О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№96
гр.София, 10.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 6761/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. П. П. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 8325 от 15.08.2013 год. срещу въззивното решение № 332 от 11.07.2013 год. по в.гр.дело № 638/2013 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 103 от 25.03.2013 год. по гр.дело № 3267/2011 год. на Горнооряховския районен съд. С първоинстанционното решение е извършено разпределение по реда на чл.353 ГПК на допуснатите до делба земеделски имоти в землището на [населено място], общ.С., като: а/ в дял на жалбоподателя е поставен новообразуван имот № 090033, с площ 1.327 дка в м.”С. село”, с пазарна стойност 530 лева; б/ в дял на М. С. П. са поставени новообразуван имот № 090032 с площ 2.654 дка в м.”С. село”, с пазарна стойност 1 060 лева, както и нива, представляваща имот № 100001, с площ 1.703 дка в м.”А.” с пазарна стойност 700 лева или обща стойност на този дял 1 760 лева; в/ в дял на М. П. Д. са поставени: новообразуван имот № 090029 с площ 1.327 дка в м.”С. село” и нива в м.”Т.”, представляваща имот 138029 с площ 2.701 дка, с обща пазарна стойност на този дял 1 340 лева; г/ в дял на съделителката В. И. П. е поставен в дял новообразуван имот № 090030 с площ 1.327 дка в м.”С. село” с пазарна стойност 530 лева и д/ в дял на съделителя Н. И. Н. са поставени: новообразуван имот № 090031 с площ 1.327 дка в м.”С. село”, с пазарна стойност 530 лева, както и нива, представляваща имот № 145027, в м.”Б.” с пазарна стойност 900 лева и обща пазарна стойност на дела 1 430 лева. Постановено е било част от съделителите да заплатят на останалите съответни суми за уравнение на дяловете.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с т.5, б.”б” на Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд; решение № 83 от 10.04.2012 год. по гр.дело № 739/2011 год. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 821 от 06.02.2004 год. по гр.дело № 326/2003 год. на ВКС, І г.о.; решение № 406 от 10.01.2012 год. по гр.дело № 729/2010 год. на ВКС, І г.о. по следните въпроси: а/ какви са критериите за квалификацията „много неудобно” по смисъла на чл.353 ГПК и може ли желанието на съделителите да е критерий за разпределение; б/ съществува ли правна възможност един от съделителите да избере един или два от имотите в делбените дялове и съдът задължен ли е да уважи искането и в/ игнорирането на приети доказателства за сметка на неприети такива е от значение за прилагането на закона.
Ответницата по касация М. П. Д. е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С влязло в сила решение № 242 от 30.05.2012 год. по гр.дело № 3267/2011 год. Горнооряховският районен съд е допуснал съдебна делба между наследниците на М. П. А. /починала на 21.07.1982 год./ в лицето на универсалните правоприемници на починалите след нея двама сина и една дъщеря, при следните квоти: а/ М. С. П.-дъщеря на С. П. С. /починал на 07.05.1998 год./ – 1/3 ид.ч.; б/ М. П. П. и М. П. Д. – син и дъщеря на П. П. С. /починал на 25.08.1986 год./ – по 1/6 ид.ч. и в/В. И. П. и Н. И. Н. – дъщеря и син на С. П. И. /починала на 21.12.1998 год./ – по 1/6 ид.ч., на овощна градина с идентификатор 090022 с площ 7.962 дка в м.”С. село”, както и на нива с идентификатор 100001 с площ 1.739 дка в м.”А.”; нива с идентификатор 138029 с площ 2.701 дка в м.”Т.” и нива с идентификатор 145027 с площ 3.000 дка в м.”Б.”.
В. съд е потвърдил решението на първата инстанция за извършване на делбата чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК съобразно втория вариант от заключението на вещото лице С. Г. С.. Прието е, че по този вариант са обособени пет реални дяла, почти равностойни на квотите на съделителите, с малки суми за доплащане за уравнение на дяловете. Посочено е, че районният съд е съобразил желанието на съделителите М. Д., В. П. и Н. Н. да им се възложат съседни дялове, тъй като желаят да ги обработват заедно, и желанието на съделителя М. П./сега касатор/ делът му да се намира в съседство с този на съделителката М. П.. Според въззивния съд, предвид заявеното желание на по-голямата част от съделителите да получат съдебни дялове от делбените имоти, правилно първата инстанция е приела, че не следва да извършва делбата чрез теглене на жребий.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Извършено е разпределение по реда на чл.353 ГПК, като трима от петимата съделители са получили в дял освен по един новообразуван имот от допуснатата до делба овощна градина, още и по една от реално неподеляемите три ниви. Останалите двама съделители /в т.ч. и касаторът/ са получили в дял по един новообразуван имот от овощната градина и им е присъдено парично уравнение.
Съгласно т.13 от Постановление № 4 от 30.10.1964 год. по гр.дело № 5/1964 год. на Пленума на Върховния съд, делбата може да се извърши по реда на чл.292 ГПК/отм./, понастоящем по чл.353 ГПК, само ако за всеки наследник може да се отдели реален дял от наследствените имоти и е недопустимо да се извърши делба по този ред, като делът на някой наследник бъде уравнен само с пари, а не с реален дял от наследствен имот.
В т.5, б.”б” на Постановление № 7 от 28.11.1973 год. по г р.дело № 6/1973 год. на Пленума на Върховния съд са утвърдени критериите, при наличие на които се пристъпва към разпределение по чл.292 ГПК/отм./, понастоящем по чл.353 ГПК, като се разяснява кога тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно, както и кога то е невъзможно.
В. решение противоречи на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 332 от 11.07.2013 год. по в.гр.дело № 638/2013 год. на Великотърновския окръжен съд по жалба вх.№ 8325 от 15.08.2013 год. на М. П. П..
ДАВА на жалбоподателя едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, събирани от съдилищата, в размер на 18,64/осемнадесет +0,64/лева и в същия срок да представи в съда банков документ за плащането, като при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще му бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: