2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София, 20 април 2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и дванадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Мина Топузова
Красимир Шекерджиев
при становището на прокурора от ВКП Мария Михайлова, като изслуша докладваното от съдия Шекерджиев ЧНД №696 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл.351, ал.5 НПК.
Образувано е по касационна жалба на подсъдимия А. А. С. срещу разпореждане на съдията- докладчик от 29.02.2012 г., постановено по ВНОХД №1/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново, с което е била върната подадената от подсъдимия касационна жалба срещу постановеното въззивно съдебно решение по същото дело.
В жалбата си подсъдимият твърди, че въззивния съдебен акт е незаконосъобразен, като съдът неправилно е потвърдил присъдата, като не е отчел, че първостепенният съд не е комулирал по реда на чл.23 и чл.25 НК наложеното наказание по това производство с други наказания. В жалбата се прави оплакване за несправедливост на отмереното наказание и се твърди, че подсъдимият има информация за други лица, които са участвали в извършването на престъплението- предмет на производството.
В писменото си становище прокурорът от ВКП предлага касационната жалба срещу разпореждането на въззивния съд да не бъде уважавана, като поддържа, че правилно съдът е върнал касационната жалба срещу въззивното решение, като недопустима. Твърди, че изводите на съдията- докладчик, за това, че постановения съдебен акт, с който изцяло е била потвърдена първоинстанционната присъда, съгласно чл.346 НПК не подлежи на касационен контрол са верни.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира, че касационната жалба е неоснователна.
С присъда №821 от 30.11.2011 г., постановена по НОХД №1056/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Горна Оряховица подсъдимият С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, т.5, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК.
Постановената присъда е била атакувана с въззивна жалба и с решение №28 от 20.02.2012 г., постановено по ВНОХД №1/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново е била изцяло потвърдена.
В нормата на чл.346 НПК лимитативно са посочени съдебните актове, които подлежат на касационен контрол. Извън обхвата на касационната проверка са постановените от окръжен съд въззивни съдебни актове, с които изцяло е потвърдена първоинстанционна присъда. Ето защо правилно касационната жалба на подсъдимия С. е била върната и на това основание атакуваното разпореждане е законосъобразно и трябва да бъде оставено в сила .
По отношение на направените оплаквания за това, че решаващите съдилища не са групирали по реда на чл.25, във вр. с чл.23 НК наказанието по това дело с други наказания, наложени на подсъдимия по други производства, то трябва да се отбележи, че това не е в правомощията на касационната инстанция и ако действително са налице предпоставките за приложение на посочените законови норми, то компетентен да стори това е първостепенният съд.
По отношение на оплакванията за явна несправедливост на отмереното на С. наказание, при липсата на възможност да бъде проверен по касационнен ред постановения въззивен съдебен акт, за подсъдимия стои единствената възможност да поиска възобновяване на производството ако приема, че в хода му са допуснати нарушения на чл.348, ал.1, т.1-3 НПК.
Така мотивиран НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на съдията- докладчик от 29.02.2012 г., постановено по ВНОХД №1/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.