О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№78
гр.София, 01.02.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 427/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[община], обл.П. е подала касационна жалба вх.№ 1114 от 17.02.2011 год. срещу въззивното решение № 11 от 14.01.2011 год. по в.гр.дело № 378/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 759 от 23.07.2008 год. по гр.дело № 2685/2007 год. на Пазарджишкия районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от общината-касатор срещу Земеделска кооперация „Н.”-в ликвидация, [населено място] искове за приемане за установено правото на собственост на следните недвижими имоти: 1. микроязовир в м.”С.” в землището на [населено място], с площ * дка и с обем * куб.м., съставляващ имот № *; 2. микроязовир в м.”К.” в същото землище, с площ * дка и обем * куб.м., имот № *; 3. микроязовир в м.”С. д.” в същото землище, с площ * дка, представляващ имот № * и имот * в землището на [населено място], с площ * дка или с обща площ * дка и обем * куб.м. и 4. микроязовир в землището на [населено място] с площ * дка и обем * куб.м., съставляващ имот № *, без съдържащите се в тези микроязовири води.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос: обхващат ли се от приложното поле на § 30, ал.3 ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията обн. ДВ, бр.45/1995 год. сделките, сключени от ликвидационните съвети или разпоредбата се отнася само за сделките, сключени от ТКЗС след 01.01.1990 год. до прекратяването им по силата на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ? б/ има ли действие занапред чл.1 от Закона за водното стопанство /обн., Изв., бр.85/1953 год./ или се отнася само за заварените от него води, техните легла и брегове? в/ противоречие с практиката на ВКС по въпроса: ТКЗС-в ликвидация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ адресати ли са на чл.2, ал.3 З., в редакцията му от 01.06.1996 год. до 2004 год./ДВ, бр.101 от 2004 год./ и отнася ли се тази разпоредба за всякакви видове строежи или се отнася само за сгради и постройки? По първия от въпросите касаторът се позовава на решение № 48 от 29.01.2009 год. по гр.дело № 6289/2007 год. на ВКС, ІV г.о., а по третия въпрос – на решение № 66 от 29.07.2010 год. по гр.дело № 4459/2008 год. на ВКС, ІV г.о. и на решение № 255 от 17.06.2010 год. по гр.дело № 89/2009 год. на ВКС, І г.о.
Ответникът по касация ЗК”Н.”- в ликвидация, [населено място] е на становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че с факта на извършването на строителството със собствени средства, ТКЗС-с.Л. е станало собственик на процесните микроязовири. Прието е, че микроязовирите са били включени в дълготрайните материални активи на стопанството и са заведени като негова собственост в съответната инвентарна книга и по сметка 20-сгради и съоръжения на ТКЗС, като липсват данни да са били актувани като държавна собственост към момента на построяването им или да е проведена процедура по отчуждаването на имотите, попадащи в микроязовирите със заплащане на съответно обезщетение. В. съд е приел по-нататък, че лисват данни държавата да ги е предоставила на ТКЗС-с.Л. за оперативно управление и стопанисване от момента на въвеждането им в експлоатация, ако е считала, че са нейна собственост. Според въззивния съд, не е установено строителството на микроязовирите да е извършено върху земи държавна или общинска собственост, а е върху земеделски земи. Прието е по-нататък, че съществуването на собственост на ТКЗС по отношение на водни обекти-микроязовири е признато с чл.18ж, ал.1, т.3, б.”б” ППЗСПЗЗ; в друго самостоятелно перо били поставени земеделските земи, отчуждени за държавни и обществени нужди /б.”а” на същата разпоредба/, а също в чл.49а, ал.2, т.1 от ППЗСПЗЗ и в § 12, ал.1, т.1 и т.4 от ПЗР на Закона за водите от 1999 год. Съдът се е позовал и на чл.2, ал.3 и 4 от Закона за общинската собственост в първоначалната му редакция, както и на § 7, ал.2 от ПЗР на З., а така също и на чл.1 от Закона за водното стопанство от 1953 год./Изв., бр.89 от 1953 год.-отм./ и на Закона за водите от 1999 год. Прието е, че разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4, б.”в” ЗВ позволява да съществува собственост на юридически лица върху язовири и микроязовири извън посочените в нея – държавата, общината, търговските дружества и сдруженията за напояване, като съдът се е позовал и на решение № 468 от 02.07.2010 год. по гр.дело № 921/2009 год. на ВКС, І г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Общината-ищец/сега касатор/ сочи като основание за придобиване на собствеността върху четирите процесни микроязовира разпоредбите на чл.1 и чл.12, ал.2 от Закона за водното стопанство /Обн., ДВ, бр.89 от 06.11.1953 год., отм. със Закона за водите/отм./ Обн., ДВ, бр.29 от 11.04.1969 год., в сила от 11.07.1969 год./, съгласно които: всички надземни и подземни води, техните легла и брегове са държавна, общонародна собственост/чл.1/, а земите, необходими за мелиоративни съоръжения като инсталации, корекция на реки, канали, диги, предпазни ивици към тях, пътища и други се считат за отчуждени с одобряване на водостопанските проекти. И. страна се позовава по-нататък на чл.2, ал.1, т.2 З. във връзка с чл.19, ал.1, т.4, б.”в” от Закона за водите /в сила от 28.01.2000 год./ и твърди, че микроязовирите са обявени за публична общинска собственост и общината е станала собственик по силата на закона.
В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени установителните искове, като е приел най-напред, че при строителството на микроязовири, извършвано от ТКЗС със собствени средства и върху земи, които са собственост на неговите членове-кооператори, последните стават собственици на мелиоративното съоръжение и то представлява част от имуществото на кооперативното стопанство. Съдът е приел по-нататък, че разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4, б.”в” ЗВ позволява да съществува собственост на юридически лица върху язовири и микроязовири извън посочените в нея субекти – държавата, общината, търговските дружества и сдруженията за напояване. Позовавайки се още на § 12, ал.1, т.1 и т.4, б.”б” от ПЗР на ЗВ, § 3, ал.1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, както и на чл.48 и чл.49а, ал.2, т.1 ППЗСПЗЗ съдът е стигнал до извода, че процесните микроязовири са част от имуществото на О.-с.Л., за които няма пречка при ликвидацията на тази селскостопанска организация да се продават на търг на трети физически или юридически лица по решение на ликвидационния съвет.
Решаващите за изхода на спора за собственост изводи на въззивния съд са съобразени с решение № 468 от 02.07.2010 год. по гр.дело № 921/2009 год. на Върховния касационен съд, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, което съгласно т.2 от тълк.решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС е част от задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираното решение на ВКС, І г.о. е постановено по аналогичен спор за собственост върху язовир между купувача по договор за продажба, сключен през 1994 год. с ТКЗС в ликвидация, след като е бил проведен търг от ликвидационния съвет и общината, на чиято територия се намира язовира. В решение № 468 от 02.07.2010 год. по гр.дело № 921/2009 год. на ВКС, І г.о. е прието, че изградените върху земи на техни членове-кооператори и със средства на ТКЗС язовири са част от имуществото на ТКЗС /част от техните дълготрайни активи/ и ликвидационните съвети на ТКЗС са имали право да ги продават на търг на трети физически или юридически лица, без оглед на вида на юридическите лица /еднолични търговци, търговски дружества, кооперации, сдружения и др./. Посочено е, че ако тази продажба е извършена преди приемането на Закона за водите /в сила от 2000 год./ и преди приемането на Закона за сдруженията за напояване от 2001 год., тя е действителна, тъй като към този момент не е съществувало законово ограничение относно субектите, които са можели да закупят част от имуществото на бившите ТКЗС/включително и язовирите, включени в това имущество/. Решението съдържа аргументи, основани на чл.48 и чл.49а, ал.2, т.1 ППЗСПЗЗ, § 12, ал.1, т.1 и т.4, б.”б” ПЗР на Закона за водите и § 3,ал.1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, които въззивният съд е възприел с обжалваното решение. Значително място ВКС, І г.о. е отделил на чл.19, ал.1, т.4, б.”в” ЗВ, като е приел, че въпросът кои обекти са общинска собственост се разрешава на принципа на остатъка-общинска собственост са всички обекти бивша социалистическа собственост по смисъла на Закона за собствеността /в редакцията му до изменението с ДВ, бр.31 от 1990 год./, които не са собственост на държавата или които не са придобити от други физически или юридически лица от държавата на законово основание преди разделянето на държавната и общинската собственост, или спрямо които не съществува законова презумпция,че щом са били изградени с чужди средства върху държавна земя, следва да се считат за собственост на юридическите лица, които са ги изградили. Подчертано е, че и § 7 от ПЗР на З. въобще не касае язовирите, изградени със средства на ТКЗС върху земя, собственост на техни членове-кооператори, които язовири по същество не са държавна собственост, а собственост на членовете-кооператори на ТКЗС и представляват част от имуществото на това ТКЗС.
Настоящият състав на ВКС, ІІ го. споделя застъпеното в решение № 468 от 02.07.2010 год. по гр.дело № 921/2009 год. на ВКС, І г.о. становище по приложението на материалния закон във връзка с принадлежността на правото на собственост върху язовири и микроязовири, изградени върху земя, собственост на членове-кооператори, със средства на ТКЗС и липсата на законово ограничение за продажбата им на търг от ликвидационните съвети на трети физически или юридически лица.
След като с въззивното решение е прието, че общината-ищец/сега касатор/ не е установила да са настъпили твърдяните от нея факти, пораждащи претендираното право на собственост върху четирите микроязовира, формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси не обосновават наличие на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Най-напред, по отношение на решаващите изводи на въззивния съд е налице задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с която е съобразено обжалваното решение. Въпросът дали е налице противоречие в съдебната практика по приложението на § 11 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 30, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ/ДВ, бр.45 от 16.05.1995 год./, не е пряко относим към атакуваното с жалбата решение, защото касае последваща сделка на разпореждане на ликвидационния съвет на ТКЗС с процесните микроязовири, по която кооперацията-ответник е купувач, а не засяга основателността на възражението, че същите микроязовири са били собственост на продавача.
Съобразно т.1 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, като в мотивите към същата точка е посочено, че това е онзи правен въпрос, „…който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му”. Дали чл.1 от Закона за водното стопанство от 1953 год./отм./ касае само заварените от закона надземни и подземни води, техните легла и брегове или се отнася и до водностопанските обекти, изградени след влизането му в сила, е въпрос, от разрешаването на който не зависи решаващият извод на въззивния съд относно принадлежността на правото на собственост върху процесните микроязовири и допускането на касационно обжалване не се обхваща от предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така стоят нещата и с твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 66 от 29.07.2010 год. по гр.дело № 4459/2008 год. на ВКС, ІV г.о., което дава отговор на въпроса дали право на собственост по чл.2, ал.3 З. възниква освен за кооперацията-строител на сградата, още и за неин частен правоприемник: с решения на общите събрания на две кооперации и приемо-предавателен протокол, транслира ли се вещно право на собственост, съответно на права, даващи материално-правна регламентация на правоприемника да се ползва от чл.2, ал.3 З.. В решение № 66 от 29.07.2010 год. по гр.дело № 4459/2008 год. на ВКС, ІV г.о. не е разгледан аналогичен правен спор, доколкото в него не е разискван въпрос дали ТКЗС са могли да придобият право на собственост върху язовири или микроязовири. Отделно от това, с въззивното решение не е налице пряко позоваване на чл.2, ал.3 З., а както и с решение № 468 от 02.07.2010 год. по гр.дело № 921/2009 год. на ВКС, І г.о. е посочено, че тълкуването на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4, б.”в” ЗВ от 2000 год. съответства на общата идея, възприета от законодателя при определяне на обектите, които стават общинска собственост след влизане в сила на Конституцията от 1991 год.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 14.01.2011 год. по в.гр.дело № 378/2010 год. на Пазарджишкия окръжен съд по жалба вх.№ 1114 от 17.02.2011 год. на [община], обл.П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/