О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№347
[населено място], 06.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 254 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.10.2010г. постановено от Окръжен съд Монтана по гр.д.№ 248/2010г., с което е оставено в сила решение на Л. районен съд от 18.05.2010г. по гр.д. № 250/1998г. за изнасяне на публична продан на недвижим имот в[населено място], на ул. Д. №34, а именно: масивна двуетажна жилищна сграда застроена върху 169 кв.м., представляваща еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44238.505.764.1, построена в поземлен имот с идентификатор 44238.505.764 по кадастралната карта на града, като е постановено получената при проданта сума да се разпредели между страните съобразно дяловете им, които са по 1/9 ид.ч. за физическите лица и 3/9 ид.ч. за [община].
Касационата жалба е подадена от Т. Б. М., Н. Б. М. и Л. Н. М. чрез пълномощника им адв. С.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване те сочат, че решението третира съществен материалноправен спор, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че решението е постановено при противоречие с трайно установената практика на ВКС по въпроса за способа за извършване на делбата. Приложени са съдебни решения.
Ответниците по жалбата Б. З., З. М., Л. Х. и [община] не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по съдебна делба във фазата по извършване на делбата. Съдът е приел, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, независимо от представения архитектурен проект и даденото становище от Г. а. за възможност за обособяване на две самостоятелни жилища от сградата, обект на делбата. Съдът се е мотивирал с невъзможност да извърши разпределяне на имотите по реда на чл. 292 ГПК/отм./, тъй като в случая няма дялове за всички съделители, дори и при групирането им според начина на възникване на съсобствеността. Посочил е, че намира за недопустимо възлагане на дяловете на физическите лица, а уравняване на дела на Общината в пари, тъй като не всички съделители са дали съгласие за такова разпределение, а извършването му от съда би било в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните и получаване дял в натура при делбата. Поради това съдът е счел публичната продан за единствения приложим способ за ликвидиране на съсобствеността.
Видно от мотивите на решението по допускане на делбата, че касаторите са наследници на Е. М., чийто дял от сградата /1/3 ид.ч./ е бил отчужден по ЗОЕГПНС. Другите съделители – физически лица са наследници на Б. В., чийто дял /също 1/3 ид.ч./ е конфискуван с присъда на Н. с., а останалата 1/3 ид.ч. е собственост на Общината. В хода на производството по извършване на делбата касаторите са заявили желание за получаване на имот в общ дял. Липсва обаче такова изявление от страна на другите съделители – физически лица; липсва и съгласие на Общината да получи дела си в пари.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Касаторите се позовават на разрешаване на въпроса за приложимия способ за прекратяване на съсобствеността в противоречие с практиката на ВКС. Представените съдебни решения обаче не удостоверяват такова противоречие. Така, Решение № 127 от 24.02.1987г. по гр.д. № 12/1987г. на І г.о., Решение № 1270 от 20.12.1991г. по гр.д. № 1055/1991г. на І г.о. и Решение № 1969 от 11.10.1969г. по гр.д. № 1455/1969г. на І г.о. са израз на установената практика, че делбата може да се извърши чрез теглене на жребий или чрез разпределяне по чл. 292 ГПК/отм./ когато делбените имоти са толкова на брой, колкото и съделителите, участващи в делбата на самостоятелно основание или по колена. Този принцип е спазен от въззивния съд, който е пристъпил към публична продан именно поради несъответствие на броя на дяловете със съделителите, включително и при групирането им по колена. В същия смисъл е и разрешението в Решение № 1703 от 16.06.1978г. по гр.д. № 544/1978г. на І г.о. и в Решение № 267 от 13.02.1967г. по гр.д. № 2299/1966г. на І г.о. на ВС.
Решение № 228 от 29.05.2002г. по гр.д. №854/2001г. на І г.о. и Решение № 345 от 29.06.1990г. по гр.д. № 339/1990г. на І г.о. третират въпроси по приложението на чл.62, ал.2 З./отм./ и са неотносими към релевантния за настоящето дело въпрос.
Решение № 659 от 27.11.2003г. по гр.д. № 316/2003г. на І г.о. приема, че неподеляемост е налице и при наличието на повече от един имот, но ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален дял. Обжалваното решение е постановено именно в съответствие с това разбиране.
Решение № 345 от 12.05.1994г. по гр.д. № 107/1994г. на І г.о. дава възможност на съда да разпредели наследствените имоти, макар и броят на имотите да е по-малък от броя на съделителите, ако някой от тях заяви, че желае да получи дела си парично. Тази практика също е взета предвид от Монтански окръжен съд видно от изложените съображения, но е прието, че такова съгласие липсва.
В обобщение не се установява противоречиво разрешаване на въпроса за способа на извършване на делбата в хипотеза, в която имотът е поделяем, но броя на дяловете е по-малък от броя на съделителите, дори и групирани по колена.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е обоснована по никакъв начин от касаторите. Тя предполага разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. Тези предпоставки не са установени в случая.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.10.2010г. постановено от Окръжен съд Монтана по гр.д.№ 248/2010г. по касационната жалба на Т. Б. М., Н. Б. М. и Л. Н. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: