О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№624
гр.София, 10.12.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 861/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Я. Д. Л. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 3566 от 30.08.2012 год. срещу въззивното решение № 126 от 13.07.2012 год. по в.гр.дело № 42/2012 год. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено решение № 735 от 23.12.2011 год. по гр.дело № 717/2011 год. на Ямболския районен съд и вместо него е разпределено ползването върху незастроената част от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], а именно: поземлен имот с площ * кв.м., с идентификатор № *, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори №№ *; *; * и * между Л. Я. Л., Я. Д. Л., Я. Л. Я. и С. К. Я., по начина, посочен съобразно вариант първи от заключение вх.№ 9053/03.09.2010 год., онагледен със скица към него, съгласно който: а/ на Л. Я. Л.-ползвател, Я. Л. Я. и С. К. Я.-собственици, се предоставя ползването на част от имот № * с площ * кв.м., оцветена със син цвят на скицата; б/ на Я. Д. Л. предоставя ползването на част от имот № *, с площ * кв.м., оцветена със зелен цвят на скицата и в/ за общо ползване на Л. Я. Л., Я. Л. Я., С. К. Я. и Я. Д. Л., предоставя ползването на част от имот № * с площ * кв.м., оцветена в жълт цвят на скицата.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение с искане за отмяна на въззивното решение в частта, с която е разпределено ползването и оставяне на същото решение в сила в частта, с която е отменено решението на първата инстанция и са присъдени разноски в полза на касатора.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/ може ли съдът като въззивна инстанция да извърши разпределение на ползването на празното дворно място, без да отчете наличието на построените в него 13 отделни постройки и без да има отреден за всяка от тях прилежащ терен – с позоваване на решение № 1739 от 30.09.1975 год. по гр.дело № 1161/1975 год. на ВС, І г.о.; б/ може ли съдът да не се съобрази с нетърпимите отношения между съсобствениците и да постанови решение, с което се предвижда един самостоятелен вход за част от съсобствениците-собственици на * от имота, чрез който те имат достъп до всички сгради тяхна собственост и друг вход, който да се ползва едновременно от всички съсобственици, чрез който се осъществява до частта от имота, в който са разположени седем постройки на другия съсобственик-с позоваване на решение № 421 от 19.05.2010 год. по гр.дело № 581/2009 год. на ВКС, І г.о. и в/ може ли съдът като въззивна инстанция да отмени като неправилно атакуваното решение № 735 от 23.12.2011 год. по гр.дело № 717/2011 год. на Я., с което е извършено разпределение по вариант, изготвен по същото първоинстанционно дело и едновременно с това, да постанови решение, с което да разпредели ползването по вариант, изготвен по друго първоинстанционно дело – № 430/2010 год. на Я., решението по което е обезсилено от ОС-Ямбол с решение № 9 от 02.02.2011 год. по гр.дело № 489/2011 год., в което не участват всички страни по първоинстанционното гр.дело № 717/2011 год. на Я. и в.гр.дело № 42/2012 год. на Я.. По този въпрос касаторът счита, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Л. Я. Л. е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че оплакванията в жалбата са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че искът по чл.32, ал.2 ЗС е допустим, доколкото по делото било установено, че имотът е с променено фактическо състояние – в него било извършено строителство на сгради, представляващо промяна на обстоятелствата, при които бил сключен договора между Л. и Д. Л. по приложеното гр.дело № 1326/2008 год. на Я..
Намерил е за неоснователно възражението на ответника /сега касатор/, че след смъртта на съпругата си Й. Г. Л., ищецът Л. Я. Л. притежава * ид.ч. от запазеното с договора за продажба от 17.06.2008 год. право на ползване. Прието е,че и след смъртта на Л. имотът е останал обременен в същата * идеална част от запазеното право на ползване.
За най-подходящ е бил намерен вариант първи от заключението на в.л.Г. Ч. /л.50 от гр.дело № 430/2010 год. на Я./. Според въззивния съд, вариантът е съобразен със собствеността върху жилищата, достъпа до тях и фактическото ползване на другите постройки; отговаря на правата на страните и предлага оптимален достъп и свързаност на ползваните от страните части. Прието е и че е неизбежно част от имота да се ползва общо от страните, което се налага от наличието на много постройки, до които трябва да бъде осигурен достъп, както и от обстоятелството, че няма друг достъп до незастроеното място във вътрешността на двора. В. съд е приел, че предпочетеният от Ямболския районен съд с решението по гр.дело № 717/2011 год. вариант не доставя достъп на ищеца Л. до незастроеното място във вътрешната част /за да има достъп до него, трябвало да се направи проход през сграда и врата, т.е. необходими били преустройства, които не са незначителни/. За неоснователно е било намерено и възражението на ответника/сега касатор/, че при всички предложени проекти за разпределение се разпределя само вътрешната част от дворното място, а не се засяга частта, която сега ползва ищецът. Прието е, че това е така, защото частта, която ползва ищецът е по-малка от притежаваното от него право на ползване върху * идеална част.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа твърдение, че в договора между ищеца и брат му Д. Я. Л., приложен по гр.дело № 1326/2008 год. на Ямболския районен съд, изрично било посочено първият да ползва * кв.м. на лицето на [улица]и сграда от * кв.м., а вторият /баща на касатора/ – вътрешната част от * кв.м. и сграда от * кв.м. Според касатора, за достоверна дата на договора би следвало да се приеме 1969 година, и то преди 04.07., защото от същата дата било строителното разрешение, издадено на името на Д. Я. Л. за пристройка на „неговата” сграда. С оглед на това поддържа, че е налице давност по отношение на извършеното с въпросния договор и неоспорено от ищеца разпределение.
По своята същност с този довод се доразвива оплакването за неправилност на въззивното решение, намерило място и в мотивите на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че е следвало да се отчете затруднения достъп на касатора до вътрешната част на имота, който да се „компенсира”, като му се даде да ползва по-голяма част от празното дворно място.
По това оплакване, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В случая, такава предпоставка не е налице.
Липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 1739 от 30.09.1975 год. по гр.дело № 1161/1975 год. на ВС, І г.о. Предмет на спора, разгледан от Върховния съд е било разпределение на ползването на незастроената площ от дворно място, като е прието, че заетата площ от постройките, които са индивидуална/лична/ собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използувана от същите и да се съпостави на общо основание към правата им, които имат върху дворното място. Нито в касационната жалба, нито в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не се твърди, че въззивният съд е нарушил именно този принцип при разпределението на процесното дворно място. Ето защо, не може да бъде обосновано наличие на предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с цитираното решение на Върховния съд.
В. решение не противоречи и на решение № 421 от 19.05.2010 год. по гр.дело № 581/2009 год. на ВКС, І г.о. Последното припомня,че материалният закон задължава съда при администриране на отношенията между съсобствениците при ползване на общата вещ да търси максимално най-удобния и подходящ с оглед на отношенията им вариант. В решението на ВКС, І г.о. е разгледан случай, в който въззивният съд не е обсъдил един от вариантите по заключението на вещото лице и не е изложил мотиви защо отказва да го възприеме.
В касационната жалба, както и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил кой от останалите варианти /извън този, възприет от въззивния съд/ е по-удобен и по-безконфликтен. Предвид на това, решение № 421 от 19.05.2010 год. по гр.дело № 581/2009 год. на ВКС, І г.о. също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Третият въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е от естество, което да обоснове необходимост от разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК. С него се поддържа по-скоро оплакване за процесуално нарушение по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК, доколкото въззивният съд е възприел вариант от заключението на техническата експертиза при първоначалното разглеждане на делото от Ямболския районен съд, по което не са били конституирани като задължителни другари носителите на правото на собственост върху * идеална част от имота, които са учредили право на ползване на ищеца за тази част с договора за продажба от 17.06.2008 год. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” съгласно тълкувателно решение № 1 от 2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимостта от изменение на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти и противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. Нещо повече, въпросът по т.3 в случая не би бил от значение и за конкретното дело, доколкото за касатора ще липсва правен интерес да се позовава на нарушение, засягащо правото на участие в процеса при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд на лицата, носители на правото на собственост върху * идеална част от дворното място, конституирани като страна при повторното гледане на делото от районния съд.
В обобщение, поради липса на основание по чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация Л. Я. Л. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно договора за правна защита и съдействие от 04.10.2012 год.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 13.07.2012 год. по в.гр.дело № 42/2012 год. на Ямболския окръжен съд по жалба вх.№ 3566 от 30.08.2012 год.
Осъжда Я. Д. Л. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], да заплати на Л. Я. Л. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], сумата 300/триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/