1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
С., 14.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на eдинадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от съдията К. М. гр.дело № 1232 по описа за 2014 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по молба вх. № 1028209 от 15.07.2013 г. на Е. Д. М. за отмяна на влязлото в сила решение от 25.06.2011 г., постановено по гр.д. № 2346 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, с което на основание чл.97, ал.1 ГПК-отм. е признато за установено по отношение на Е. Д. М., Т. Й. М., И. Д. Ф., А. К. И., К. А. И. и А. Г. И., че П. Б. Н. е собственик на 502 кв.м. от дворно място, представляващо УПИ VІІІ-1334 от кв.39 /стар 12/стар 11/ по плана на [населено място], м. [улица], идентичен с празно дворно място в [населено място], [улица] / [улица]/, цялото от 540 кв.м. и е отменен на основание чл.431, ал.2 ГПК-отм. нотариален акт № 43, том ХІІ, н.д. № 1950/1996 г.; нотариален акт № 18, том ХХХ, н.д. № 17027/1996 г. и нотариален акт № 171, т. ХХХІХ, н.д. № 47151/1997 г.
От страните по делото писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК е подал само П. Б. Н. със становище, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е недопустима, евентуално – неоснователна и искане да му се възстановят направените разноски.
В молбата за отмяна е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
Основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е приложимо, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права или пък на процесуално нарушение на съда. За да е процесуално допустима молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК в нея следва да са посочени ясно и точно новите обстоятелства, респ. да са приложени новите писмени доказателства, установяващи твърдяно, но недоказано по делото обстоятелство /което следва от изискването на чл.306, ал.1 ГПК/ и същата да е подадена в срока по чл.305, ал.1 ГПК, т.е. в тримесечен срок от деня, в който молителя е узнал за новото обстоятелство, респ., в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, а ако този ден предхожда приключването на делото, срокът започва да тече от влизане в сила на съдебното решение.
В случая представените като нови писмени доказателства – писмо № В-186/60 от 28.02.1961 г. на СГНС по рег. пр. № 186/1960 г., съобщение № В-33-1956 от 17.09.1956 г. на СГНС, протокол обр.1 по рег.пр. № 186/1960 г. на СГНС от 10.02.1961 г. и съобщение № 10397 от 13.10.1959 г. на Димитровски Райсъвет – са представени в първоинстанционното производство и се намират на лист 203, 204 и 205 от гр.д. № 1631/2000 г. на СРС, 24-ти състав. След като основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е обосновано с нови писмени доказателства, т.е. такива които не са представени по делото, то следва, че молбата не отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК.
Същевременно решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 5.07.2012 г. с постановяването на определение № 292 по ч.гр.д. № 177/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. След като документите, за които се твърди, че са нови, са били на разположение на страната преди приключване на делото, то срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е започнал да тече от влизане на решението в сила, т.е. на 5.07.2012 г. и е изтекъл на 5.10.2012 г., поради което постъпилата на 15.07.2013 г. молба за отмяна е процесуално недопустима и като подадена извън преклузивния тримесечен срок.
Молителят следва да възстанови направените от П. Б. Н. разноски в настоящото производство в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. М..
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 1028209 от 15.07.2013 г. на Е. Д. М. за отмяна на влязлото в сила решение от 25.06.2011 г., постановено по гр.д. № 2346 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, като ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№ 1232 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА Е. Д. М., [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на П. Б. Н., [населено място], [улица], вх.А, ЕГН [ЕГН] разноски за настоящото производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: