5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1016
С., 09.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 832 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], гара Е. /в несъстоятелност/, чрез пълномощника му адвокат В. П., против решение № 602 от 12.06.2011 г., постановено по гр.д. № 202 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 335 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 689/2009 г. на Окръжен съд-Враца за отхвърляне на предявения от [фирма], гара Е. /в несъстоятелност/ против [фирма], [населено място] и [община] установителен иск за собственост по отношение на самостоятелен обект с идентификатор * по КК на [населено място], [улица], ет.1, магазин * с площ * кв.м с предназначение за търговска дейност вкл. ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, при посочени граници, към датата на актуването му с А. №1423/19.07.1965 г. по време на действие на този акт и към датата на деактуването на имота от държавен в общински, както и към момента, в който [община]. неправомерно се е разпоредила със същия, както и иска за обявяване нищожност на договор за продажба на нежилищен имот – частна общинска собственост от 31.03.1999 г. и договор за прехвърляне на търговско предприятие от 08.08.2006 г.
Ответникът по касационната жалба [община] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на разноски, а [фирма], [населено място] не е изразил становище.
Исковете са основани на твърденията, че процесният имот е включен в баланса на ищцовото дружество, което притежава собствеността от своя праводател Д.“Г. Д.“ г. Е., като със заповед на Комитета по химия и металургия през 1965 г. са предадени на Градски народен съвет В. безвъзмездно /за стопанисване и експлоатация/ само апартаментите в същия жилищен блок, без подблоковото пространство, чиято собственост е запазена.
Апелативният съд е изложил съображения, че гражданско-правния статут на процесния имот е бил при приложение на разпоредбите на Конституцията на НРБ от 1947 г. и ЗС – ред. към ДВ бр.99 от 1963 г.
Съгласно чл. 2 ЗС /обн. В-к „Известия”, бр. 92 от 16.ХІ.1951 г./, собствеността е принадлежала на държавата, кооперациите и други обществени организации /социалистическа собственост/, както и на частни лица. Съществуващата към онзи момент социалистическа собственост включва държавната собственост /така наречения общонароден имот/, кооперативната собственост и тази на обществените организации. Държавни са били имотите, които държавата е придобивала съгласно законите, както и имотите, които не са имали друг собственик. Съгласно чл. 7 ЗС, действал през този период от време, Държавата е предоставяла на държавните учреждения и предприятия управлението и стопанисването на държавните имоти. Заповед № ІV – 491 от 4..ІІІ.1965 г. на К. е издадена въз основа на ПМС № 202 от 25.Х.1961 г., с което е било предвидено министерствата и ведомствата да предадат на предприятията за стопанисване на държавния жилищен фонд при Г. /Ж. ф. и К. услуги/ управляваните и стопанисваните от тях и от подчинените им предприятия и учреждения държавни жилищни сгради и жилищни помещения, намиращи се в границите на регулираните планове на градовете. Следователно с тази заповед на Комитета по химия и металургия на бившото Д. „Г. Д.” гара Е. е наредено да предаде безвъзмездно на Г. В. стопанисвания от него в [населено място] жилищен бл. № 1, застроен на * кв.м. с осемнадесет апартамента, намиращ се на ул. Пробива, като Д. „Г. Д.” запазва правото си да настанява в предадените жилище свои работници и служители. На 14.ІV.1965 г. в изпълнение на посоченото по-горе ПМС № 202 /1961 г., заповед № ІV-491 от 4.ІІІ.1965 г. на К. – С. и заповед № 489 от 14.ІV.1965 г. на Председателя на Г. – В., Д. „Г. Д.” предава на Г. „К. услуги” [населено място] жилищния блок при описание – „масивна сграда на четири етажа, като в партера са магазини”. Факта, че на Г. В. е предаден целия жилищен блок № * , а не само жилищата е видно и от решението на ИК на Г. – В., обективирано в протокол № 7 от 28.V.1965 г. Видно от докладна записка / вж. л. 58 от делото/ до председателя на ИК на Г. – В. от началник отдел „ Финанси” при Г. – В., може да се направи извод, че в изпълнение на ПМС № 202 от 25.Х.1961 г. и Заповед № ІV – 491 от 4.ІІІ.1965 г. на К. – С., на Г. – В. са предадени безвъзмезно жилищни блокове № 1 , 2 и 3. След изпълнение на тази процедура Г. – В. актува жилищен блок № 1 с А. № 1423 от 19.VІІ.1965 г., като в същия изрично е записано, че сградата е на три етажа с партер, построена е 1961/1962 г. на площ * кв.м. и обем от * куб.м. В А. изрично е записано, че партера се състои от 3, маза, стълбище за мазата, стълбище за етажа, като в същия е посочено и кубатурата на цялата сграда – * куб.м. С оглед горните мотиви е направен извод, че ищецът няма доказателства за правото си на собственост на партерния етаж от жилищен блок №* в [населено място], [улица]/бивша [улица]/. Прието е, че отчитайки всички събрани по делото доказателства и анализирайки ги по отделно и в тяхната съвкупност не може се да направи извода, че при действащото към момента построяването на сградата законодателство и последвалите правни и фактически действия по стопанисване и управление на сградата, ищец [фирма] гара Е. – в несъстоятелност, е собственик на процесния магазин.
Апелативният съд допълнително е изложил съображения и във връзка с наведеното от [фирма], [населено място] възражение за придобивна давност, като е приел, че дори да има доказателства, че ищецът е придобил в миналото собствеността на процесния магазин, то правото му на собственост е погасено, поради придобиването му въз основа на добросъвество владение от [фирма], [населено място], чийто праводател е закупил магазина от [община] с договор от 31.03.1999 г. – свидетелите установяват владението на имота от 1999 г. до настоящия момент, като владението е добросъвестно.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. има ли вещно-правен ефект индивидуалния административен акт /т.е. с него придобива ли се собственост/ и въз основа на него може ли държавата и общините да се разпореждат с имуществото на търговските дружества, създадени съгласно Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и 2. последващите сделки биха ли били недействителни на основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и/или на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД и следва ли да се прогласи тази нищожност.
Първият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че Заповед № ІV-491 от 4.03.1965 г. на Комитета по химия и металургия е индивидуален административен акт и съгласно него е извадено стопанисването на 18 апартамента, намиращи се в жилищния блок, като волеизявленията в цитирата заповед са изрични и не могат да се тълкуват разширително и да се присъединяват и придобиват други права, а именно други недвижими имоти в подблоковото пространство и магазините там. В този смисъл е разрешен спорът по гр.д. № 742/2006 г. на ОС-Враца, касаещ собствеността върху магазин в подблоковото пространство на блок на [улица], който блок е бил предаден от Д.”Г. Д.” на Г.-гр.В. въз основа на същата заповед, решението по което дело е потвърдено с решение № 1210/7.01.2008 г. по гр.д. № 539/2007 г., ВКС, І г.о.
Вторият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че имота е обособен като самостоятелен едва през 2005 г. и съответно предхождащите актове за прехвърлянето му са нищожни. Подобно твърдение обаче не е поддържано в хода на делото, а и не намира опора в данните по същото, доколкото през 2005 г. е извършено само преустройство, но и преди този момент е съществувал самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и въззивният съд не е дължал и не се е произнесъл по този въпрос.
Макар да е установено противоречиво разрешаване от съдилищата по първия поставен въпрос, то същия касае само едно от основанията, на които е отхвърлен иска, а доколкото не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване във връзка със съединените искове за прогласяване нищожност на прехвърлителните сделки, като противоречащи на закона /каквото основание е наведено при предявяването на иска/, нито е поставен въпрос във връзка с изводите, че праводателят на ответното търговско дружество е придобил собствеността чрез добросъвестно владение, то отговорът на противоречиво разрешавания правен въпрос не би рефлектирал върху изхода на делото, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
[община] не е представила доказателства за направени във връзка с отговора на касационната жалба разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 602 от 12.06.2011 г., постановено по гр.д. № 202 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: