1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1147
[населено място], 12.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 878 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 86 от 26.01.2011 постановено от Софийски окръжен съд по гр.д. № 1022/2009г., с което е отчасти е отменено и отчасти е оставено в сила решение от 03.08.2005г. по гр.д.№ 9/2004 г. по описа на Костинбродския районен съд, поправено с решение от 12.08.2009г. Като краен резултат е отхвърлен иска на С. М. М. по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на В. Г. В. чрез намаляване на извършено от нея дарение, както и иска с правно основание чл.37 ЗН за отмяна на извършеното разпореждане с дарения имот; прогласена е относителната недействителност на основание чл. 76 ЗН на дарението на следния имот: нива от * дка, съставляваща имот * по плана на землището на [населено място], в местността „Г.”, извършено с нотариален акт № *, т. *, н.д. №*/*г.; допусната е съдебна делба на следните имоти: 1/ УПИ * в кв. * по плана на К. с площ * кв.м. с построените в него стопански постройки между С. М. М. и С. В. В. на при квоти: * ид.ч. за първата и * ид.ч. за втората; 2/ УПИ * в кв. * по плана на К. с площ * кв.м. между съделители и при квоти: * ид.ч. за С. М., * ид.ч. за С. В. и * ид.ч. за К. и Б. С. в СИО; 3/ първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда в УПИ * при равни дялове за С. М. и С. В.; 4/ пет земеделски имота, подробно описани в решението между С. М. и С. В. при квоти: * ид.ч. за първата и * ид.ч. за втората; отхвърлен е иска за съдебна делба на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ * със застроена площ от * кв. м., ведно с * ид.ч. от общите части на сградата, както и предявените срещу ответниците К. и Б. С. искове за делба на първия етаж от жилищната сграда.
Жалбоподателката С. В. В., чрез пълномощника си адв. Г., обжалва решението в следните части: 1/ в частта, с която е допусната делба на УПИ * в кв. * по плана на К., заедно със стопанските постройки в него и са определени квотите на съделителките С. М. и С. В.; 2/ в частта, с която е допусната делба на земеделски имот – нива от * дка, съставляваща имот № * по картата на землището, местн.„Г.” при квоти * ид.ч. за С. М. и * ид.ч. за С. В.. С оглед обвързаността на делбата на втория имот от изхода на спора по чл. 76 ЗН следва да се приеме, че предмет на обжалване е и уважаването на този иск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката изтъква, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл. 76 ЗН в противоречие с практиката на ВКС – Т. № 72/85г. и Т. №1/2004г. Според касаторката чл. 76 ЗН не намира приложение в случая и искът за делба следва да бъде отхвърлен. Към изложението е приложено решение на състав на ВКС и решение на Пловдивски окръжен съд.
Ответницата С. М. М. в писмения си отговор, подаден от пълномощника адв. Т., не е изразила становище по предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Ответниците К. и Б. С. не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба, предявен С. М. против С. В. относно съсобствени по наследство от В.Г. В. и М. В. Д. недвижими имоти: УПИ * в кв.* по плана на [населено място] с площ от * кв. м., заедно с построените в него стопански постройки, УПИ * в кв.* по плана на [населено място], заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, както и на земеделски земи, възстановени с решения на органа по земеделска реституция. Предявени са и иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на В. В., накърнена с дарение, извършено с нотариален акт № */*г. в полза на В. М. В. /съпруг на ответницата, починал 2003г./, иск по чл.37 ЗН за отмяна на извършено отчуждение на подарения недвижим имот с нотариален акт № */*г. и иск по чл.76 ЗН за прогласяване на относителната недействителност на дарение на земеделска земя по нотариален акт № *, т.*, н.д. №*/* г. Като ответници по иска с правно основание чл. 76 ЗН и по иска по чл. 37 ЗН въззивният съд е конституирал приобретателя по договора за дарение К. С. и съпругата му Б. С..
Установено е, че първоначалните страни са наследници на М. Д., починал 1983г. и съпругата му В. В., починала на 02.05.2003 г.. Ищцата е дъщеря на наследодателите, а ответницата С. М. е съпруга на сина им В., починал след родителите си – на 29.06.2003г., като бракът му с ответницата е продължил по-малко от 10 години.
Н. В. В. е получила собствеността върху празно дворно място, съставляващо парцел * в кв. * по плана на К., с площ * кв.м. в резултат на съдебна спогодба през 1985г., сключена със сина й В. М. В. и дъщеря й С. М. М.. След смъртта й собствеността е преминала върху двете й деца С. и В., а след смъртта на последния притежаваната от него * ид.ч. се разпределя поравно между преживялата съпруга С. и сестрата С. и следователно дяловете в съсобствеността са 3/4 за С. М. и * за С. В.. По тези съображения съдът е допуснал делбата на този имот.
Относно земеделския имот, предмет на жалбата, обстоятелствата са следните: С договори за доброволна делба от 1993г. и 2002г. В. М. В. и С. М. М. са си поделили земеделски имоти, възстановени на баща им М. Д., като по силата на втория договор В. В. е получил собствеността върху нива от * дка съставляваща имот № * в землището на К., местн. „Г.”. С нотариален акт № * от 19.12.2002г. В. М. В. е дарил на К. П. С. – син на жалбоподателката, този имот. Съдът на първо място е приел, че договорите за доброволна делба са нищожни на основание чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастие на сънаследник – В. Г. В., която към момента на сключване на договорите е била жива. На второ място е счел, че са налице предпоставките на чл. 76 ЗН за прогласяване относителната недействителност на договора за дарение в полза на К. С., поради което е допуснал делбата на този имот между наследниците на праводателя.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са наведени доводи само относно иска по чл. 76 ЗН и делбата на земеделския имот; липсват основания, свързани с делбата на УПИ *. Жалбоподателката поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл. 76 ЗН в противоречие с практиката на ВКС – Т. № 72/85г. и Т. №1/2004г. Според нея чл. 76 ЗН не намира приложение в случая и искът за делба следва да бъде отхвърлен. Освен на тълкувателните решения касаторката се позовава и на решение на състав на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК и на влязло в сила решение на Пловдивски окръжен съд.
На първо място, в изложението липсва конкретизация в какво точно се състои противоречието с двете тълкувателни решения, още повече, че второто отменя част от първото. Както е формулиран доводът, че чл.76 ЗН не намира приложение, той е пряко относим към правилността на решението, а не към предпоставките за допускане на касационно обжалване. Според т.1 и 2 на Т. № */*г. актът на разпореждане със сънаследствен имот, изцяло или отчасти, е относително недействителен като на тази недействителност може да се позовава само сънаследникът, който не се е разпоредил с дела си и в производството следва да участват както сънаследникът-прехвърлител, така и приобретателят. Посочените особености при приложението на чл. 76 ЗН са съобразени в обжалваното решение.
Решение № 531 от 20.10.2009г. по гр.д. № 5336/2008г. на ІІг.о. на ВКС е постановено в производство по чл. 290 ГПК по въпроса за значението на описа наследството, изискуем от чл. 30, ал.2 ЗН, който въпрос по настоящето дело не стои. В мотивите на решението при разрешаване на конкретния правен спор е разгледан иск по чл. 76 ЗН и е прието, че актът на разпореждане със сънаследствена вещ е непротивопоставим на останалите сънаследници, но ако приобретателят по атакуваната сделка притежава права в съсобствеността на друго основание, то искът по чл. 76 ЗН е неоснователен. В настоящия случай приобретателят не е съсобственик на земеделските имоти на самостоятелно основание, поради което горното разрешение е неприложимо. По изложените съображения не е налице предпоставката на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Липсва противоречиво разрешаване на въпроса в практиката на съдилищата /основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК/ предвид представеното решение на Пловдивски окръжен съд, а именно Решение № 817 от 26.05.2008г. по гр.д. № 1061/2008г. В него е закрепен извод, че разрешението на чл. 76 ЗН не се прилага за сделки, сключени между сънаследниците. Доколкото в обжалваното решение разпореждането е извършено в полза на трето лице, а не на сънаследник, то посоченото изключение от правилото за относителна недействителност на сделката не е налице.
Предвид изложеното след като не се установява основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 26.01.2011 постановено от Софийски окръжен съд по гр.д. № 1022/2009г. по касационната жалба на С. В. В. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: