О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№65
гр.София, 23.02.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 606/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. Т. срещу разпореждането от 24.02.2011 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е било отказано произнасяне по молбата на М. С. Т. вх.№ 1845 от 23.02.2011 год. за спиране на производството по в.гр.дело № 404/2010 год. до приключване на гр.дело № 172/2011 год. на Троянския районен съд.
Поддържа се, че спиране може да бъде извършено във всички съдебни инстанции до постановяване на окончателно решение по спора.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Производството по в.гр.дело № 404/2010 год. е приключило с решение № 267 от 11.11.2010 год. на Ловешкия окръжен съд.
Срещу въззивното решение са били подадени касационна жалба вх.№ 10375 от 29.11.2010 год. от М. С. Т. и касационна жалба вх.№ 350 от 12.01.2011 год. от Н. И. Т..
С молба вх.№ 1845 от 23.02.2011 год. М. С. Т., чрез пълномощника си адв.Л. К., е поискала въззивният съд да спре производството по делото, тъй като съделителката Н. И. Т. подала пред Троянския районен съд искова молба вх.№ 6394/24.11.2010 год. „за обявяване нищожността на нотариален акт № */* год.” /срвн., удостоверение № 234 от 14.02.2011 год. на РС-Троян/.
С обжалваното разпореждане е прието, че искането е недопустимо, тъй като в ГПК няма предвидена такава възможност и делото не е висящо пред Ловешкия окръжен съд, който се е произнесъл със съдебен акт.
Разпореждането е законосъобразно.
С постановяване на въззивното решение окръжният съд е изчерпал правораздавателната си компетентност по спора, с който е бил сезиран. В. съд не е компетентен да преценява въз основа на постъпили след произнасяне на решението молби наличието на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото. Единствено в случаите по чл.229, ал.1, т.2 и 3 ГПК, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира, и то след постановяване на решението по делото /чл.229, ал.2, изр.второ ГПК/. Макар, че и след постановяването на решението процесът продължава да е висящ до влизане на съдебния акт в сила, въззивният съд не може в т.н. „период между инстанциите” да съобразява дали твърдяните правнорелевантни факти /визирани в чл.229, ал.1, т.4 ГПК/ обуславят преюдициалност на спора по едно дело спрямо спора, по който вече се е произнесъл с решение.
В обобщение, обжалваното разпореждане е правилно постановен съдебен акт и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането на Ловешкия окръжен съд от 24.02.2011 год., с което е оставена без разглеждане молбата на М. С. Т. за спиране производството по в.гр.дело № 404/2010 год. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.дело № 172/2011 год. на Троянския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/