О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№278
гр.София, 06.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 273/2012 година
Производството е по чл.94 и чл.95 ГПК във връзка с чл.21, т.3, чл..23, ал.2 и ал.4 и чл.25, ал.1 от Закона за правната помощ.
С молба вх.№ 8743 от 26.09.2013 год. Х. С. Б. от [населено място] е поискал да му бъде предоставена правна помощ по ч.гр.дело № 5438/2013 год. на ВКС, ІV г.о. чрез назначаване на адвокат за процесуален представител. Молителят декларира, че не работи по трудов договор и по служебно правоотношение; получава месечен доход в размер на 100 лева от трудова дейност като едноличен търговец; получава месечна пенсия в размер на 250,46 лева; притежава 24 броя акции на обща номинална стойност 24 лева годишна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради следните съображения:
С определение № 287 от 05.07.2012 год. по ч.гр.дело № 273/2012 год. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е оставил без разглеждане частна жалба вх.№ 7596 от 19.08.2011 год. на Х. С. Б. срещу протоколното определение от 13.05.2011 год. по гр.дело № 1540/2011 год. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав, с което жалбоподателят е бил задължен да се яви лично в следващото съдебно заседание с цел съдът да придобие непосредствено впечатление от него.
Срещу определението е постъпила частна жалба вх.№ 7317 от 17.07.2012 год., въз основа на която е образувано ч.гр.дело № 5438/2013 год. на ВКС, ІV г.о.
Законът за правната помощ урежда две разновидности за предоставяне на правна помощ: а/когато по силата на закона се предвижда задължително представителство (чл.23, ал.1 З.) и б/ когато въз основа на направено искане съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (чл.23, ал.4 З.).
Във втория случай преценката на съда дали страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва съобразно законоустановени критерии /т.т.1-6 на чл.23, ал.4 З./, а така също и въз основа на други констатирани обстоятелства /т.7/, които могат да дадат основание за извода, че страната не разполага със средства, за да заплати адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.24, т.2 З., обаче съдът отказва предоставянето на правна помощ когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
В случая, предоставянето на правна помощ чрез назначаване на адвокат за особен представител на молителя за частното производство по ч.гр.дело № 5438/2013 год. пред тричленен състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд, образувано въз основа на подадената частна жалба срещу определение № 287 от 05.07.2012 год. по ч.гр.дело № 273/2012 год. на ВКС, ІІ г.о., би се оказало безполезно. Това е така, защото в преобладаващия брой случаи частните жалби се разглеждат в закрито заседание /чл.278, ал.1, изр.първо ГПК/, при което адвокатската защита в частното производство след подаване на частната жалба очевидно е ненужна и без реални последици за частния жалбоподател.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. С. Б. от [населено място] за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на адвокат за процесуален представител по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/