О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№380
гр.София, 14.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 5089/2013 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.83, ал.2, чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 2874 от 24.06.2013 год. на С. А. Д. и В. М. Д. от [населено място] срещу определение № 161 от 18.05.2013 год. по в.ч.гр.дело № 209/2013 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определението от 26.03.2013 год. на Габровския окръжен съд за оставяне без уважение на молбата по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по въззивна жалба вх.№ 1126/25.03.2013 год. срещу решение № 39 от 15.02.2013 год. по гр.дело № 32/2011 год.
Поддържа се оплакване, че не е съобразена практическата невъзможност на жалбоподателите да си осигурят средства за заплащане на таксата, тъй като органът по З./отм./ е наложил възбрани върху недвижимите имоти, както и запори върху притежаваните от тях движими вещи. Според жалбоподателите, не е взето предвид и че в семейството им се включва и непълнолетното им дете, за което се грижат и което издържат.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне по въпроса: когато цялото имущество на дадено лице е възбранено или запорирано по реда на З./отм./ и това лице не получава доходи от трудова дейност, налице ли е основание и може ли същото да бъде освободено от заплащане на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК?
Ответникът по частната касационна жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/К./-Териториална дирекция Велико Т. е на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че оплакванията са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С определение от 26.03.2013 год. Габровският окръжен съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателите по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по въззивната жалба вх.№ 1126/25.03.2013 год. срещу решение № 39/15.02.2013 год. по гр.дело № 32/2011 год.
В. съд е потвърдил определението, като е приел, че жалбоподателите са в трудоспособна възраст и са клинично здрави, т.е. не се налага да извършват допълнителни разходи с оглед здравословното си състояние. Посочено е, че двамата притежават недвижими имоти и автомобили, подробно описани в решение № 39 от 15.02.2013 год. по гр.дело № 32/2011 год. Отделно от това, апелативният съд се е позовал и на чл.23, ал.4, т.7 З./отм./, като е посочи, че съдът може да разреши плащане или други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки, когато това е необходимо за заплащане на разноски във връзка с производството по този закон.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения:
Според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. „точното прилагане на закона” се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляване на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. Съдържанието на понятията „точно прилагане на закона” и „развитие на правото” е изяснено с т.4 на тълкувателното решение, като е посочено, че и двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер за правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ. В хипотезата на чл.281, т.3 във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, обаче отстраняването на нарушения, за които се твърди, че са допуснати при постановяване на обжалваното определение на въззивния съд засяга само съдебното производство по конкретната частна касационна жалба при разглеждането й по същество, за разлика от основанието по чл.280, ал.1 ГПК, което би било налице, ако разглеждането й по реда на чл.274, ал.3 ГПК ще има приносен характер за правоприлагането.
В случая, допускането на касационно обжалване би било неоправдано, тъй като не би спомогнало за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречивост в правната уредба. Жалбоподателите не се позовават на подобна необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК или на материалноправната норма на чл.23, ал.4, т.7 З./отм./. Въпросът, формулиран от тях в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не може да обоснове приложното поле на нито една от хипотезите, които се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и на практика съставлява оплакване за неправилност на обжалваното определение. По такова оплакване Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателите изобщо не са изложили съображения, свързани с приложението на чл.23, ал.4, т.7 З./отм./, според което правило, съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за заплащане на разноски във връзка с производството по същия закон. По приложението на чл.23, ал.4 З./отм./ е формирана практика на Върховния касационен съд /срвн., определение № 325 от 30.05.2011 год. по ч.гр.дело № 286/2011 год., ІV г.о./, съгласно която разрешението на съда се дава в случай на невъзможност на ответната страна да заплати съответния разход, което може да се установи както от приетите по делото доказателства, така и от представени от страните други доказателства в производството по чл.24, ал.5 З./отм./.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 161 от 18.05.2013 год. по в.ч.гр.дело № 209/2013 год. на Великотърновския апелативен съд по частна касационна жалба вх.№ 2874 от 24.06.2013 год. на С. А. Д. и В. М. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/