6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№98
С., 13.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 755 от описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат М. Н. и [община], участваща в процеса като трето лице-помагач на [фирма], [населено място], против решение № 8 от 20.11.2013 г., постановено по гр.д. № 60 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Разград, с което е потвърдено решение № 162 от 11.06.2013 г. по гр.д. № 126/2012 г. на Районен съд-Разград за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против Национална компания „Железопътна инфраструктура”, [населено място] иск с правно основание чл.53, ал.2 З. за установяване на непълнота на кадастралната карта, изразяваща се в ненанасянето на парцел ІХ в кв.3 по регулационния план на Гарова промишлена зона, собственост на ищеца към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед от 10.03.2008 г. на изп. Директор на А..
Ответникът по касационната жалба Национална компания „Железопътна инфраструктура”, [населено място] оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона, поради което е препратил към мотивите на първоинстанционния съд осн. чл. 272 от ГПК, а именно: ищецът е закупил с нотариален акт № 47, том ІІ, рег. № 1534, дело № 217/2000 г. дворно място с площ 13917 кв.м., представляващо имот пл. № 45 в кв. 3 по регулационния план на Гарова промишлена зона, а с нотариален акт № 7, том ІІ, рег. № 1396/2001 г. на нотариус рег. № 282 – правото на собственост върху едноетажна масивна /склад-магазия/ със застроена плок 660 кв.м., находяща се в Гарова промишлена зона, застроена в северната част до железопътната линия в дворно място, съставляващо имот пл. № 76 по плана на [населено място]. Със заповед № 652/28.06.2001 г. на кмета на [община] е одобрено частично изменение на регулационния план на част от кв.3 по плана на Гарова промишлена зона, като парцел ІІІ-Товарна гара е разделен на два парцела с № ІІІ-Товарна гара и ІХ-Т. площадка за зърно. Посоченият парцел ІХ в кв.3 с площ 3610 кв.м. е актуван с акт за общинска собственост № 804/10.09.2001 г., след като с писмо изх. № 26-00-70/3.09.2001 г. областния управител на област Р. е уведомил ищцовото дружество и общината, че имотът е общинска собственост и за него няма акт за държавна собственост и реституционни претенции. На 6.12.2001 г. е сключен договор между ищцовото дружество и [община] за ликвидиране на съсобствеността между тях, като [фирма], [населено място] е придобил собствеността на парцел ІХ в кв.3 по плана на Гарова промишлена зона. През 2002 г. е съставен акт за държавна собственост и със заповед № 86/6.03.2002 г. на областния управител на Област Р. е отказано отписване от актовите книги за държавна собственост с мотиви, че имотът е включен в капитала и заведен в сметка 201 от счетоводните книжи на НК”Б.” ПТП-Горна О. и съгласно чл.13 П. представлява железопътна инфраструктура и е държавна собственост. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушана пред районния съд, процесният имот, предмет на договора от 06. 12. 2001 г., от който извлича правата си ищеца, е образуван от парцел ІІІ, кв. 3 по плана за регулация на Гарова промишлена зона [населено място] чрез разделяне. Според същия план, действащ към 06. 12. 2001 г. имотът е отреден за „товароразтоварна площадка за зърно” и засяга териториите на имоти с идентификатори 61710.506.39 и 61710.506.45
Разглеждайки доводите във въззивните жалби на ищеца [фирма], [населено място] и третото лице-помагач [община] въззивният съд е приел, че с оглед установеното от заключението на експертизата предназначение на имота, че не е отреждан за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, а е отреден за „товароразтоварна площадка за зърно”, не може да се приеме, че намира приложение разпоредбата на § 42 от ЗИД на ЗОС и същият да е преминал по силата за закона в собственост на [община], така както е посочено в писмо изх. № 26-00-70/03.09.2001 г. /л. 93/ на Областния управител на Р. област до ищеца. Напротив, предвид предназначението му „товароразтоварна площадка за зърно”, съгл. чл. 9, ал. 2 от Закон за Б. /отм. 2002 г. /, както и съгл. чл. 3, ал. във вр. с чл. § 1, т. 1 ДР З. имотът, предоставен на Б. представлява публична държавна собственост. Видно от приложените разделителен протокол на активите и пасивите на ЖП Управление Г. О., счетоводна справка от 10.11 2001 г. имотът е част от жп ариал от 204203 кв. м. и е включен в капитала и е заведен в сметка 201 от счетоводните книги на НК „Б.” ПТП Г. О.. Това обстоятелство не е оспорено от ответника по иска и от третото лице-помагач. Изрично с разпоредбата на § 7, ал. 2 З. е регламентирано, че имущество, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество не става общинска собственост. Представен е и акт за държавна собственост № 223 от 13.09.1950 г. за магазия гара Р., застр. площ от 370 кв. м. и незастр. площ от 375 кв. м., магазия Р., застр. площ 300 кв. м., магазия с застроена площ 136 кв. м., магазия с застр. площ 146 кв. м. при граници от три стани улици и Ж.П. линия, с дописване „по новия план кв. 3, пл. 143 „ и е посочено, че същите са заети от Храноснабдяването. Приложен е и разписен лист, в който е вписан същия А. и в който е посочено, че имотът урегулиран е 3 610 кв. м. Всички тези факти сочат на извода, че процесния имот неправилно е актуван като общинска собственост с Акт № 804/01.09.2001 г. [община], сключвайки договора от 06. 12. 2001 г. с ищеца [фирма] не е била собственик на процесния имот, поради което и договорът не е породил транслативен ефект и последния не е придобил собствеността върху него. Неоснователен е доводът на ищеца, че е придобил собствеността върху имота по давност, предвид спиране на давността за придобиване на държавни имоти, според §1 от ЗД на ЗС от 01.06.2006 г. По тези съображения е приет за неоснователен довода за неправилна преценка на събраните по делото доказателства.
[фирма], [населено място] се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса: 1. че акта за държавна собственост няма правопораждащо действие; 2. че вида на собствеността – публична или частна – зависи от предназначението на недвижимия имот; 3. че правото на собственост възниква от реализиране на фактическото и правно основание за придобиване на правото на собственост и 4. че доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелствуващ документ и в тежест на страната, представила извлечение от счетоводните книги е да докаже, че счетоводните записвания са извършени въз основа на годна документация и че изобщо са водени редовно.
По първият и четвъртият въпрос съдът не се е произнесъл в противоречие с цитираната практика на ВКС, тъй като изводът, че имотът е държавна собственост не е обоснован с наличието на акт за държавна собственост, а изводите свързани със счетоводните справки са обосновани с неоспорването им от ищеца и третото лице-помагач. По третия и четвъртия въпрос не е удостоверено наличие противоречие с практиката на ВКС, тъй като посочените решения № 541/6.07.2010 г. по гр.д. № 661/2009 г., ВКС, І г.о. и № 881/22.12.2010 г. по гр.д. № 1202/2009 г., ВКС, І г.о. дават тълкуване по приложение на нормата на чл.6 ЗС /редакция от 1951 г./, т.е. кога държавата придобива собствеността върху имот, който няма друг собственик и дали ако имот е придобил характер на публична общинска собственост по чл.3, ал.2 З., това съставлява пречка за реституция по чл.2, ал.2 З., в сила от 22.11.1997 г., т.е. тълкуването е по въпроси, които са неотносими към настоящия случай.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса, уточнен от съда с оглед последния довод в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а именно: може ли да се приеме, че е част от „железопътната инфраструктура” по смисъла на § 1, т.1 ДР З. във връзка с чл.3, ал.1 З. /в сила 1.01.2002 г./ имот, отделен в самостоятелен парцел, за който след влизане в сила на З. е съставен акт за частна държавна собственост и в който има реституирана сграда?
[община] поставя въпросите: 1. как ще се осъществят потребностите на лицата, имащи по презумпция правото на задоволяване на обществения интерес /с оглед извода, че терена е публична държавна собственост и част от железопътната инфраструктура/ и на дружеството за задоволяване на интереса си на търговец /с оглед собствеността на сграда, построена в имот публична държавна собственост/; 2. следва ли при изрично произнасяне на органа на правителството в областта /Областен управител на Област Р./ за липса на реституционни искове и липса на съставен акт за държавна собственост досежно парцел и при соченето на същия като общинска собственост, за същия да бъде съставен акт за общинска собственост, след утвърждаването на който Общината да упражнява дадените й по закон правомощия, вкл.разпореждане?; 3. следва ли при наличие на акт за общинска собственост да бъде утвърждаван акт за държавна собственост без процедура по отписване на имота от книгите/регистрите за общинска собственост;
Първият въпрос е свързан с искане за тълкуване на правните последици на решението и е извън предмета на произнасяне на въззивния съд. По втория въпрос не е обосновано никое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а същият е свързан с добросъвестното процедиране на [община] при съставянето на акта за общинска собственост и последвалото разпореждане с правото на собственост, а дали общината е действала добросъвестно или не е без правно значение при преценка дали ищцовото дружество е придобило правото на собственост.
По третия въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС, според която се дава приоритет на първия по време акт за собственост, но по делото не е представена практика на ВКС или съдебна практика, която да дава тълкуване, че за общински следва да се счита имот, за който общината е съставила акт за общинска собственост преди за същия имот да е съставен акт за държавна собственост. Същото основание се поддържа и във връзка с недопускането от страна на окръжния съд на представените с въззивната жалба доказателства, както и във връзка с липсата на доказателства относно факта на включване на имота в баланса на Железопътна секция Горна О., но приложената съдебна практика дава тълкуване за допустимостта да се правят нови възражения и да се събират нови доказателства през въззивния съд при процесуалния ред, уреден с ГПК-отм., както и във връзка с приложението на чл.17а З.-отм., но не и за приложимия в случая З.-отм. и З..
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по уточнен от съда въпрос с оглед доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: записването на имот по сметка 201 на Железопътна секция Горна О., основание ли е да се приеме, че имотът е част от „железопътната инфраструктура” по смисъла на § 1, т.1 ДР З. във връзка с чл.3, ал.1 З. /в сила 1.01.2002 г./
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 20.11.2013 г., постановено по гр.д. № 60 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Разград.
В едноседмичен срок от съобщението всеки от касаторите да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 163.38 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: