1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№321
С., 07.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 4600 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. Д. против решение № 1231 от 20.02.2013 г., постановено по гр.д. № 6272 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, І бр. Състав в частта за разноските, с която Д. Д. Д. е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 40.00 лв. и на К. К. П., К. К. П. и М. Г. П. разноски за въззивното производство в размер на 1300.00 лв.
К. К. П., К. К. П. и М. Г. П. оспорват допустимостта, евентуално – основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: С действащия ГПК е въведен специален ред на контрол върху решението в частта му за разнонските, като в глава осма „Такси и разноски” няма правило, аналогично на чл.70 ГПК /отм./, според което решението на съда относно разноските може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. С действащия ГПК е предвидено в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо, в едномесечен срок от постановяването, съдът, постановил съдебния акт, по искане на страната да допълни или измени решението в частта му за разноските. Именно актът на съда за допълнение или изменение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, съгласно чл.248, ал.3 ГПК.
В случая настоящото производство е образувано по частна жалба вх. № 25011/4.03.2013 г., с която се атакува въззивното решение в частта за разноските, като с жалба вх. № 4622/13.05.2013 г. е поискано да се извърши проверка защо жалба вх. № 25011/4.03.2013 г. не е изпратена от СГС за разглеждане, да се изиска делото и след произнасяне по жалба вх. № 25011/4.03.2013 г. да се измени въззивното решение в частта за разноските. След като жалбата е насочена срещу въззивното решение в частта за разноските /а не срещу определението по чл.248 ГПК от 26.03.2013 г./, то същата се явява процесуално недопустима, тъй като решението на съда в частта за разноските не подлежи на самостоятелно обжалване по действащата нормативна уредба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 25011 от 4.03.2013 г. и вх. № 4622/13.05.2-13 г. на на Д. Д. Д. против решение № 1231 от 20.02.2013 г., постановено по гр.д. № 6272 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, І бр. Състав в частта за разноските, с която Д. Д. Д. е осъдена да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 40.00 лв. и на К. К. П., К. К. П. и М. Г. П. разноски за въззивното производство в размер на 1300.00 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на Д. Д. пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: