О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№102
гр.София, 29.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1080/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ю. Х. Х. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 10493 от 22.11.2012 год. срещу въззивното решение № 415 от 18.10.2012 год. по в.гр.дело № 516/2012 год. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 07.05.2012 год. по гр.дело № 594/2012 год. на Плевенския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск по чл.53, ал.2 З. във връзка с чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо В. П. П., че е допусната грешка при заснемането на кадастралната основа и определяне границите между поземлен имот с идентификатор * и поземлен имот с идентификатор *, както и за признаване за установено, че ищецът/сега касатор/ е собственик на * кв.м. от имот с идентификатор *.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с тълкувателно решение № 3/28.03.2011 год. по тълк.дело № 3/2010 год. на ОСГК на ВКС и тълкувателно решение № 3/15.07.1993 год. по гр.дело № 2/1993 год. на ОСГК на ВС.
Ответникът по касация В. П. П. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 1654/31.01.2012 год. е предявена претенция с правно основание чл.53, ал.2 З. във връзка с чл.124, ал.1 ГПК с предмет правото на собственост върху * кв.м. от поземлен имот с идентификатор * по кадастралния план на [населено място].
С разпореждане от 02.02.2012 год. ищецът е бил задължен да представи удостоверение за данъчна оценка на имота.
С молба вх.№ 2262/09.02.2012 год. ищецът представил удостоверение за данъчна оценка на притежавания от него в съсобственост с трети лица имот със стар идентификатор * в кв.* по плана на [населено място] /понастоящем ПИ с идентификатор */. От удостоверение изх.№ ДО 001158/06.02.2012 год. на [община] (л.18 от гр.дело № 594/2012 год. на РС-Плевен) е видно, че данъчната оценка на * кв.м. земя възлиза на 826,90 лева, като документът съдържа отделно данъчната оценка и на притежаваните от ищеца жилищни сгради, построени в същия имот. Отразено е, че данъчната оценка на целия имот /земя плюс жилища/ за собственика Ю. Х. Х. се равнява на 18 408 лева.
Първоначално, с разпореждане от 10.02.2012 год. съдът е задължил ищеца да довнесе държавна такса още 154,08 лева, като погрешно е приел, че цената на иска е равна на 18 408 лева.
С молба вх.№ 2953/20.02.2012 год. ищецът е посочил, че цената на иска следва да се определи върху данъчната оценка на процесните * кв.м. земя/които са предмет на спора/ и тъй като данъчната оценка на * кв.м. земя е в размер на 826,90 лева, а оценката на * кв.м. е 8,27 лева, то данъчната оценка на процесните * кв.м. възлиза на 206,75 лева /25 х 8,27 лв./.
С разпореждане от 21.02.2012 год. съдът е констатирал, че първоначално е допуснал грешка при изчисляване размера на държавната такса, която след преизчисляването й се равнява на 46,02 лева, поради което се дължи минималният размер по Тарифата за държавни такси – 50 лева. С вносна бележка от 20.02.2012 год. ищецът е довнесъл още 20 лева към внесените с исковата молба 30 лева.
Следователно, съдът е възприел посочения от ищеца размер на цената на иска, определен съгласно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК, а именно 206,75 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му. Съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК, въпрос за цената на иска би могъл да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая, този въпрос е бил окончателно разрешен преди първото заседание по делото.
Касационната жалба е подадена на 22.11.2012 год. при действието на чл.280, ал.2 ГПК/в редакцията след изменението от 21.12.2010 год./. Процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева, поради което в случая касационното обжалване на въззивното решение е изключено.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати като недопустимо образуваното въз основа на нея касационно производство.
Ответникът не е удостоверил, че е заплатил на процесуалния си представител по пълномощие договореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение, поради което не следва да му бъдат присъдени разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 10493 от 22.11.2012 год. на Ю. Х. Х. от [населено място] срещу решение № 415 от 18.10.2012 год. по в.гр.дело № 516/2012 год. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1080/2013 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/