1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
[населено място], 14.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 396 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по осем частни касационни жалби срещу определение № 227 от 06.07.2012г. по ч. гр.д. № 273/2012г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 213 от 18.04.2012г. по ч.гр.д. № 483/2012г. на Великотърновски окръжен съд в частта му за допускане на основание чл. 390, ал.1 ГПК във вр. с чл. 22, ал.1 ЗОПДИППД обезпечение на бъдещ иск на К. за установяване на имущество придобито от престъпна дейност срещу посочени физически и юридически лица чрез следните обезпечителни мерки: налагане на възбрана върху 34 недвижими имота, налагане на запор върху 11 моторни превозни средства, налагане на запор върху дружествени дялове, собственост на Г. И., налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на физическите и юридически лица ответници.
Частна жалба е подадена от ответниците по искането Г. Й. И. и К. Ц. И. чрез пълномощника им адв. Й. и е насочена срещу обезпечителните мерки, засягащи техни имущества. Поддържа се, че определението е неправилно. Съображенията са в три насоки: 1/ че искането за допускане на обезпечение е направено от лице, което не е легитимирано да представлява К.; 2/ че е допуснато обезпечение на няколко бъдещи съединени искове, без да има яснота за страните, основанието и цената на всеки от тях; 3/ че неправилно са преценени предпоставките за уважаване на молбата и по-конкретно вероятната основателност на бъдещите искове. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване тези жалбоподатели поставят същите правни въпроси: 1/ дали заместник-председателят на К. е правоспособен да иска налагане на обезпечение и да представлява К. пред съда; 2/ дали при искане за обезпечаване на няколко бъдещи иска по ЗОПДИППД, предявени при обективно и субективно съединяване, молителят е длъжен да конкретизира всеки от бъдещите искове с посочване на страни, основание и цена, както и длъжен ли е съдът да обсъди вероятната основателност и обезпечителната нужда за всеки от тях. Според жалбоподателите разрешаването на тези въпроси е от значение за изхода на спора и за точното прилагане на закона.
Втората частна жалба е от [фирма]- [населено място] чрез пълномощника адв. М. и е насочена срещу налагането на възбрана върху недвижими имоти, собственост на дружеството. Поддържа се, че определението в тази част е неправилно. Изложените съображения са за подаване на искането от лице, което не е легитимирано да представлява К., за неконкретизиране на исковете, които се обезпечават с наложените възбрани и за липса на обстоятелствата по §1, т.4 ДР ЗОПДИППД за контролиране на търговеца от ответника Г. И.. Като основание за допускане на касационно обжалване са поставени въпросите: 1/ кой е законен представител на К. когато не е назначено лице на длъжността „председател”; 2/ при допускане обезпечение на няколко обективно и субективно съединени искове следва ли съдът да посочи за всяка от обезпечителните мерки кой иск обезпечава; 3/ налице ли е контролиране на юридическо лице по смисъла на §1,т.4 ДР ЗОПДИППД ако проверяваното лице притежава 50% от дяловете или акциите на дружеството, както и налице ли е контролиране когато управлението е предоставено на определени лица чрез договор. Тези въпроси според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Третата частна касационна жалба изхожда от [фирма] – [населено място], чрез пълномощника адв.Й.. Изложените в нея доводи съвпадат с тези в жалбата на Г. и К. И.. В допълнение е посочено, че дружеството е собственост на чуждестранно юридическо лице и не може да се приеме, че е контролирано дружество съгласно чл. 6 ЗОПДИППД поради това, че е правоприемник на [фирма], а в него е било съдружник проверяваното лице. В изложението за достъп до касационен контрол наред с въпросите в жалбата на И. е поставен и трети въпрос – към кой момент се извършва преценката относно изискването на чл. 6 ЗОПДИППД и попадат ли в тази хипотеза дружества, които към момента на предявяване на искането са собственост на трето лице; може ли да се приеме, че проверяваното лице контролира дружеството ако притежава 50 % от акциите и не може да взема самостоятелно решения.
Четвъртата частна жалба е подадена от [фирма] чрез адв. Й.. Наведените съображения и поставените правни въпроси са идентични с тези в частната жалба на Г. и К. И., подадена от същия пълномощник.
Петата частна жалба е от [фирма] чрез пълномощника адв. Й. и е насочена срещу обезпечителните мерки, касаещи имущества на дружеството. Поддържаните доводи и поставените правни въпроси съвпадат с тези в частната жалба на Г. и К. И., подадена от същия пълномощник.
Шестата частна жалба е от [фирма], [фирма] и [фирма], всички със седалище в [населено място] и е подадена чрез пълномощника адв. Й.. Твърденията за неправилност на определението и правните въпроси за допускане на касационно обжалване са идентични с жалбата на [фирма].
Седмата частна жалба изхожда от [фирма] чрез пълномощника адв. М. и касае наложена възбрана върху недвижими имоти на дружеството. Като основание за допускане на касационно обжалване са поставени въпросите, развити в частната жалба на [фирма].
Осмата касационна жалба е подадена от [фирма] със седалище в [населено място] чрез пълномощника адв. М.. Доводите и съображенията в нея са идентични с тези по предходната жалба.
Обект на разглеждане в настоящето производство е и частна касационна жалба на К. за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /К./ срещу определение № 197 от 04.05.2012г. по ч.гр.д. № 238/2012г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определението на Великотърновски окръжен съд по ч. гр.д. № 483/2012г. в частта му, с която молбата за обезпечение е оставена без уважение, а именно относно налагането на запор върху дружествени дялове, които не са собственост на проверяваното лице Г. И.. Твърди се от жалбоподателя, че дружественият дял се явява имущество по смисъла на §1 от ДР на Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество или доказателства, както и че това имущество е преминало през патримониума на ответника и за него са налице доказателства по чл. 7 и/или чл.8 от ЗОПДИППД, поради което подлежи на запор. Сочи, че за това имущество ще бъде предявено искане за отнемане в полза на държавата. Като основание за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът дали е законосъобразно да се налага запор върху имущество, което е собственост на трети лица, но е преминало през патримониума на ответника и за което са налице доказателства за обстоятелства по чл. 7 и/или чл.8 от ЗОПДИППД, който въпрос е от значение множество казуси и поради това решаването му ще представлява принос за развитието на правото.
К. за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /К./ в качеството си на ответник по първите осем частни жалби е представила писмени отговори, в които изтъква, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че жалбите са неоснователни.
Частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.
Производството по ч.гр.д. № 483/2012г. на Великотърновски окръжен съд е образувано по мотивирано искане вх.№ 3760/ 17.04.2012г. на К. по чл. 22, ал.1 ЗОПДИППД за допускане на обезпечителни мерки по бъдещ иск на К. срещу Г. Й. И., К. Ц. И., С. Д. Д., О. И. Н., [фирма], „М. к. и.” със седалище в П., „Б. х. и.” със седалище на Б. В. о.; [фирма] със седалище в [населено място], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], всички със седалище в [населено място] с цена 5 240 607,37лв. чрез налагане на множество обезпечителни мерки – възбрани и запори. Молбата е подписана от А. Ц. – заместник-председател на К.. Представени са доказателства, че А. Ц. е избрана за заместник-председател на К. и че председателя Т. К. е освободен от длъжността със заповед на Министерски съвет от 25.02.2012г.
С определение № 213 от 18.04.2012г. по ч.гр.д. № 483/2012г. Великотърновски окръжен съд е уважил молбата като е възбранил 34 недвижими имота, запорирал е 11 моторни превозни средства – леки автомобили, товарни автомобили и ремаркета; наложил е запор върху дяловете на Г. Й. И. в [фирма], [фирма] и [фирма]; наложил е запори върху налични и постъпващи суми по 23 банкови сметки. Съдът е оставил молбата без уважение в частта, с която е поискано налагане на запори върху дялове, собственост на търговски дружества или физически лица, различни от проверяваното, в други търговски дружества, а именно: дружествените дялове, притежавани от „Б. Х. и.”-Б. В. о. от капитала на [фирма], дяловете на „М. к. и.”-П. от капитала на [фирма], дяловете на С. Д. Д. от капитала на ”М.-2” Е., дяловете на „М. к. и.”-П. от капитала на [фирма], дяловете на „М. к. и.”-П. от капитала на [фирма], дяловете на С. Д. Д. от капитала на [фирма], дяловете на О. И. Н. от капитала на [фирма]-Велико Т. и дяловете на И. Н. М. от капитала на [фирма]-В. Т.. Мотивирал се е с това, че в хипотезата на чл. 7 ЗОПДИППД не е предвидена презумпция за знание както в чл. 8, ал.2 с.з. и че в молбата е заявено, че сделките са относително недействителни по отношение на държавата, но искане за отнемане на даденото по тях не е предявено.
С определение № 197 от 04.05.2012г. по ч.гр.д. № 238/2012г. на Великотърновски апелативен съд е потвърдено определението в частта, с която е отказано допускане на обезпечение чрез налагане запори върху дружествени дялове, подробно описани в осем пункта. Съдът е изтъкнал, че е допустимо налагане на запор върху дялове, които са собственост на проверяваното лице, но не и на дялове от капитал, които не са негова собственост. Освен това, съдът е намерил тази мярка за неадекватна доколкото броят на дяловете и номиналната им стойност е минимален в сравнение с общия размер на иска 5 240 607лв. Това определение е обект на частната касационна жалба на К..
С определение № 227 от 06.07.2012г. по ч. гр.д. № 273/2012г. на Великотърновски апелативен съд е потвърдено определението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважена молбата за обезпечаване и са допуснати обезпечителните мерки. Съдът е посочил, че представените доказателства установяват привличането на Г. Й. И. като обвиняем за престъпление по чл. 252, ал.2, предл.2 , вр. чл. 252, ал.1, вр. чл. 20 НК, което попада в обхвата на чл.3, ал.1,т.15 ЗОПДИППД; че с решение на комисията е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и след като е установено несъответствие между законните доходи и стойността на придобитото от Г. И. и съпругата му на значителна стойност, е взето решение за внасяне на мотивирано искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Доводите на жалбоподателите, свързани с липсата на представителна власт на заместник-председателя на К. да представлява К. при липсата на назначен председател, съдът е намерил за несъстоятелни. На следващо място съдът е изтъкнал, че не се налага отделна преценка на вероятната основателност на исковете против всички ответници, както и посочване размера на бъдещото искане по отношение на всеки от тях, тъй като това не са няколко бъдещи иска, а едно искане с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД, ответници по което могат да бъдат множество лица съгласно чл. 5-10 от с.з. Наличието на причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност е въпрос, който ще се разрешава не в обезпечителното, а в исковото производство. На следващо място съдът е приел, че по отношение на всяко от дружествата – жалбоподатели е приложима разпоредбата на чл. 6 ЗОПДИППД, тъй като проверяваното лице е било съдружник в тях или в дружества, чиито правоприемници са те.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед сочените предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
По жалбите на физическите и юридически лица, ответници по молбата за обезпечение.
Основанието на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, сочено от всички жалбоподатели, изисква правният въпрос, разрешен от съда да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като проявните форми на това основание са посочени в ТРОСГКТК № 1/2009г., т.4. Едно от тях е неяснота на правната норма, необходимост от тълкуването й или липса на съдебна практика по въпроса.
Първият правен въпрос, който може да бъде обобщен от всички жалби е свързан с допустимостта на искането на К. доколкото то е подписано от заместник-председател на К. в период, в който няма назначен председател. Според чл.18, т.2 от Правилника за устройството и дейността на К. заместник-председателят замества председателя при негово отсъствие. Тази норма е ясна и не се нуждае от тълкуване. Несъмнено, че административните структури се представляват от лице, посочено в устройствените им правила и когато това лице е възпрепятствано, то представителството в рамките на възложените на администрацията функции се осъществява от лицето, което според същите устройствени правила е заместник на представляващия, без за това да е нужно изрично упълномощаване. Необходимост е заместване е налице не само когато титулярът отсъства, но и в период когато титулярът е освободен от длъжността и още не е назначен нов. В този смисъл е Определение № 632 от 12.09.2012г. по ч.гр.д. № 485/2012г. на ІVг.о. на ВКС. Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване по посочения въпрос.
Вторият правен въпрос е дали при искане за обезпечаване на няколко бъдещи иска по ЗОПДИППД, предявени при обективно и субективно съединяване, молителят е длъжен да конкретизира всеки от бъдещите искове с посочване на страни, основание и цена, както и длъжен ли е съдът да обсъди вероятната основателност и обезпечителната нужда за всеки от тях. Този въпрос също не запълва основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Въззивният съд е приел, че по изрично указание на закона искът е един с множество възможни ответници /посочени в чл.5-10 от закона/, както и че в случая искането е достатъчно конкретизирано – ясно е спрямо кой ответник каква обезпечителна мярка се иска. Така че, поставеният въпрос в първата му част не е обуславящ за изводите на съда. На второ място съдът е изтъкнал, че вероятната основателност, разбирана като причинна връзка между придобито имущество и престъпна дейност, не подлежи на обсъждане в рамките на обезпечителното производство. Същото се отнася и добросъвестността на третото лице, придобило имуществото по възмезден начин преди налагане на обезпечителната мярка, който въпрос е по съществото на иска по чл. 28 ЗОПДИППД. В този смисъл има съдебна практика на Върховния касационен съд, която не се нуждае от промяна – определение № 122 от 13.02.2009г. по ч.гр.д. № 84/2009г. на ІІІг.о., определение № 264 от 13.05.2011г. по ч.гр.д. № 11182011г. на ІІІг.о. Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване по този въпрос.
Третият правен въпрос е за преценката на изискването на чл. 6 ЗОПДИППД и по-конкретно налице ли е контролиране на юридическо лице по смисъла на §1,т.4 ДР ЗОПДИППД ако проверяваното лице притежава 50% от дяловете или акциите на дружеството, както и когато управлението е предоставено на определени лица чрез договор. Въззивният съд е приел, че дружествата „Г и Г груп” и О. [фирма] са контролирани от проверяваното лице, тъй като то притежава 50 % от дяловете и е техен управител. Дружествата А.” Е., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] се явяват правоприемници на дружества, в които Г. И. е притежавал 50% от дяловете и е бил техен управител или е бил изключителен собственик на капитала, поради което за тях също са налице предпоставките на чл.6 ЗОПДИППД. Липсва основание за касационен контрол, тъй като по въпроса кога юридическото лице е контролирано от проверявано лице е постановено определение № 380 от 23.06.2012г. по ч.гр.д. № 371/2010г. на ІVг.о. на ВКС, което е по чл. 274, ал.3 ГПК и има задължителен характер. Даденото в него разрешение съответства на приетото в обжалвания акт. Освен това двете визирани разпоредби – чл. 6 ЗОПДИППД и §1, т.4 ДР ЗОПДИППД не са неясни и не се нуждаят от тълкуване, а и както вече бе посочено въпросът за основателността на претенцията за отнемане на имущества, принадлежащи на трети лица, е извън обхвата на обезпечителното производство.
По частната жалба на К. срещу определението от 04.05.2012г. по ч.гр.д. № 238/2012г. на Великотърновски апелативен съд. Като основание за допускане на касационно обжалване е поставен въпросът дали е законосъобразно да се налага запор върху имущество, което е собственост на трети лица, но е преминало през патримониума на ответника и за което са налице доказателства за обстоятелства по чл. 7 и/или чл.8 от ЗОПДИППД, който въпрос е от значение множество казуси и поради това решаването му ще представлява принос за развитието на правото.
Повдигнатият въпрос е обусловил крайните изводи на съда и изясняването му ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото не е представена задължителна практика по въпроса. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Разпоредбата на чл. 6 ЗОПДИППД предвижда отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице, като имуществото се отнема и при правоприемство на юридическото лице. Разпоредбата на чл.7 с.з. обявява за недействителни по отношение на държавата сделки с имущество, придобито от престъпна дейност, сключени с трети лица в две хипотези /за безвъзмездни и възмездни сделки/ и предвижда отнемане на даденото по тях. При тази нормативна уредба следва, че е допустимо налагане на обезпечителни мерки спрямо имущество, което е принадлежало на проверяваното лице, но с него е извършено разпореждане в полза на трети лица когато тези разпоредителни сделки са обект на искане по чл. 7 ЗОПДИППД за обявяването им за недействителни и отнемане на даденото по тях.
Предвид приетото обжалваното определение се явява правилно като резултат, но по други съображения. К. е поискала налагане запори на дялове в търговски дружества, които дялове са принадлежали на проверяваното лице Г. И., но той е извършил разпореждане с тях, така че понастоящем дяловете са собственост на други физически и юридически лица, посочени в искането. При наведени твърдения, че се касае до разпореждане с имущество, придобито от престъпна дейност и при атакуване на тези сделки от държавата по реда на чл. 7 от закона, чрез обявяването им за недействителни и отнемане на даденото по тях, то налагането на запор върху разпореденото имущество, в случая върху дялове в търговски дружества, би било законосъобразно. Видно от искането на К., с което е сезиран Великотърновски окръжен съд, че по отношение на сделките, с които Г. Й. И. се е разпоредил с дяловете си от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] [фирма] и [фирма] е заявено единствено, че те се явяват недействителни по отношение на държавата, но не е предявено и искане за отнемане на даденото по тях в полза на държавата. Именно поради последното обезпечение върху тях не следва да бъде допускано, след като имуществото не е обект на бъдещия иск за отнемане в полза на държавата.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 227 от 06.07.2012г. по ч. гр.д. № 273/2012г. на Великотърновски апелативен съд частните касационни жалби на Г. Й. И. и К. Ц. И. от [населено място], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], всички със седалище в [населено място].
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 197 от 04.05.2012г. по ч.гр.д. № 238/2012г. на Великотърновски апелативен съд по частната касационна жалба на К. за установяване на имущество придобито от престъпна дейност /К./.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 197 от 04.05.2012г. по ч.гр.д. № 238/2012г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: