3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 925
[населено място], 20.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 934 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №191 от 09.06.2011г. на Великотърновски окръжен съд по гр.д. №232/2011г., с което е потвърдено решение № 230/10.01.2011г. по гр.д. № 1094/2010г. на Районен съд Свищов за уважаване на предявения от Д. Ц. К. против Т. И. Т. иск по чл. 109 ЗС за предаване на ключ от северната входна врата на сградата, находяща се в [населено място] на [улица].
Жалбоподателят Т. И. Т. чрез пълномощника си адв. Г. намира решението за недопустимо или евентуално за неправилно. Твърди, че петитума на иска е неясен и че в производството е следвало да участва съпругата му като необходим другар, тъй като жилището представлява съпружеска имуществена общност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на решението са повторени съдържащите се в жалбата оплаквания срещу допустимостта и правилността му.
Ответникът по жалбата Д. Ц. К. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявеният от Д. К. против Т. Т. иск е с правно основание чл. 109 ЗС и има за предмет осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, препятстващи упражняването на правото на собственост на ищеца върху избените помещения в жилищната сграда на [улица] [населено място] като му осигури достъп до сградата през северната входна врата и предостави ключ от нея. Ищецът е собственик на жилище в първия етаж на сградата, а ответникът – на втория етаж като сградата има два входа: северен и южен. През октомври 2010г. ищецът установил, че вратата на северния вход е сменена и той не може да влиза през нея, защото няма ключ. Ответникът отказал да му предостави такъв, а през тази врата е достъпът до избените помещения. Ответникът признава, че е извършил подмяна на вратата с нова и не е дал ключ на ищеца, тъй като последният не му е заплатил половината от стойността на вратата.
Доводите за недопустимост на решението поради неучастие на задължителен другар съдът е счел за неоснователни, доколкото ищецът твърди, че действията, с които се ограничава правото му на собственост са извършени от ответника, а не от съпругата му. Що се отнася до допустимостта на петитум за предаване на определена вещ, каквото е постановено от първата инстанция, въззивният съд е изтъкнал, че този диспозитив съответства на петитума на иска и на търсената от ищеца защита на правото на собственост. По съществото на спора съдът е намерил за доказано, че страните са съсобственици на отделни обекти в сграда с режим на етажна собственост и че ответникът е сменил входната врата на северния вход, който представлява обща част, без да предостави ключ на ищеца. С оглед на това е налице неоснователно действие на ответника, което препятства упражняването на правото на собственост на ищеца.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че следва да се допусне такова поради съществуващо съмнение относно допустимостта на решението като постановено по нередовна искова молба. Твърди се, че петитумът: „да бъде осъден ответника да предостави ключ от северната входна врата”, както и постановения диспозитив в същия смисъл са неясни и не съответстват на иск с правно основание чл. 109 ЗС, който не може да има за предмет предаване на вещ. Следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че спецификата на търсената защита с всеки отделен иск по чл. 109 ЗС определя и конкретния петитум, съотв. диспозитива на решението. Затова, след като в случая правото на собственост е ограничено чрез липса на достъп до определени помещения поради изцяло подменена врата, то и петитумът на иска следва да осигури адекватна защита на нарушеното право чрез предоставяне на ключ за съответната врата. Отделно от това, ищецът е този, който посочва кои лица са извършили действията, засягащи собствеността му и насочва иска си срещу тях. Затова, за пасивната легитимация на ответниците е без значение дали притежават имота в съпружеска имуществена общност, а дали са извършили съответното посегателство върху на правото на собственост. В съответствие с горното липсва съмнение досежно допустимостта на решението и съответно основание за допускане на касационното обжалване по тази причина.
В изложението не е формулиран правен въпрос, разрешен от съда и обусловил изхода на спора, а този въпрос представлява т.нар. общо основание за достъп до касационен контрол. Липсата на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В. Тълкувателно Решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. на О., т.1. Освен това, касаторът не е посочил, нито мотивирал и никое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, посочени в чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, а именно противоречие със задължителната практика на ВКС, противоречиво разрешаване на правния въпрос в практиката на съдилищата и значение на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не установено основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №191 от 09.06.2011г. на Великотърновски окръжен съд по гр.д. №232/2011г. по касационната жалба на Т. И. Т. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: