О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
[населено място], 06.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 188 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от № 450 от 19.10.2010г. постановено от П. окръжен съд по гр.д.№ 682/2010г., с което е оставено в сила решение № 1015 от 11.11.2008г. по гр.д. № 1093/2001г. на П. районен съд. С последното е изнесен на публична продан недвижим имот в[населено място], представляващ дворно място от 6 400 дка, съставляващо парцел І-6427 в кв. 417 по плана на града с построените в него: първи етаж от двуетажна масивна сграда с площ 310 кв.м., двуетажна масивна жилищна сграда на 64 кв.м., едноетажна масивна фабрична сграда с площ 450 кв.м., производствена масивна сграда с площ 50 кв.м. – разливочна и масивна сграда – тоалетна с площ 50 кв.м., както и земеделски имот -– нива от 2,040 дка, ІV категория в местността „А.” в землището на П., представляваща имот № 019229 по плана за земеразделяне.
Касационата жалба е подадена от адв. Г. М. като пълномощник на С. Д. Д., Д. Д. Ц., Л. Д. Ц. и Т. И. И. и е насочена срещу изнасянето на публична продан на УПИ І-6427 в кв. 417, заедно с намиращите се в него сгради. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени два въпроса, които съдът е разрешил в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на съдилищата – основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Първият въпрос е процесуалноправен: следва ли съдът да обсъди доказателствата в тяхната взаимна връзка, както и доводите и възраженията на страните, предвид задълженията си по чл. 235 ГПК. По този въпрос касаторът се позовава на противоречие с ТРОСГК № 1/2001г. и с три решения на състави на ВКС. Вторият въпрос е материалноправен: следва ли съдът да изнесе имотът на публична продан при положение, че той е поделяем и от него могат да се образуват дялове за съделителите. По този въпрос жалбоподателят сочи решения на състави на ВКС.
Ответницата по жалбата М. С. К. счита, че жалбите на С. Д. Д., Л. Д. Ц. и Т. И. И. са недопустими, а по жалбата на Д. Д. Ц. не следва да бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на жалбата намира, че касационната жалба, изходяща от С. Д. Д., Л. Д. Ц. и Т. И. И. е недопустима. Те са обжалвали с въззивна жалба първоинстанционното решение, но жалбата им е върната с влязло в сила разпореждане на въззивния съд от 07.07.2009г. Следователно по отношение на тях първоинстанционното решение за изнасяне на имота на публична продан е влязло в сила и те нямат право на касационно обжалване. Затова тяхната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Допустима се явява единствено жалбата на съделителя Д. Д. Ц.. Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът установи следното:
Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. Съдът е приел, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, независимо от приетата техническа експертиза, сочеща възможност за разделяне на дворното място и сградите съгласно изработени от вещото лице няколко варианта за това. От решаващо значение за крайния извод за неподеляемост е фактът, че въпреки дадената от съда възможност страните не са провели процедура по чл. 201 и 203 ЗУТ за изменение на подробния устройствен план и одобряване на проекта за разделяне по административен ред. С оглед на това при липса на проект за разделяне, одобрен по предвидения в закона ред, имотът следва да се счита за неподеляем.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Поставеният първи въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и възражения на страните, не представлява правен въпрос, от значение за спора, разрешен от съда в решението по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане до касационен контрол. Съгласно тълкуването, дадено в ТРОСГКТК № 1/2009г., т.1, правният въпрос следва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и да е обусловил правните изводи на съда. Несъмнено съдът е длъжен по силата на закона чл. 188, ал.1 и 2 ГПК/отм./ и чл. 235, ал.2 ГПК да обсъди събраните доказателства, изтъкнатите от страните доводи и възражения, за да постанови обоснован съдебен акт. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на съдопроизводствените правила и е касационно основание за обжалване на решението съгласно чл. 281, т.3 ГПК, което обаче може да бъде проверявано само ако са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради това не следва да се допуска касационно обжалване по посочения първи въпрос.
Вторият въпрос най-общо касае начина на извършване на делбата при поделяемост на имота. Поддържа се противоречиво разрешаване на този въпрос от Върховния касационен съд предвид приложени решения. При преглед на представената практика се установява следното: Решение № 643 от 15.05.1985г. по гр.д. № 197/1985г. на І г.о., Решение № 380 от 29.07.1988г. по гр.д. № 292/1988г. на І г.о. разглеждат възможността за извършване на делбата по колена при дялове съответстващи на броя на колената. Решение № 659 от 27.11.2003г. по гр.д. № 316/2003г. на І г.о. изяснява хипотезите, в които имотът се изнася на публична продан и едната от тях е имотът да е реално неподеляем. В същия смисъл е Решение № 347 от 13.04.2009г. по гр.д. № 84/2008г. на І г.о. Тези решения са неотносими към настоящия спор. Единствено решение № 341 от 07.05.2009г. по гр.д. № 1211/2008г. на І г.о. разглежда релевантният за изхода на делото въпрос за приложението на чл. 201 ЗУТ. Според решението при наличие на възможност за поделяне на допуснатия до делба имот на няколко парцела, съдът не разполага с възможност за преценка по целесъобразност дали да довърши процедурата по изменение на плана. Не може да се приеме обаче наличие на противоречие между двете решения. В настоящия случай съдът е извършил всички необходими и изискуеми от него действия за обезпечаване процедурата по чл. 201 ЗУТ за изменение на регулационния план. Вещото лице е изготвило три варианта на разделяне, които са внесени в общината, но поради липса на изискуемото нотариално заверено съгласие на всички съсобственици процедурата не е могла да бъде приключена. Именно по тази причина, след дадените многократни възможности на страните, съдът в крайна сметка е приел, че изменение на регулацията не е извършено, имотът е неподеляем и го е изнесъл на публична продан.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е обоснована по никакъв начин от касатора. Тя предполага разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. Нито една от посочените предпоставки не е налице в случая.
Предвид изложеното не се установява наличие на основание по чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението по жалбата на Д. Ц..
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Д. Д., Л. Д. Ц. и Т. И. И. срещу решение № 450 от 19.10.2010г. постановено от П. окръжен съд по гр.д.№ 682/2010г. като недопустима.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 450 от 19.10.2010г. постановено от П. окръжен съд по гр.д.№ 682/2010г от 17.07.2010г. по касационната жалба на Д. Д. Ц. от[населено място].
Определението, в частта с която жалбата се оставя без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: