О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№126
гр.София, 08.04.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 490/2014 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 12552 от 27.12.2013 год. на Т. Г. Б. от [населено място], срещу определение № 1280 от 18.12.2013 год. по в.ч.гр.дело № 928/2013 год. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2320 от 21.11.2013 год. на Хасковския районен съд, 9-ти гражд.състав за прекратяване на производството по гр.дело № 3078/2013 год. на основание чл.129, ал.4 във връзка с ал.3 ГПК поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в указания с разпореждане от 06.11.2013 год. срок
Поддържат се оплаквания, както следва: а/ въззивният съд не отчел бездействието на управителя на етажната собственост, който не се явил лично нито изпратил представител пред нотариуса по нотариалната покана, за да оспори, че към 04.09.2013 год. на жалбоподателя не е бил предоставен чип за влизане в сградата и ползване общите части; б/неправилно било отказано образуване на дело по иск по чл.109 ЗС, която претенция е неоценяема, според жалбоподателя, и не бил поискан отговор от ответната страна защо му е било ограничено правото да ползва общите части на сградата; в/не било отчетено постановлението от 04.10.2013 год. на Х. районна прокуратура; г/въззивният съд не съобразил, че производството по ч.гр.дело № 928/2013 год. е следвало да се спре на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК поради разкрити престъпни обстоятелства-действия на управителя на етажната собственост, с които на жалбоподателя били ограничени правата му да ползва общите части на сградата – вътрешната входна врата и малкия пътнически асансьор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи: а/не било отчетено, че в частта от петитума на жалба вх.№ 24266/04.11.2013 год. е било поискано да бъде осъден П. М.-управител на етажната собственост, [населено място],[жк], бл.№ 11, да предостави на жалбоподателя чип за електронната брава и асансьора, за да има последният свободен достъп до жилището си, в т.ч. правото на личен живот, а също да ползва свободно пътническия асансьор; б/не било поискано разяснение от страните в спора, безспорно установен пред нотариус в приложената нотариална покана или не било спряно производството по гр.дело № 3078/2013 год. на Хасковския районен съд на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК; в/с указанията съгласно разпореждането от 06.11.2013 год. и съгласно петитума на жалба вх.№ 24266/04.11.2013 год., Хасковският районен съд следвало да определи исковата претенция по делото като неоценяем иск по чл.109 ЗС с държавна такса от 30 лева до 80 лева по чл.3 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК предвид неоспорената от управителя М. теза във връчената му нотариална покана; г/въззивният съд не отчел р.ІІІ от нотариалната покана, съобразно която, ако управителят не се яви в кантората на нотариуса в посочения срок и не представи поисканото от жалбоподателя, последният ще бъде принуден да се обърне към съответните държавни и общински власти за оценка на фактическите и правни оследици от неизпълнение на исканията, предвид ограничаване правата му на собственик да ползва общите части на сградата съгласно чл.5 З., да влиза свободно в нея, да ползва пътническия асансьор и да има свободен достъп до всички общи части на сградата; д/не била отчетена правната възможност за спиране на производството по в.ч.гр.дело № 928/2013 год. на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК или за връщане на делото на първа инстанция с указания да се образува дело с неоценяема искова претенция по чл.109 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения:
С разпореждане от 06.11.2013 год. по гр.дело № 3078/2013 год. Хасковският районен съд, 9-ти гр.състав оставил без движение исковата молба /наименувана жалба/ вх.№ 24266/04.11.2013 год. с указания до ищеца /сега частен жалбоподател/ да отстрани констатираните нередовности, както следва: а/ да посочи своя единен граждански номер, както и трите имена и адреса на ответника; б/да индивидуализира собствения си недвижим имот съобразно актуалния му регулационен статут и чрез посочване на идентификатора му по кадастралната карта, площ, съседи, като представи и актуална схема от С.-гр.Х.; в/да представи актуално удостоверение за данъчна оценка на собствения си недвижим имот; г/да внесе дължимата държавна такса по делото в размер на 1% от данъчната оценка на собствения си недвижим имот, но не по-малко от 50 лева и да представи доказателства за това; д/да впише исковата молба в Службата по вписвания при Хасковския районен съд.
Съобщението, съдържащо указанията на районния съд, дадени с разпореждането от 06.11.2013 год. е било връчено на ищеца /сега частен жалбоподател/ на 07.11.2013 год. при условията на чл.42, ал.4 ГПК. На 08.11.2013 год. в Хасковския районен съд постъпило изявление от Т. Г. Б. във връзка със съобщението от 07.11.2013 год. по гр.дело № 3078/2013 год. Изявлението от 08.11.2013 год. не е било придружено от нито едно доказателство, касаещо изпълнение на указанията на районния съд.
С определение № 2320 от 21.11.2013 год. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.4 във връзка с ал.3 ГПК.
В. съд е потвърдил определението, като е приел, че ищецът /сега частен жалбоподател/ не е сторил необходимото да приведе исковата молба в съответствие с нормите на ГПК, като в указания от първата инстанция срок не е изпълнил дадените му указания и не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Частният жалбоподател не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, респ., определения по чл.274, ал.3 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното определение разрешение на процесуалноправния въпрос относно последиците от неизпълнението на указанията на съда по чл.129, ал.4 във връзка с ал.3 ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба, забелязани по време на производството.
Липсва позоваване и на влезли в сила решения или определения на съдилища от страната, постановени по аналогични казуси, в които да са разрешавани противоречиво процесуалноправните въпроси, предмет на обжалваното определение на въззивния съд, поради което не е налице и втората предпоставка за допускане на касационно обжалване – тази по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такава предпоставка би била налице ако произнасянето на съда е свързано с необходимост от тълкуване на закона, в резултат на което да се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател не твърди, че съществуват неясноти, непълноти или противоречия в относимите към процесуалноправния спор разпоредби на чл.127, чл.128 и чл.129 ГПК. Съдържанието на понятието „точно прилагане на закона” и на понятието „развитие на правото” е изяснено с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, като е посочено, че тяхната същност се състои в приносния им характер за правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.274, ал.3 ГПК или по чл.124 ЗСВ.
В случая, изложението не съдържа въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В него частният жалбоподател поддържа оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По тяхната основателност обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, но само ако беше налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки. Тъй като такава предпоставка липсва, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1280 от 18.12.2013 год. по в.ч.гр.дело № 928/2013 год. на Хасковския окръжен съд, по частна касационна жалба вх.№ 12552 от 27.12.2013 год. на Т. Г. Б. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: