2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№368
[населено място], 11.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 5596 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. Д. чрез пълномощника му адв. Д. срещу определение № 1365 от 17.06.2013г. на Софийски апелативен съд ч.гр.д. №1842/2013г., с което е оставена без разглеждане частната му жалба против протоколно определение от 29.03.2013г. по гр.д. № 9657/2011г. на Софийски градски съд, І-17 състав, с което е отказано оставяне на производството без движение до внасяне на държавна такса от ищеца.
Жалбоподателят намира определението за неправилно. Счита, че въпросът дължи ли се държавна такса по предявения иск може да бъде повдигнат и от ищеца, и от ответника по аргумент на чл. 9 ГПК, а съдът дължи произнасяне по него, тъй като се касае до нередовност на исковата молба. Фактът, че не е предвидена в закона възможност за обжалване на това определение е законодателна непълнота, която следва да бъде преодоляна по реда на чл. 5 ГПК.
Ответникът по частната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
В проведеното на 29.03.2013г. съдебно заседание пред Софийски градски съд по гр.д. № 9657/2011г. пълномощникът на ответника по иска е поискал да не се дава ход на делото докато ищецът – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество не внесе държавна такса по предявения иск. Съдът е оставил това искане без уважение. С обжалвания съдебен акт Софийски апелативен съд е приел, че определението, с което първоинстанционният съд отказва да остави производството без движение, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а и не е предвидено в закона възможност да бъде обжалвано. Поради това е намерил частната жалба на В. Д. за недопустима и я е оставил без разглеждане.
Настоящият състав намира, че определението на Софийски апелативен съд е правилно. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Постановеното от Софийски градски съд определение не попада в нито една от двете хипотези – то не прегражда хода на делото, нито пък е предвидена в закона изрична възможност да бъде обжалвано. Поради това законосъобразно Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане подадената срещу него частна жалба като недопустима.
По горните съображения обжалваният акт следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1365 от 17.06.2013г. на Софийски апелативен съд ч.гр.д. №1842/2013г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: