О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№64
гр.София, 17.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 18/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. М. и С. Д. М. от С. срещу разпореждане № 489 от 01.11.2010 год. на Софийския окръжен съд, трети състав, с което е върната касационна жалба вх.№ 2247 от 12.08.2010 год. срещу въззивното решение № 315 от 29.06.2010 год. по гр.дело № 282/2010 год. Поддържа се, че частните жалбоподатели са изпълнили указанията на въззивния съд за отстраняване нередовностите на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С разпореждане от 18.08.2010 год. Софийският окръжен съд е оставил без движение касационната жалба, като е дал на жалбоподателите едноседмичен срок от съобщението: да направят точно и мотивирано изложените на касационните основания; да посочат и обосноват основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и да приложат доказателства в подкрепа на твърденията си – съдебни решения, в които въпросът е решен противоречиво от съдилищата или решенията на ВКС, на които обжалваното решение противоречи; да представят пълномощно за приподписването на жалбата от адв.Л. Д..
С молба от 07.09.2010 год. жалбоподателите са заявили, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и с решения на районните съдилища и са представили преписи от решения №№ 122 от 17.03.2006 год. по гр.дело № 2436/2004 год. ВКС, ІVа г.о., 121 от 17.03.2006 год. по гр.дело № 787/2005 год. ВКС, І г.о. и 207 от 08.05.1996 год. по гр.дело № 70/1996 год. ВС, І г.о., решение от 26.03.2008 год. по гр.дело № 210/2007 год. на С. районен съд и решение № 723 от 26.11.2008 год. по гр.дело № 721/2008 год. на Софийския окръжен съд /за последните две решения няма доказателства, че са влезли в сила/. С молбата е било представено и пълномощно от 12.08.2010 год. от адв.Л.Д..
С разпореждане от 10.09.2010 год. окръжният съд отново е оставил касационната жалба без движение, като е указал на жалбоподателите: да посочат по какъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с приложената практика на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата, се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение; при обосноваване на второто посочено основание да се има предвид, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е решен по различен начин; за да има противоречие по същия въпрос, трябва да се отчете, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага сравнение на отделните случаи и намиране на общото между тях и това общо да е материалноправният или процесуалноправният въпрос. Указано е да се представят доказателства дали решенията на С. районен съд и на Софийския окръжен съд са влезли в сила. Разпореждането съдържа и предупреждение, че при повторно неотстраняване в срок на констатираните нередовности, жалбата ще бъде върната.
Преписи от разпореждането от 10.09.2010 год. жалбоподателите са получили съответно на 23.09.2010 год. и 27.09.2010 год., но не са изпълнили указанията на въззивния съд.
Както в касационната жалба с вх.№ 2247 от 12.08.2010 год., така и в писмената молба от 07.09.2010 год. не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да се твърди, че са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с представените от жалбоподателите решения на ВС и ВКС или да са противоречиво разрешавани от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Както жалбата, така и молбата от 07.09.2010 год. съдържат единствено оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и изложение за наличието на поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, каквото изложение задължително се представя като реквизит на касационната жалба съобразно чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В случая, дори не е направен и опит да се обоснове необходимост от допускане на касационно обжалване с оглед представените с жалбата решения на Върховния касационен съд, а по отношение на решенията на С. районен съд и на Софийския окръжен съд жалбоподателите само твърдят, че са влезли в законна сила, без да са представили доказателства / служебно заверени от съдилищата копия от тях със забележка за влизането им в сила/.
Като не са изпълнили в дадения им срок указанията на въззивния съд да посочат материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с приложената практика на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата, по който се е произнесъл въззивният съд, жалбоподателите не са обективирали изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, поради което не са отстранили нередовността на касационната жалба и са били налице предпоставките за връщането й по чл.286, ал.1, т.2 ГПК.
В обобщение, обжалваното разпореждане е законосъобразно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 489 от 01.11.2010 год. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав, с което е върната подадената от Г. Д. М. и С. Д. М. от[населено място], касационна жалба вх.№ 2247 от 12.08.2010 год. срещу въззивното решение № 315 от 29.06.2010 год. по гр.дело № 282/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/