О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1118
С., 26.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 822 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. М. И. и Р. М. И., чрез пълномощниците им адвокат К. Б. и М. Б. и насрещна касационна жалба от В. С. И., Д. П. И., П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И., чрез пълномощника им адвокат Е. Г., против решение № 121 от 13.05.2009 г., постановено по гр.д. № 1995 по описа за 2008 г. на С. градски съд, ІV-Д състав, с което е отменено решение от 27.03.2008 г. по гр.д. № 16138 от 2007 г. на С. районен съд, 38-ми състав и е постановено друго за отхвърляне на предявените от В. М. И. и Р. М. И. против В. С. И., Д. П. И., П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. ревандикационни искове по отношение на 85/1011 ид.ч. от дворно място, цялото от 1011 кв.м, съставляващо УПИ V-349 от кв.35 по плана на[населено място] и по отношение на 1/3 ид.ч. от сутерен с площ 128.75 кв.м. от жилищната сграда, построена в югозападната част на същото дворно място и първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която е уважен ревандикационния иск по отношение втория етаж от жилищната сграда.
Ищците В. М. И. и Р. М. И. са основали правата си на наследство от М. И. и договор по нотариален акт № 133, нотариално дело № 14031/1991 г. от 13.11.1991 г., с който С. Й. е продал на М. И. 1/3 от сутерена от жилищната сграда с площ 128.75 кв.м., 85/1011 ид.ч. от дворното място и правото да надстрои втория етаж на едноетажната жилищна сграда, построена в югозападната част на мястото. Съдът е проследил поредицата правни сделки, касаещи идеални части от мястото и строителството на сградата и е приел, че към 1988 г. С. Й. е бил собственик на 475/1000 ид.ч. от дворното място, през 1989 г. дарил общо 32.71 % ид.ч. на двете си дъщери. През 1989 г. е започнало изграждането на сутерена на жилищната постройка, което е завършено към м.10.1989 г., когато е издаден акт за узаконяване на този строеж, а към м.03.1991 г. е бил построен и първия етаж на къщата, узаконен към месец април 1991 г. като завършен строеж /чл.172 З.-отм. и чл.302 ППЗНСУ-отм. предвиждат, че на узаконяване подлежат само завършени строежи или обособени самостоятелни части от строежи/. В тези периоди С. Й. не е имал основание еднолично да придобие право на собственост върху построеното, затова сутерена и първия етаж са станали съсобствени между всички съсобственици на терена и до 4.07.1991 г. С. Й. е притежавал 16.87 % ид.ч. от правото на собственост върху сутерена и първия етаж. Нотариално завереното заявление от 23.05.1991 г., с което всички съсобственици са учредили в полза на С. Й., на основание чл.56, ал.3 З. /отм./, право на строеж за двуетажна жилищна сграда в съсобственото дворно място, не е породило правни последици, тъй като има невъзможен предмет – към момента на подписването му е било невъзможно да се учредява право на строеж, тъй като вече е съществувала жилищна сграда на сутерен и етаж и не е установено да е било допустимо строителството на друга, изцяло нова сграда. Със сключването на договора за продажба от 4.07.1991 г. С. Й. се е разпоредил изцяло с дела си от сутерена в полза на К. Д., тъй като е притежавал по-малък обем права от прехвърлените 2/3 ид.ч. Така към 13.11.1991 г., когато е сключен договора за продажба с наследадателя на ищците, С. Й. е бил съсобственик на парцела с дял надвишаващ 85/1011 ид.ч. и съответно същите са придобити от купувача, а доколкото в същия договор е изявено съгласие на страните за продажба на право на надстрояване за втори етаж, следва да се приеме, че с него Й. е учредил в полза на И. такова право до обема, в който е могъл да го направи, съответен на прехвърления дал в съсобствеността. Към момента на сключване на този договор продавачът не е притежавал права в собствеността на сутерена, поради което не е могъл да прехвърли такива. За неоснователни са приети доводите на ответниците за нищожност на договора, поради нарушения на формата за сключването му, изразяващи се в поправки и дописвания в текста, тъй като представеното заверено копие от нотариалния акт от 13.11.1991 г., вписан в службата по вписванията, няма поправки или добавки, които да правят неясно съдържанието на договора или отделни волеизявления на страните. Прието е за доказано обстоятелството, че ответниците упражняват фактическа власт върху спорните имоти, но е счетено, че е основателен само иска за втория етаж от сградата, за който ответниците не доказват годно и противопоставимо на ищците основание за държането на имота. По отношение на сутерена искът за ревандикиране на 1/3 ид.ч. е неоснователен, тъй като ищците не притежават права в собствеността му. Искането за ревандикиране на 85/1011 ид.ч. от дворното място е прието за неоснователно, тъй като терена е съсобствен между страните, а ответникът Д. И. държи имота от името на един от съсобствениците, като в качеството си на съсобственици четиримата ответници имат правото да държат целия имот, защото такова действие представлява управление на съсобствената вещ и може да се извършва от всеки от съсобствениците. Счетено е, че съсобственикът не може да държи вещта без основание по смисъла на чл.108 ЗС, защото за него такова основание винаги е налице, затова срещу него ревандикационният иск не може да бъде уважен.
Касаторите-ищци се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С решение № 139 от 23.XI.1985 г. по гр. д. № 111/85 г., ОСГК се приема, че ако един съсобственик завладее общата вещ изцяло, без да има основание за това, другият съсобственик може да иска своята част от вещта с иска по чл. 108 ЗС, а следователно налице е противоречиво разрешаван правен въпрос може ли съсобственика да ревандикира правата си от друг съсобственик и е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на 85/1011 ид.ч. от дворното място.
По отношение отхвърлянето на ревандикационния иск за 1/3 ид.ч. от сутерена касаторите-ищци считат, че изводът на въззивния съд, че изводът на съда за нищожност на учредяването на суперфиция в полза на С. Й. по нотариално завереното заявление от 23.05.1991 г. противоречи на ППВС 7/1973 г., според което предмет на делба може да бъде само съществуващ обособен обект, а не и такъв, който е в процес на изграждане, т.е. правото на строеж може да бъде учредявано до момента на завършване на сградата в груб строеж, както и на Решение № 1131 от 27.V..1995 г. по гр. д. № 743/95 г., IV г. о., съгласно което преценката за валидността на акта за суперфиция, като касаещ неизграден бъдещ обект на собственост, се прави не с оглед на пълната му довършеност към учредяването й, а с оглед на момента, към който сградата е достатъчно обособена като постройка според архитектурния проект и строителното разрешение, т.е. изградена е в груб вид и е покрита. Изводите на въззивния съд съответстват на посоченото тълкуване – в атакуваното решение изрично е мотивирано защо се приема, че към април 1991 г. е съществувала сграда от обособени сутерен и първи етаж, а съответно липсва противоречиво разрешаван правен въпрос в тази насока и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите две съдебни решение, на които се позовават касаторите-ищци – № 514 от 29.IV.1991 г. по гр. д. № 1756/90 г., IV г.о. и № 865 от 20.X.1993 г. по гр. д. № 408/93 г., I г. о. – са неотносими доколкото първото дава тълкуване за формата за учредяване право на строеж, а второто е свързано с института на съпружеската имуществена общност.
Касаторите-ответници атакуват въззивното решение в частта, с която е уважен ревандикационният иск по отношение на втория етаж от сградата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче липсва формулиран правен въпрос спрямо който да се прецени наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а само са преповторени доводите от касационната жалба – че съдът е следвало да приложи чл.472 във връзка с чл.475, ал.3 ГПК-отм.; да съобрази, че учреденото със заявление по чл.56, ал.3 З.-отм. право на строеж не може да бъде предмет на сделка и да се отчуждава, а само да се реализира и е допуснал противоречие между мотиви и диспозитив, тъй като е приел, че ищците са собственици на 8.41 % ид.ч., а е оставил в сила първоинстанционното решение за предаване владението на целия втори етаж. Тези доводи са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и въз основа на тях се преценява законосъобразността на въззивното решение, но същите са неотносими при преценка предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване по насрещната жалба на ответниците.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на В. М. И. и Р. М. И. на решение № 121 от 13.05.2009 г., постановено по гр.д. № 1995 по описа за 2008 г. на С. градски съд, ІV-Д състав в частта, с която е отхвърлен предявения от В. М. И. и Р. М. И. против В. С. И., Д. П. И., П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. ревандикационен иск по отношение на 85/1011 ид.ч. от дворно място, цялото от 1011 кв.м, съставляващо УПИ V-349 от кв.35 по плана на[населено място].
В едноседмичен срок от съобщението касаторите В. М. И. и Р. М. И. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 35.18 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на по жалбата на В. М. И. и Р. М. И. на решение № 121 от 13.05.2009 г., постановено по гр.д. № 1995 по описа за 2008 г. на С. градски съд, ІV-Д състав в частта, с която е отхвърлен предявения от В. М. И. и Р. М. И. против В. С. И., Д. П. И., П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. ревандикационен иск по отношение 1/3 ид.ч. от сутерен с площ 128.75 кв.м. от жилищната сграда, построена в югозападната част на дворното място и по жалбата на В. С. И., Д. П. И., П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. против решение № 121 от 13.05.2009 г., постановено по гр.д. № 1995 по описа за 2008 г. на С. градски съд, ІV-Д състав в частта, с която е уважен предявения от В. М. И. и Р. М. И. против В. С. И., Д. П. И., П. Д. И., Р. Д. И. и Н. Д. И. ревандикационен иск по отношение втория етаж от жилищната сграда
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: