3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№133
С., 20.03.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 1563 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 11715/5.12.2012 г. на С. Г. С., чрез пълномощника й адвокат В. К., против определение № 504 от 16.11.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 373 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против определение № 533/13.03.2012 г. по ч.гр.д. № 4283/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище в настоящото производство.
С определение № 533/13.03.2012 г. по ч.гр.дело № 4283/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 16.09.2011 г. по гр.д.№ 8860/2011 г. на Софийския градски съд. С последното са оставени без разглеждане жалби вх.№ 6775/2011 г. и вх.№7148/2011 г., подадени от С. Г. С. и С. И. С. срещу действия, предхождащи възлагането на недвижим имот, предмет на изпълнението, извършени от частен съдебен изпълнител Д. по изп.д.№ *. За да постанови атакуваното определение, съставът на ВКС е приел, че частната жалба против определение № 533/13.03.2012 г. по ч.гр.д. № 4283/2011 г. на САС е процесуално недопустима, тъй като производството по обжалване действията на съдебния изпълнител не е въззивно. Съдът не действа като въззивна инстанция по отношение на съдебния изпълнител, както изрично е прието в ТР № 3/12.07.2005 г., ОСГТК ВКС. Окръжният съд действа по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител като единствена инстанция. Затова според т. 2 ТР № 3 от 12.07.2005 г. по гр.д. № 3/2005 функционално компетентен да разглежда частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, който не може да действа в друго качество освен като въззивна инстанция. В тази част тълкувателното решение не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК. С оглед измененията на ГПК ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., тълкувателното решение не е изгубило действие и в частта, с която постановява, че определението на апелативния съд е окончателно, тъй като в чл. 274, ал. 4 (изм. ДВ, бр. 100/2010 г.) е уредена изрично необжалваемостта пред Върховния касационен съд на въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно и решението по жалбата не подлежи нито на въззивно, нито на касационно обжалване.
В частната жалба се поддържа, че определението на СГС за оставяне без разглеждане на частната жалба е преграждащо, като компетентен да се произнесе по него е ВКС, а не САС, поради което съставът на ВКС е следвало да обезсили определението на САС и да се произнесе по частната жалба срещу определението на СГС, като ТР № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС е изгубило значение, тъй като принципът за обжалване на актовете на съдебно изпълнение е друг при ГПК от 1952 г. /отм./.
Доводите са неоснователни. В производството за разглеждане на жалбата по чл.435 от ГПК окръжният съд е действа не като въззивна инстанция, а като контролен орган, упражняващ съдебен контрол за законосъобразност върху извършените в изпълнителното производство съдебно – изпълнителни действия. Поради това, макар да прегражда по-нататъшното развитие на делото, постановеното в производството по чл.435 и сл. от ГПК определение за оставяне без разглеждане на жалба има характер на акт на първоинстанционен съд и подлежи на въззивно обжалване пред съответния апелативен съд, чийто акт е окончателен – т.2 на ТР № 3/2005 год. на ОСГТК на ВКС, което Тълкувателно решение е запазило значението си и при действието на ГПК-2007 год. Режимът по обжалване действията на съдебния изпълнител е специален по отношение на общия режим по чл.274 ГПК за обжалване на определенията.
Следователно като е приел, че подадената частна жалба против определението на Софийски апелативен съд е процесуално недопустима съставът на ВКС правилно е приложил процесуалния закон и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 504 от 16.11.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 373 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: