3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№227
С., 06.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 240 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. А. В., Р. Г. Х., Ц. З. Р., М. Г. Б., С. И. С. и З. И. С. против определение № 11431 от 22.07.2011 г. по ч.гр.д. № 8310/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав, с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд, 44 състав от 20.04.2011 г. за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 Г. и прекратяване производството по гр.д. № 63638/2010 г.
Първоинстанционният съд е върнал исковата молба, като е приел, че не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовностите й, тъй като не е формулирано искане до съда, съответно на изложените фактически твърдения, не са индивидуализирани имотите и не е посочено придобивното основание на наследателя, което не позволява на съда да квалифицира предявения иск, да изготви доклад, съответно да определи кои са релевантните за спора факти и доказателства и да предостави на ответника възможност да организира и проведе защитата си. В. съд е потвърдил прекратителното определение, приемайки, че от съдържанието на исковата молба и от това на уточняващата молба се налага изводът, че ищците предявяват иск по чл.14, ал.4 З., с който искат да бъде признато за установено правото на собственост на описаните имоти към момента на внасянето им ТКЗС на наследниците на И. С. М., но искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като не е установено ищците да са подали заявление за възстановяване правото на собственост до общинската служба по земеделие и не е налице висящо административно производство, инициирано от тях.
Жалбоподателите считат, че въззиното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и в противоречие н практиката на съдилищата по въпросите: „излязъл ли е въззивният съд от рамките на правомощията си, произнасяйки се по въпрос в приложното поле по съществото на спора, а не по предмета на спора, формиран от разпореждането на първоинстанционния съд и подадената срещу него частна жалба”; „правомерни ли са тези действия на съда, с които преклудира прадвото на иска, произнасяйки се извън предмета на частната жалба”; „правният интерес за предявяването на иск по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице – само когато ищците не са подали заявление за възстановяване на правото на собственост до ОСЗ и или и когато има възможност такова производство да бъде образувано”; „явяват ли се заинтересовани лица наследствиците на носител на правото на собственост /признат и от административният орган за такъв/ към момента на внасянето на имотите в ТКЗС и възможно ли е да е налице спор за материално право, без изобщо да е инициирано производство пред ОСЗГ”. Поддържа се, че тези въпроси са във връзка с точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не са представени и влезли в сила съдебни актове, даващи тълкуване по първите два въпроса, а съответно не е удостоверено противоречивото им разрешаване от съдилищата. Въпросите са свързани с приложението на чл.130 ГПК, за което е налице трайна съдебна практика, че недопустимостта на иска се преценява служебно от съда и в течение на производството, а това включва и случаите на иницииран от страна по делото процесуалноправен спор, по който е образувано частно въззивно производство.
Останалите въпроси са свързани с наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в случаите когато липсва заявление за възстановяване на името на лицето, чието право на собственост към минал момент е предмет на спора, по който представените съдебни актове съдържат разрешение, противно на възприетото в атакуваното определение. Съществувалата противоречива съдебна практика обаче вече е преодоляна с постановени по реда на чл.290 – 293 ГПК решения на ВКС, според които искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, ако липсва инициирана административна процедура за възстановяване собствеността и то на името на лицето, чиито права са предмет на спора – решение № 252 от 25.10.2011 г. по гр.д. № 266/2011 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 89 от 5.05.2011 г. по гр.д. № 750/2010 г., ВКС, ІІ г.о.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателите въпроси.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11431 от 22.07.2011 г. по ч.гр.д. № 8310/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: