О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№33
гр.София, 27.01.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5713/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба вх.№ 48486 от 29.06.2010 год. срещу решението от 12.04.2010 год. по гр.дело № 1086/2000 год. на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІІ”в” състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение от 08.02.2001 год. по същото дело относно индивидуализацията на процесния имот, като е постановено вместо: „производствено-битова сграда с площ от 752 кв.м. и склад клетъчен за зърно с площ от 231 кв.м.” да се чете: „производствено-битова сграда, с площ от 752 кв.м., която включва: стара масивна сграда от 399 кв.м., силозите, битови и складови помещения, и склад клетъчен за зърно с площ от 231 кв.м.”.
Поддържа се оплакване, че не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в поправеното решение.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи: а/противоречие с практиката на ВКС; б/ противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос, с позоваване на следните съдебни актове: решение № 336 от 02.11.2009 год. по гр.дело № 107/1999 год., ВКС, 5-чл.с-в; решение № 441 от 14.02.1966 год. по гр.дело № 3273/1965 год., ВС, ІІ г.о.; решение № 145-ІІ от 04.10.1976 год. по гр.дело № 239-ІІ/1976 год., ВС, І г.о.; решение № 2186 от 15.08.1978 год. по гр.дело № 1817/1978 год., ВС, ІІ г.о.; решение № 2192 от 28.12.1984 год. по гр.дело № 1124/1984 год., ВС, ІІ г.о. и определение № 41 от 27.01.2009 год. по гр.дело № 4457/2008 год., ВКС, ІІ г.о. Жалбоподателят е формулирал и следния процесуалноправен въпрос, а именно: може ли при наличие на грешка на съда при формиране на неговата воля, да се иска поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.192 ГПК/отм./ и в какъв срок следва да бъде направено това.
Срещу решението от 12.04.2010 год. по гр.дело № 1086/2000 год. на Софийския градски съд, ІІ”в” състав е подадена и насрещна касационна жалба вх.№ 21886 от 14.03.2011 год. от П. Н. Г., А. Т. М., Г. К. К. и В. К. В.. К. поддържат, че волята на съда, изразена в решението за поправката от 12.04.2010 год. е непълна, тъй като е пропуснал да съобрази приетото за установено в мотивите на първоначалното решение, че национализираната фабрична сграда е на четири етажа със застроена площ 399.28 кв.м., както и че складът е отделна сграда на два етажа и е различен от останалите описани складови помещения с площ 61.20 кв.м.
Като основания за допускане на касационно обжалване по насрещната жалба се сочи: а/противоречие с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/27.12.1965 год., т.4; б/противоречие с т.19 от ППВС № 1/10.11.1985 год.; в/противоречие с решение № 2186 от 15.08.1978 год. по гр.дело № 1817/1978 год. на ВС, ІІ г.о.; г/необходимост от създаване на практика за правилно тълкуване и прилагане на закона и за прецизиране на чл.247 ГПК.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С въззивното решение от 08.02.2001 год. по гр.дело № 1086/2000 год. Софийският градски съд, ГК, ІІ-в отделение е отменил решението от 30.12.1999 год. по гр.дело № 3186/1997 год. на Софийския районен съд, 45-ти състав в частта, с която е отхвърлен иска срещу [фирма] за предаване собствеността и владението на 5/32 ид.ч. от имот пл.№ 590а от парцел ІІ-СНС в кв.13 по сега действащия план на [населено място] и от построените в имота производствено-битова сграда с площ 752 кв.м. и склад клетъчен за зърно с площ 231 кв.м. и вместо това е признал за установено по отношение на [фирма], че ищците са собственици на 5/32 ид.ч. от имот пл.№ 590а от парцел ІІ-СНС в кв.13 и 5/32 ид.ч. от построените в имота производствено-битова сграда с площ 752 кв.м. и склад клетъчен за зърно с площ 231 кв.м. и ответното дружество е осъдено да предаде владението върху 5/32 ид.ч. от имота и от посочените сгради.
Със сега обжалваното решение, градският съд е уважил молбата на ищците по чл.192, ал.2 ГПК/отм./ за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение. Посочено е, че в мотивите на решението от 08.02.2001 год. е било прието, че процесният имот съществува реално във вида, в който е бил одържавен до следните размери: производствено-битова сграда с площ от 752 кв.м., която включва: стара масивна сграда от 399 кв.м., силозите, битови и складови помещения, както и склад клетъчен за зърно с площ от 231 кв.м./съгласно заключението на техническата експертиза/. Градският съд е посочил, че в диспозитива на решението от 08.02.2001 год. процесният имот не е описан по начина, по който е индивидуализиран в мотивите на същото решение, като липсва конкретизация на помещенията, които се включват в обхвата /обема/ на битовата сграда – посочена била само сградата и нейната площ от 752 кв.м.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, по жалба вх.№ 48486 от 29.06.2010 год. на [фирма], [населено място], по следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено с обжалваното решение.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Обжалваното решение не противоречи на решение № 336 от 02.11.1999 год. по гр.дело № 107/1999 год. на ВКС, 5-чл.състав. С него е била оставена без уважение молба за поправка на явна фактическа грешка съобразно чл.192, ал.2 ГПК/отм./, като е прието, че липсва несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Посочено е, че в съобразителната част на решението петчленният състав е приел, че молбата за преглед по реда на надзора, подадена от молителката е просрочена, а в резолютивната част той оставил в унисон с този свой извод без уважение молбата за отмяна срещу оставянето й без разглеждане на това основание от тричленния състав на ВКС. Според решението, с молбата за поправка на явна фактическа грешка се е искало коригиране на решението на петчленния състав, като се приеме, че молбата за преглед е подадена в срок с оглед отбелязването върху плика, с който е изпратена. Посочено е, че възможността да се допусне промяна на извода, че молбата е просрочена, би означавало да се допусне пререшаване на делото – съдът да отмени собственото си решение, което е недопустимо.
Липсва твърдяното противоречие и с решение № 441 от 14.02.1966 год. по гр.дело № 3273/1965 год. на ВС, ІІ г.о., според което неправилната оценка на доказателствата от съда за броя на стаите, от които се състои семейното жилище и неправилно постановения по тази причина диспозитив, не се явява явна фактическа грешка, тъй като в този случай няма несъответствие между онова, което е изразено в диспозитива на решението, и действителната воля на съда.
Същото се отнася и за решение № 145-ІІ от 04.10.1976 год. по гр.дело № 239-ІІ/76 г. ВС, І г.о. В него се подчертава, че не е допусната явна фактическа грешка, ако отразеното в решението е резултат на необсъдени доказателства, събрани по делото. Прието е, че разликата, за която се твърди да се дължи на погрешни изчисления, довели до определен аритметически резултат, е въпрос на логическа преценка при обсъждане на доказателствата и евентуалната неправилност може да сочи на нарушение на чл.188 ГПК/отм./ или на необоснованост, но не и на допусната явна фактическа грешка.
Аналогично е разрешението, дадено и с решение № 2186 от 15.08.1978 год. по гр.дело № 1817/1978 год. на ВС, І г.о. Прието е, че явна фактическа грешка е налице например при погрешно посочване в решението на имената на страните, границите на спорния имот, размерът на присъдената сума и др. В конкретния случай, обаче според състава на ВС, І г.о., няма несъответствие между формираната в решението истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението досежно предоставената за ползване на ищцата стая от етажа на жилището на страните.
Решението не противоречи и на решение № 2192 от 28.12.1984 год. по гр.дело № 1124/1984 год. на ВС, ІІ г.о. Напротив, постановено е в съответствие с приетото от състава на ВС, ІІ г.о., съгласно което очевидна фактическа грешка е налице, тогава когато съдът е обсъдил даден проблем във връзка с правния спор и е изразил становището си по него в мотивите на решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно.
Определение № 41 от 27.01.2009 год. по гр.дело № 4457/2008 год. на ВКС, ІІ г.о., което е по реда на чл.288 ГПК, не следва да бъде коментирано, тъй като не се обхваща от задължителната практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито от практиката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касае се за специфична правораздавателна дейност по селектиране на касационните жалби въз основа на установени от процесуалния закон критерии, а не до разрешаване на спорове със сила на пресъдено нещо.
Формулираният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос, а именно: може ли при наличие на грешка на съда при формиране на неговата воля, да се иска поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.192 ГПК/отм./ и в какъв срок следва да бъде направено това, не се обхваща от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отрицателният отговор на въпроса отдавна е даден от съдебната практика и не се налага ново произнасяне по него по реда на чл.290 ГПК. Отделно от това, нито в касационната жалба на [фирма], [населено място], нито в изложението към нея, е посочено каква грешка градският съд е допуснал при формиране на неговата воля в мотивите на решението от 08.02.2001 год. Така поставен въпросът не само, че не може да съставлява основание за допускане на касационно обжалване, но дори не може да се квалифицира и като основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, доколкото не е развито конкретно оплакване за неправилност на обжалваното решение.
В обобщение, не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението от 12.04.2010 год. по гр.дело № 1086/2000 год. на Софийския градски съд, ІІ-в състав по жалбата на [фирма], [населено място].
Съгласно чл.287, ал.4 ГПК, насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Следователно, щом касационната жалба не подлежи на разглеждане по реда на чл.290 ГПК поради липса на основание по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, безпредметно е да се преценява дали за насрещната касационна жалба е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.04.2010 год. по гр.дело № 1086/2000 год. на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІІ”в” състав, по жалба вх.№ 48486 от 29.06.2010 год. на [фирма], [населено място] и по насрещна жалба вх.№ 21886 от 14.03.2011 год. на П. Н. Г., А. Т. М., Г. К. К. и В. К. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: