О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
[населено място],05.07.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 615 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 103 от 24.03.2011г. на Добрички окръжен съд по гр.д. № 99/2011г., с което е оставено в сила решение № 80 от 15.07.2009г. на Добрички районен съд по гр.д. № 1013/2007г. в частта, с която е признато за установено по отношение на О. с. п. з. [населено място] правото на наследниците на Г. П. Д. /Г./ за възстановяване собствеността върху 6 дка земеделски земи в землището на [населено място].
Жалбоподателят О. с. п. з. – Д., намира решението за необосновано и неправилно. В изложените основания за допускане на касационно обжалване сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса допустимо ли е признаването на правото на възстановяване само въз основа на опис от инвентарната книга за внесени земи, без данни от какво придобивно основание произтича собствеността. Счита, че по този въпрос в практиката не е налице точно и еднакво прилагане на закона спрямо всички, което налага допускането на касационен контрол с цел принос в развитието на правото.
Ответницата по жалбата Д. Г. И. счита, че решението не подлежи на касационно обжалване, както и че не са изложени точни и мотивирани основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е допустима. Обжалваното решение подлежи на касационно обжалване. Предявеният иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е неоценяем, поради което решението не попада в обсега на чл.280,ал.2 ГПК.
Производството е инициирано от Д. Г. И., която претендира признаване правото на възстановяване на земеделски земи – нива с площ 6 дка в землището на [населено място], чийто собственик е бил Г. П. Г. – неин баща. За установяване на собствеността е представено удостоверение от ТКЗС „П.” [населено място], според което Г. П. Г. от [населено място] е внесъл в земеделското стопанство 6 дка земя. Производството пред въззивната инстанция се развива по чл. 294 ГПК след отмяна на предходно решение на Добрички окръжен съд. Въззивният съд е приел, че молбата-декларация за членство в ТКЗС е от кръга доказателства, посочени в чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост върху земеделска земя и е достатъчно за уважаване на претенцията.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателят не е формулирал ясно правния въпрос, по който се е произнесъл съда, но от изложението може да се уточни, че визира въпросът за доказателственото значение на описа-декларация за членство в ТКЗС и за необходимостта да се доказва конкретното основание за придобиване на собствеността. Този въпрос според касатора е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предпоставя произнасянето на съда да е свързано с необходимост от тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти в правната уредба; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателят не е изложил никакви съображения за обосноваването на тази предпоставка за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл. 11, ал.2 и чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, вкл. и след измененията в ДВ бр. 13/2007г., има създадена задължителна практика – решения по чл. 290 ГПК, която е съобразена от въззивния съд. Такива са например: Решение № 223 от 10.05.2010г. по гр.д. № 205/2009г. на ІІ г.о,. Решение № 66 от 08.06.2011г. по гр.д. № 45582010г. на ІІ г.о., Решение № 27 от 18.05.2011г. по гр.д. № 681/2010г. на ІІ г.о. След като законът дава възможност правото на собственост на бъде установено с молби-декларации за членство в ТКЗС – чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ, то не е необходимо в производството по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ да бъде доказано конкретно придобивно основание.
В обобщение, не са налице визираните основания по чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 24.03.2011г. на Добрички окръжен съд по гр.д. № 99/2011г. по касационната жалба на О. с. п. з. – Д..
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: