О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр.София, 29.06. 2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 226/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 във връзка с чл.274, ал.2, предл.второ и чл.274, ал.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. С. Т., С. С. С., М. С. С., М. Н. Т., И. Т. Ц., А. М. Т. К., З. Т. С., Д. Б. Т., Д. Б. Т., Й. Н. Т., М. Н. К., М. Х. Г., П. Х. А., Г. Х. П., Ц. Т. С. и И. Г. И., чрез пълномощника им адв.А. Н. Ж., срещу определение № 104 от 01.03.2012 год. по ч.гр.дело № 70/2012 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК частната касационна жалба вх.№ 5413 от 13.06.2011 год. срещу определението от 16.05.2011 год. по гр.дело № 2496/2011 год. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба вх.№ 1009334 от 22.02.2011 год. срещу определение № 95 от 29.12.2010 год. на Софийския районен съд, 42-ри състав за прекратяване на производството по гр.дело № 37296/2009 год.
Поддържат се оплаквания, че неправилно бил приложен чл.274, ал.4 ГПК, тъй като производството по делото изобщо не се е развило, не бил изяснен предмета на спора и не било постановено решение. Според жалбоподателите, удостоверението за данъчна оценка на л.89 от първоинстанционното производство не е годно доказателство за установяване цената на иска към датата на постановяване на определението от 01.03.2012 год. Твърди се, че Върховният касационен съд следвало да остави висящото пред него производство без движение и да даде възможност на жалбоподателите да представят актуална данъчна оценка във връзка с изменението на чл.274, ал.4 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба с вх.№ 6772/10.05.2012 год. е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 43989 от 21.07.2009 год. е бил предявен първоначално ревандикационен иск за предаване владението на подробно описания недвижим имот.
С уточняваща молба от 06.04.2010 год. е посочено, че площта, в която възстановеният на ищците/частни жалбоподатели/ имот е идентичен с част от УПИ ІV-146 от кв.11, на м.”в.з.П.-Б.” е 878 кв.м. Посочено е, че ответниците не упражняват фактическа власт върху имота, а интерес от предявяване на иска е налице с оглед приключване процедурата по попълване на имота в плана.
С последваща уточняваща молба от 18.10.2010 год. ищците/частни жалбоподатели/ са посочили, че предявяват отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на част от ПИ 652 от кв.11, а именно частта, попадаща в УПИ ІV-146 с площ 878 кв.м.
С писмо изх.№ 1137-000/07.04.2010 год./л.89 от гр.дело № 37296/2009 год. на СРС, 42-ри състав/ Столична община е изпратила удостоверение, че данъчната оценка на имот ІV-146 с площ 878 кв.м. в [населено място], махала Б. възлиза на 3 911,50 лева.
Частната касационна жалба с вх.№ 5413 от 13.06.2011 год. срещу определението на въззивния съд от 16.05.2011 год., с което е потвърдено определението на първата инстанция от 29.12.2010 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 37296/2009 год., е подадена след изменението на чл.274, ал.4 и на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, което е в сила от същата дата. Новата редакция на чл.274, ал.4 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В същото време, новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.69, ал.2 ГПК цената на иска, предявен на 21.07.2009 год., е равна на данъчната оценка на процесния недвижим имот, която възлиза на 3 911,50 лева. Съобразно чл.70, ал.1 ГПК, въпросът за цената на иска може да се повдига от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая, цената на иска е определена съгласно удостоверението за данъчната оценка на имота от 07.04.2010 год.
При тези данни, съставът на Върховния касационен съд, І г.о. законосъобразно е приел, че щом като касационният контрол върху въззивно решение по делото ще е изключен съобразно чл.280, ал.2 ГПК, то и частната касационна жалба също е недопустима съгласно чл.274, ал.4 ГПК. След като частното касационно производство е било образувано въз основа на частна касационна жалба, подадена след изменението на чл.274, ал.4 и чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, преценката за допустимостта на касационното обжалване на определението на въззивната инстанция се извършва въз основа нововъведения критерий за обжалваемост на въззивните решения, съгласно който цената на иска следва да надвишава 5 000 лева. Новата процесуална разпоредба е влязла в сила веднага с обнародването на Закона за изменение и допълнение на ГПК/бр.100 от 21.12.2010 год./ и съдът е длъжен да я приложи по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба.
Неоснователен е доводът, че чл.274, ал.4 ГПК намира приложение, само ако е било постановено въззивно решение по делото. Изключението по чл.274, ал.4 ГПК се отнася само до правото на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато те са постановени по дела, чиято цена е под визираната в чл.280, ал.2 ГПК, и въззивните решения, по които не подлежат на касационно обжалване. По този начин са уеднаквени възможностите за инстанционен контрол на решенията и определенията по тези дела. Режимът на обжалване на определенията, постановявани в хода на исковото производство, трябва да следва режима на обжалване на решенията – щом е изключен касационен контрол на актовете по същество, такъв не е допустим и на актовете относно процесуалните въпроси.
В обобщение, обжалваното определение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 104 от 01.03.2012 год. по ч.гр.дело № 70/2012 год. на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: