2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№75
С., 14.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 35 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Т. К. и В. К. Т., чрез пълномощника им адвокат В. М., против определение от 11.06.2012 г., постановено по гр.д. № 6110/2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-в състав, с което е оставена без разглеждане въззивната им жалба вх. № 1040568/30.09.2011 г. срещу решение № ІІ-71-85/8.08.2011 г. по гр.д. № 19210/2006 г. на Софийски районен съд 71-ви състав в частта, в която не е уважена претенцията им по чл.31, ал.2 ЗС, предявена по реда на чл.286 ГПК /отм./ за сумата 8155.33 лв. и делото е прекратено
Ответниците по частната жалба Л. Г. В. и И. Г. В. считат, че същата е неосновантелна. Претендират възстановяване на направените разноски. С. Т. А. и Л. Г. В. не са изразили становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение съставът на СГС е констатирал, че с обжалваното първоинстанционно решение е извършена съдебна делба на недвижим имот чрез изнасянето му на публична продан и е уважен изцяло, предявеният по реда на чл.286 ГПК-отм. от А. К. срещу С. А. иск по чл.31, ал.2 ЗС до пълния му предявен размер от 3000 лв. При тези констатации е прието, че въззивната жалба срещу решението в частта, с която искът по чл.31, ал.2 ЗС е отхвърлен за сумата 8155.33 лв. е процесуално недопустима, тъй като в решението липсва отхвърлителен диспозитив, а следователно и предмет на въззивното обжалване. Видно от формираната воля на първоинстанционният съд, същата изцяло кореспондира с нейното външно изразяване в диспозитива на решението, поради което не е налице очевидна фактическа грешка. Липсва и непълнота по смисъла на чл.193 ГПК /отм./, тъй като подадената по този ред молба от А. Т. К. и В. К. Т. е оставена без уважение с влязло в сила на 6.03.2012 г. решение.
В частната жалба се поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че липсва годен предмет на въззивно обжалване, след като липсата на отхвърлителен диспозитив се дължи на процесуално нарушение на първоинстанционният съд, поради което въззивният съд е длъжен да разгледа жалбата. Д. е основателен. В хода на устните състезания в проведеното на 23.06.2011 г. последно съдебно заседание в производството по извършване на делбата А. К., чрез процесуалния си представител адвокат М., е поискал да му се заплати сумата 12233 лв. обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот, съответстваща на правата му в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2006 г. Първоинстанционният съд е разгледал иска в предявения в съдебно заседание на 17.03.2011 г. размер от 3000 лв. Макар във въззивната жалба да е заявено, че се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която не е уважена претенцията по чл.31, ал.2 ЗС за сумата 8155.33 лв., развитите доводи са, че районният съд не е отчел направеното увеличение на иска до сумата 12 233 лв., макар, че същото е заявено до приключване на устните състезания, т.е. в срока по чл.116, ал.1 ГПК-отм., както и че искът е предявен не само от А. К., но и от В. Т.. Следователно предмет на въззивната жалба са доводите за неправилно определяне предмета на иска по чл.31, ал.2 ЗС от районния съд, а съответно оплакванията са за недопустимост на първоинстанционното решение, постановено по този иск, а не както неправилно е приел Софийски градски съд – че се атакува решението, в частта, с която искът се отхвърля. Следователно предмет на въззивното производство е направено ли е от страната изменение на иска в срока по чл.116, ал.1 ГПК и произнесъл ли се е първоинстанционният съд по въведения от ищеца предмет на иска по чл.31, ал.2 ЗС и допустимо ли е решението му.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 11.06.2012 г., постановено по гр.д. № 6110/2012 г. на Софийски градски съд, ІІІ-в състав.
Връща делото на Софийски градски съд, ІІІ-в състав за разглеждане на въззивната жалба против решение № ІІ-71-85/8.08.2011 г. по гр.д. № 19210/2006 г. на Софийски районен съд 71-ви състав в частта по иска по чл.31, ал.2 ЗС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: