззивното решение. Първият поставен въпрос е свързан не с атакуваното решение на Софийски градски съд, а с предхождащо го касационно решение, което е извън предмета на касационната проверка по настоящото дело, поради което не е основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по втория поставен въпрос. Приложното поле на ТР № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6/2005 г., ОСГК на ВКС е ясно очертано от поставения в т.1 на същото въпрос – възстановява ли се собствеността върху незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. недвижими имоти, ако са били застроени и не съществуват в размера, в който са били отнети или отчуждени – чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 З.? Отделно от това съгласно ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е приложимо, когато разглеждането на правния въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Т. решения дават тълкуване и задължителни за съдилищата указания по приложението на правни норми, като приложното им поле е ясно очертано от поставения за тълкуване въпрос, в който смисъл въпросът за приложното поле на тълкувателно решение на ВКС е извън основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и противоречие на въззивното решение с посоченото ТР № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6/2005 г., ОСГК на ВКС, с оглед развитата в касационната жалба теза за приложното поле на чл.2, ал.6 З.. В мотивите на същото изрично е указано, че при положение, че не се касае за одържавени, а за завзети от държавата имоти, те би следвало да се върнат на собствениците им заедно с допълнително построеното в тях по силата на общия придобивен способ на чл.92 ЗС – приращението, докато предвиждането, че това следва да стане с реституционен закон означава, че трябва да бъдат съобразени промените в имота с оглед допустимостта на тяхното реституиране. В този контекст следва да се изтълкува и разпоредбата на чл.2, ал.6 З., която разграничава незаконните от законните строежи или други промени, извършени в такива имоти като условие за възстановяване собствеността върху земята, което по аргумент на противното изключва реституцията й, когато в нея е осъществено законно строителство, т.е. обектът е променен и не съществува до размера, в който макар и да не е бил отчужден, е бил отнет от държавата, в който смисъл са и изводите на въззивния съд, а следователно не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът сдружение „З. на м. на н. х. з.”, [населено място] не е представил доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5919 от 15.12.2010 г., постановено по гр.д. № 3923 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: