5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№304
С., 15.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 367 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Г. А. Б., И. Н. Б., М. А. Ц., П. Н. Б., С. Г. Б., Н. Г. М. и Г. Д. Б., чрез пълномощника им адвокат К. Р. и от И. Н. Б., чрез пълномощника й адвокат Е. Й., против решение от 6.12.2011 г., постановено по гр.д. № 753 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е оставено в сила решение от 5.02.2008 г. по гр.д. № 92/2007 г. на Районен съд-Кюстендил за отхвърляне на предявения от настоящите касатори против [община] иск за признаване за установено, че към момента одобряване със заповед № 925/2.06.1993 г. на кмета на [община] на нов застроителен, регулационен и кадастрален план на Ц. градска час на [населено място] за имотите в кв.кв.* и *, ищците като наследници на Г. М. Б. и по давностно владение са били собственици на имот пл. № * в кв.* по плана на [населено място] от 1965 г., незастроен с площ от * кв.м., който имот съответства на парцели №№ * и * в кв.* по плана на [населено място] от 1909 г., който е включен като част от парцел * в кв.*, целият от * кв.м., записан на Поликлиника и Бърза помощ, като и че в кадастралния план, одобрен със заповед № 925 от 2.06.1993 г. е налице непълнота, изразяваща се в незаснемането на описания имот.
Ответникът по касационните жалби [община] оспорва основателността им, но не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира:
Ищците основават правата си на твърденията, че имота е одържавен от наследодателя им Г. Б. по ЗОЕГПНС и собствеността им е възстановена по силата на ЗВСОНИ. Правният спор е възникнал след отказа на кмета на [община], обективиран в заповед №325/18.04.2006 г., с която е отказал да попълни кадастралната основа с нов поземлен имот в кв.*, като се е мотивирал с обстоятелството, че бившият имот с пл.№ * не съществува, като самостоятелен имот с трайни видими граници, тъй като върху него е осъществено благоустрояване. В. съд е изложил съображения, че с иска по чл. 53 З. се цели установяване на собствеността върху даден имот към датата на плана, за който се твърди, че е непълен, като в тежест на ищеца по предявения иск, с оглед разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК(отм) е да докаже, че към момента на заснемане на кадастралната основа на одобрения през 1993 г. регулационен план на [населено място], на същите на основание твърдения в исковата молба придобивен способ, а именно наследяване и реституция е принадлежало правото на собственост. Отговорът на въпроса, доказали ли са ищците правото си на собственост неразривно е свързан с отговора на въпроса, установени ли са произтичащите от чл.1, ал.1 респ. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.1 ЗВСОНИ три комулативни предпоставки, за да се приеме, че имотът им е възстановен. В случая е спорно принадлежало ли е правото на собственост върху процесния терен на наследодателят на жалбоподателите и съществува ли реално имотът. С нотариален акт № *, том * от * г. издаден на основание чл.9 ЗВСОНИ, съдът е приел за доказано правото на собственост на наследодателят на ищците върху имота. Счетено е обаче, че не е налице втората предпоставка, тъй като с оглед основното и допълнителното заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, данните от изпълнената съдебно-пожаротехническа експертиза и показанията на разпитаните свидетели е счетено, че към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила, притежаваният от наследодателя на въззивниците имот не е съществувал реално, като обект на собственост, защото макар по вид да представлява паркинг, плочник бордюр и рампа, с посочените експертизи се доказа, че всъщност това пространство е част от съществуваща сграда „Поликлиника” и „Б.” и именно през него се осъществява единствения автомобилен достъп до подземните гаражи на сградата. Двете улици тупик, пък осигуряват единствения достъп до законно изградени магазинни помещения. С оглед извода, че отчуждения от наследодателят на ищците имот не съществува реално, е прието, че ищците не са били собственици на спорното пространство, към 02.06.1993 г. момента на одобряване на кадастралния план на [населено място] по силата на реституция.
К. И. Н. Б. се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че е налице противоречива практика относно доказателствената сила на представения нотариален акт и последиците от пропуска той да бъде оспорен. Въпросът е неотносим към мотивите на съда, който е зачел доказателствената сила на констативния нотариален акт, приемайки, че същия удостоверява притежаваното от наследодателя на ищците право на собственост.
И. Б. счита, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/1995 г., ОСГК на ВС, т.1 и т.2 според което, новото строителство в незастроен имот е пречка за неговото реституиране, освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост, както и на Тълкувателно решение № 6/2006 г., ОСГК на ВКС, според което несъобразяването с формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличието на редовни строителни книжа, извършени в незаконно отнети или отчуждени не по надлежния ред имоти, обуславят приложението на чл.2, ал.6 З.. Т. противоречие с практиката на ВКС не е налице. Приложното поле на ТР № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 6/2005 г., ОСГК на ВКС е ясно очертано от поставения в т.1 на същото въпрос – възстановява ли се собствеността върху незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 9.09.1944 г. до 1989 г. недвижими имоти, ако са били застроени и не съществуват в размера, в който са били отнети или отчуждени – чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 З., а доколкото в случая се твърди, че имота е отчужден по ЗОЕГПНС, то не е налице хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, която не поставя изискване за законност на строителството. В данните по делото липсват доказателства, че е налице свободна незасегната от изградените елементи на градската инфраструктура площ, която би могла да се обособи в самостоятелен имот при спазване на техническите изисквания, а съответно не е налице противоречие на въззивното решение и с Тълкувателно решение № 1/1995 г., ОСГК, относимо при приложение хипотезата на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ.
К. Г. А. Б., И. Н. Б., М. А. Ц., П. Н. Б., С. Г. Б., Н. Г. М. и Г. Д. Б. се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По въпросите свързани с доказателственото значение на нотариален акт, издаден по реда на чл.9 ЗВСОНИ е дадено тълкуване с решение № 315 от 30.11.2011 г. по гр.д. № 370/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., според което констативния нотариален акт, издаден по реда на чл.9 ЗВСОНИ установява правото на собственост към момента на одържавяване на имота, на което изводите на въззивният съд съответстват.
Въпросите: „следва ли сервитут, представляващ право на преминаване през имот, обхванат от уредбата на ЗВСОНИ, определен като трасе чрез съоръжение – рампа, водеща към подземен гарад, да се приема за такова изменение на одържвен /отнет без законово основание/ недвижим имот, което да води до извод, че този имот не съществува реално в размера, който е бил отчужден” и „пречка ли е наличието на сервитут, представляващ право на преминаване през служещия имот, одържавен или отнет без законово основание по някой от законите и указите, посочени от ЗВСОНИ, за да се приема сервитута за такова изменение на недвижимия имот, което да води до извод, че този имот не съществува реално в размер, в който е отчужден” са изцяло неотносими към данните по делото, доколкото по същото не е установено да е учредяван или да съществува сервитут, а спорът е свързан с преценка дали осъщественото в имота застрояване е пречка за неговото реституиране.
Н. е и въпросът „възстановява ли се правото на собственост върху имотите по чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ при промяна на предназначението им”, тъй като мотивите на съда са свързани не с промяна предназначението на имота, а с наличие на ново, след одържавяването, строителство на елементи от градската инфраструктура.
Поставя се и въпросът „възстановява ли се правото на собственост върху имотите по чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ, които след одържавяването им са били застроени, ако останалата незастроена част може да се обособи като самостоятелен обект на собственост” с оглед изводите на съда, че процесният имот е абсолютно нерестотируем, т.е. и в частта, която не се засяга от югоизточната рампа но същия е неотносим към данните по делото, доколкото не е установено тази площ да може да бъде обособена като самостоятелен имот.
Н. към изхода на спора е и въпросът „допустими ли са свидетелски показания за установяването на обстоятелства, за чието доказване законът изисква съставянето на писмен акт, когато страната, която се позовава на такъв акт, не е доказала, че неговото загубване или унищожаване е станало не по нейна вина, както и въобще, че такъв акт е бил съставян”, обоснован с допускането от страна на съда на свидетели за установяване въвеждането на обекта, включително и рампата в експлоатация, тъй като законността на строителството е неотносима в хипотезата на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ и съответно липсват изводи на съда в тази насока.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 6.12.2011 г., постановено по гр.д. № 753 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: