О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№81
гр.София, 14.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 539/2012 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 29198 от 27.09.2012 год. на Б. Д. П. и Б. Д. И., и двамата от [населено място], срещу определение № 2365 от 10.09.2012 год. по ч.гр.дело № 2672/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 289 от 25.06.2012 год. на Девненския районен съд за прекратяване на производството по гр.дело № 1427/2010 год. поради липса на правен интерес от предявения от жалбоподателите срещу И. А. И., А. А. И., В. Г. И. и А. Г. Д. отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на недвижим имот от 468 кв.м. площ от източната част на имоти по кадастралната карта на [населено място], с идентификатори 20482.501.457 и 20482.501.462, повдигнати в червен цвят на скица на л.46 от делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице противоречие на определението с практиката на ВКС /решение № 352 от 14.10.2011 год. по гр.дело № 1301/2010 год., І г.о. и решение № 66 от 24.04.2012 год. по гр.дело № 795/2011 год. ІІ г.о./ по въпроса за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
С определение № 446 от 14.12.2012 год. производството е спряно до постановяване на тълкувателно решение от Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС по т.1 от предложението /тълк.дело № 8/2012 год./ по въпроса: при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск.
След като О. на ВКС се произнесе с тълкувателно решение № 8/2012 год. от 27.11.2013 год., производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост се обуславя от заявените от ответниците пред Службата по геодезия, картография и кадастър-В. процедури за попълването в кадастралната карта и кадастралните регистри на 2600 кв.м. от имот, целия от 6840 кв.м., съставляващ имот пл.№ 50 в кв.9 по плана на [населено място]. Посочено е, че с влязло в сила решение по адм.дело № 3332/2008 год. на Административен съд-гр.В. е отменена заповед № РД-18-85/17.09.2008 год. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, кадастър и картография-С., с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри в частта относно имоти №№ 501.457 и 501.157 и са дадени указания да бъдат вписани данните на А. А. И., В. А. И., А. Г. Д. и И. А. Д. за част от ПИ № 50 в кв.9 по плана на [населено място],[жк]. Твърдяло се е по-нататък, че производството по административното дело касае имоти собственост на ищците, поради което те са изразили пред Службата по Г.-гр.В., че имат материалноправен спор с посочените лица, тъй като при евентуално нанасяне на част от бившия ПИ № 50 в кв.9 ще бъдат накърнени материалните права на ищците /сега частни жалбоподатели/. Ищците са посочили още, че с решение № 1608 от 20.07.2010 год. по адм.дело № 1471/2010 год. Административен съд-гр.В. е обявил заповед № КД-14-03-129/11.02.2010 год. на Началника на С.-В. за нищожна в частта, с която поради наличие на материалноправен спор е отказано одобряването на изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващо отразяването на нов поземлен имот с идентификатор 20482.501.2148 в чертите на нанесения по картата поземлен имот с идентификатор 20482.501.457 и съответно промяна в границите и площта на последния. Посочено е, че административното производство по делото е висящо с касационни жалби пред Върховния административен съд.
С определение № 289 от 25.06.2012 год. по гр.дело № 1427/2010 год. Девненският районен съд е прекратил производството по делото, като е приел, че когато спорът за принадлежността на правото на собственост е възникнал по повод направено искане за нанасяне на имота в кадастралния план при данни за непълнота на кадастралния план или допусната грешка в същия, т.е. действието по оспорване правата на ищеца се изразява в подаване на възражение или жалба срещу това искане, следва да се приеме, че лицето, което поддържа, че неговия имот следва да бъде нанесен в плана, следва да предяви положителен установителен иск за своите права и за констатиране на непълнота или грешка в кадастралната основа. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на лицето, чийто имот вече е нанесен в плана и което поради тази причина оспорва искането за нанасяне в кадастралния план на спорния имот, според първоинстанционния съд, не е налице като съдът се е позовал на решение № 329 от 24.11.2011 год. по гр.дело № 1439/2010 год. на ВКС, ІІ г.о.
В. съд е потвърдил определението като е споделил напълно съображенията на първата инстанция и е посочил, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по реда на чл.53, ал.2, изр.второ З., а именно, чрез предявяване на иск за установяване правата на лицето, което претендира, че са налице предпоставките за изменение на одобрената кадастрална карта.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Липсва твърдяното противоречие на въззивното определение с решение № 352 от 14.10.2011 год. по гр.дело № 1301/2010 год. на ВКС, І г.о. и с решение № 66 от 24.04.2012 год. по гр.дело № 795/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. Според първото от тях, за да е налице правен интерес от предявяване на отрицателен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, следва чрез него ищецът да защити своето право, отричайки твърдяните права на ответника върху същия обект или да отрече правата на ответника, които са пречка, за да бъде признато/възстановено/ на него отричаното право. В конкретния случай, предмет на решение № 352/14.10.2011 год. по гр.дело № 130/2010 год., ВКС, І г.о., правния интерес е бил налице, тъй като възстановяването на правото на собственост на ищцата е било обусловено от това дали за ответниците е налице предвиденото изключение в чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. В решение № 66 от 24.04.2012 год. по гр.дело № 795/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че само при установено защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита, чрез отрицателния установителен иск ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право.
Възприетите с двете решения на ВКС разрешения бяха преутвърдени с тълкувателно решене № 8/2012 год. от 27.11.2013 год. по тълк.дело № 8/2012 год. Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд. Съгласно т.1 на тълкувателния акт, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В процесния случай, обаче правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, ищците /сега частни жалбоподатели/ обосновават с възникналия материалноправен спор с ответниците по повод направеното от последните искане до С.-В. за нанасяне на част от бившия ПИ № 50 в кв.9 в чертите на нанесените в кадастралната карта на [населено място] имоти с идентификатори 20482.501.457 и 20482.501.462. Налице е практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК /срвн., решение № 329 от 24.11.2011 год. по гр.дело № 1439/2010 год. на І г.о. и решение № 126 от 14.06.2013 год. по гр.дело № 53/2013 год. на ІІ г.о./, според която, когато спорът за принадлежността на правото на собственост е възникнал по повод направено искане за нанасяне на имота в кадастралния план при данни за непълнота или допусната грешка в него, т.е. действието по оспорване правата на лицето, поискало нанасянето на негов имот в плана се изразява в подаване на възражение или жалба срещу това искане, онзи, който поддържа, че неговия имот следва да бъде нанесен в плана, следва да предяви положителен установителен иск за установяване на своите права и за констатиране на непълнота или грешка в кадастралната основа. Посочено е,че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на лицето, чийто имот е вече нанесен в плана и което поради тази причина оспорва искането за нанасяне в кадастралния план на спорния имот не е налице.
Следователно, практиката, на която се позовават частните жалбоподатели, не е относима към иска по чл.53, ал.2 З., който е специален и изрично предвиден в закона, за отстраняване на грешки и непълноти в кадастралните планове, когато същите са свързани със спорове за собственост, и конкретно с установяване, а не с отричане правото на собственост на спорещите лица.
В заключение, доколкото правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, ищците/сега частни касационни жалбоподатели/ основават на възникналия спор за материално право по повод искането на ответниците за нанасяне на част от бившия имот пл.№ 50 в кв.9 в чертите на нанесените вече в кадастралната карта на [населено място] имоти с идентификатори 20482.501.457 и 20482.501.462, касае се за хипотеза, по отношение на която е налице установена практика на Върховния касационен съд, с която е съобразено разрешението, дадено от въззивната инстанция с обжалваното определение.
Липсва и предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК определение от 18.03.2009 год. по гр.дело на Кюстендилския окръжен съд не е постановено по аналогичен казус, а третира правния интерес при иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, понастоящем по чл.124, ал.1 ГПК в светлината на тълкувателно решение № 8/2012 год. от 27.11.2013 год. на О. на ВКС. Определението няма предвид хипотеза на спор за собственост, възникнал от искане за отстраняване на непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър, което да е било оспорено от лицето, чийто имот вече е нанесен в плана.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.дело № 539/2012 год.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2365 от 10.09.2012 год. по ч.гр.дело № 2762/2012 год. на Варненския окръжен съд по частна касационна жалба вх.№ 29198 от 27.09.2012 год. на Б. Д. П. и Б. Д. И., и двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: