О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№370
гр.София, 15.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 134/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 и ал.2 ГПК във връзка с чл.282, ал.2 ГПК/отм./.
Образувано е по частна жалба на Р. А. М. от [населено място], срещу решение № 103 от 18.02.2011 год. по гр.дело № 259/2010 год. на Софийския окръжен съд, първи въззивен състав, в частта имаща характер на определение, с което на основание чл.282, ал.2 ГПК/отм./ е разпределено ползването на допуснатите до делба недвижими имоти, като е постановено до окончателното извършване на делбата В. Г. Х. да ползва апартамент № *, на първия етаж, вх.А на жилищен блок № *, построен върху държавна земя в стар квартал *, нов квартал * по плана на [населено място], а съделителите Р. А. М. и М. А. Б. да ползват според квотите си дворно място, цялото с площ от * кв.м., находящо се в [населено място], обл.Л., съставляващо УПИ * в кв. * по дворищнорегулационния план на селото, при съседи: от две страни-улици, Е. М. и наследници на В. И. Л., заедно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда и гараж.
Поддържат се оплаквания за нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения с искане за отмяна на обжалваното определение и предоставяне на жилището в [населено място] за ползване от частния жалбоподател.
Ответницата по частната жалба В. Г. Х. е на становище, че оплакванията са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В. съд е приел, че претенцията по чл.282, ал.2 ГПК/отм./ е допустима, независимо от влязлото в сила решение по бракоразводното дело, с което ползуването на апартамента в [населено място] е предоставено на Р. А. М., тъй като са настъпили нови факти – заведено дело за делба; имотът участва в делбените имоти; постановява се решение по допускане на делбата и самият закон дава възможност при постановяване на решението по допускане на делбата или по-късно ако наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът да постанови по искане на някой от тях, кои наследници, респ. съсобственици /чл.34, ал.2 ЗС/ от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите за ползването.
Съдът е приел, че ищцата В. Г. Х. има правото да ползва апартамента в [населено място], а ответникът/сега частен жалбоподател/ Р. А. М., заедно със съделителката М. Б.-къщата в [населено място]. Прието е, че М. живее в тази къща, където бил заварен от призоваващите органи след завеждане на делото за делба и на този адрес бил призован лично на 20.02.2008 год. за заседанието на 10.03.2008 год. Окръжният съд е приел по-нататък, че след спирането на делото и неговото възобновяване на 16.10.2009 год., на същия адрес-в [населено място] призоваващият заварил личния асистент на Р. А. М., който получил призовката за съдебното заседание на 16.11.2009 год. Според въззивния съд, не са установени пречки съделителите Р. М. и М. Б., които са брат и сестра, да ползват къщата в [населено място], както и че няма основание ищцата да е лишена от достъп до всеки от двата делбени имота, а ответникът Р. М. да ползва и двата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за основателна поради следните съображения:
Обжалваното определение е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно наличието на нови обстоятелства, които да обосноват необходимост от промяна, касаеща ползването на съсобствения между Р. А. М. и В. Г. Х. апартамент в [населено място], предоставен на жалбоподателя с влязло в сила решение № 374 от 08.11.2007 год. по гр.дело № 58/2007 год. на Софийския окръжен съд.
Като решаващ аргумент за предоставяне на апартамента в [населено място] за ползване от съделителката В. Г. Х., въззивният съд е изтъкнал обстоятелството, че жалбоподателят живее в къщата в [населено място]. Основание за такъв фактически извод са му дали данните, съдържащи се в призовката за заседанието на 10.03.2008 год./л.9 от гр.дело № 27/2008 год. на Етрополския районен съд/, която е била връчена на 20.02.2008 год. лично на жалбоподателя в [населено място], както и в призовката за заседанието на 16.11.2009 год./л.90 от делото/, връчена също в [населено място] чрез личния асистент на жалбоподателя Т. К. В. на 16.10.2009 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че тези фактически констатации не дават достатъчно основание да се приеме за установено, че към момента на постановяване на определението за привременни мерки относно ползването на делбените имоти, жалбоподателят трайно се е установил да живее в къщата в [населено място] или че преимуществено пребивава в нея. У. изявление на връчителя на призовки и съдебни книжа касае единствено фактите, които се считат за доказани с официалния свидетелстващ документ, какъвто е надлежно оформената разписка, удостоверяваща редовно призоваване на жалбоподателя като страна по делбеното дело за заседанията на районния съд, съответно на 10.03.2008 год. и на 16.11.2009 год., както и че призовките са били връчени и в двата случая на адреса в [населено място], съответно на 20.02.2008 год.-лично на жалбоподателя и на 16.10.2009 год. чрез неговия личен асистент Т. К. В..
Атакуваното с частната жалба определение по чл.282, ал.2 ГПК/отм./ не е съобразено с фактическото ползване на делбените имоти към момента на устните състезания по делото – 22.11.2010 год., за което не са представени доказателства, нито въззивният съд е постановил личното явяване на съделителите в съдебно заседание, за да им зададе въпроси във връзка с ползването на съсобствените имоти. Обстоятелството, че делба е допусната и на дворно място, заедно с жилищна сграда и лятна кухня в [населено място] налага необходимост и от изслушване на техническа експертиза, която да даде заключение за възможността за разпределение ползването на жилището в същото населено място с обособяване на самостоятелни жилищни и санитарни помещения поне за двама от тримата съделители.
Изложеното дотук съставлява основание за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд, който да призове страните, за да ги изслуша в съдебно заседание, да назначи техническа експертиза относно възможността за разпределение ползването на жилищната сграда в [населено място] и да се произнесе по искането за определяне на привременни мерки по ползването на недвижимите имоти, предмет на делбата, като при необходимост постанови и какви суми следва да плаща някой от съсобствениците на други срещу ползването.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА решение № 103 от 18.02.2011 год. по гр.дело № 259/2010 год. на Софийския окръжен съд, първи въззивен състав в частта, имаща характер на определение, с което на основание чл.282, ал.2 ГПК/отм./ е разпределено ползването на допуснатите до делба недвижими имоти.
ВРЪЩА делото на Етрополския районен съд за по-нататъшни процесуални действия по молбата по чл.282, ал.2 ГПК/отм./ съобразно указанията в настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/