3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
[населено място], 08.07.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 3878 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Р. С., приподписана от адв. П. – процесуален представител по З., срещу определение № 7551 от 04.05.2012г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. №2069/2012г., с което е оставена без уважение частната жалба на същата жалбоподателка против определение от 24.11.2011г. по гр.д. № 13 855/2006г. на Софийски районен съд, 33 състав, с което е отказано възстановяването на подадена жалба срещу решение № 472/10.02.1993г. на ПК „И.” и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Според жалбоподателката съдът е бил длъжен не само да констатира липсата на жалбата, но и да събере повече данни, за да установи действителното състояние при цялостно изследване на преписките, вкл. и данните в самата Поземлена комисия. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК; изтъква, че определението е необосновано и постановено в противоречие с определение на ВКС по гр.д. № 2308/2004г. и определение № 281/10 по гр.д. № 743/2009г. на І г.о.
Делото първоначално е изпратено на Административен съд София-град, който с определение № 4100 от 27.05.2013г. по адм.д. № 3985/2013г. го е изпратил по подсъдност на Върховния касационен съд. Изложил е съображения, че касационната жалба е по гражданско дело, образувано през 1996г., поради което е приложим §19, ал. 2 от ПЗР З..
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Следва да се приеме, че разглеждането на жалбата е от компетентност именно на настоящата инстанция като бъдат споделени съображенията, изложени в определението на Административен съд София-град.
Производството пред Софийски районен съд е по реда на чл. 74 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища/отм./ и се развива по молба на Б. Р. С. за възстановяване на жалба срещу протоколно решение № 572 от 10.02.1993г. на Поземлена комисия „И.”. Изготвен е акт на административния секретар за възстановяване на жалбата. Изпратена е от ОСЗ П. преписка вх.№ 234Б от 25.02.1992г., съдържаща протоколното решение № 472/10.02.1993г. на ПК „И.”. Установено е, че в ОСЗ П. липсват данни за изпращане на такава жалба в Софийски районен или Софийски градски съд. С влязло в сила определение от 15.03.2005г. по гр.д. № 4026/1998г. на СРС, 50 състав, е отказано възстановяване на съпроводително писмо с вх.№ 6700/98г. от регистъра на СГС, с което се твърди, че са изпратени жалбите на Б. С., вкл. процесната. При горните обстоятелства Софийски районен съд е приел, че не са налице достатъчно данни за съдържанието на жалбата и съответно е невъзможно възстановяването на изгубения документ.
В. съд, с обжалваното определение, е оставил без уважение частната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, изтъквайки че изобщо не са налице данни дали жалба, изходяща от Б. С., е била подадена, тъй като самата жалбоподателка не разполага с копие от нея или с входящ номер. Поради това е счел, че правилно е отказано възстановяването на този документ.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че такива липсват.
Жалбоподателката не е формулирала конкретен правен въпрос, разгледан от съда и обусловил крайния съдебен акт. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, подадено от назначения представител по З., е посочено, че съдът е игнорирал доказателства и това е довело до постановяване на необосновано определение. Това са оплаквания за неправилност на съдебния акт, които не могат да бъдат взети предвид в производството по допускане на касационно обжалване.
Липсва противоречие с приложените към изложението съдебни актове. Определение № 77 от 24.02.2010г. по гр.д. № 2308/2004г. на ВКС, ІVг.о. разглежда случай, в който е възстановено изгубено гражданско дело, но е видно, че са били налице документи, удостоверяващи постъпването, образуването и разглеждането на делото във ВКС, както и копие от съдебния акт, с който същото е приключило. Докато в настоящия случай липсват данни, че изгубената жалба е постъпила в съда.
Определение № 281 от 15.06.2010г. по ч. гр.д. № 734/2009г. на І г.о. на ВКС е постановено в производство по чл. 274, ал.2 ГПК и в него е констатирано, че е изгубена молба по чл. 248 ГПК, поради което е необходимо да се осъществи процедурата по възстановяване на изгубения документ. Ето защо, след като не разглежда молба за възстановяване на изгубено дело или документ от дело, то същото е неотносимо към настоящия спор.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице. При непосочването на конкретен правен въпрос и липса на обосновка в какво се изразява значението на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на посоченото основание не може да бъде допуснато.
Поради изложеното следва да бъде отказан достъп до касационен контрол на атакуваното определение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7551 от 04.05.2012г. на Софийски градски съд, ІІ-а състав, по ч.гр.д. №2069/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: