О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№505
С., 20.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 500 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т. Д. Ч. и Й. П. Ч. против определение № 165 от 30.09.2010 г., постановено по гр.д. № 1170 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Т. Д. Ч. и Й. П. Ч. за отмяна на влязлото в сила на 10.04.2009 г. решение от 27.11.2006 г. по гр.д. № 5905/2005 г. на Варненския районен съд и против определение № 284 от 10.04.2009 г., постановено по гр.д. № 85 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 23.06.2008 г. по гр.д. № 255/2008 г. на Варненския окръжен съд.
Ответниците по частната жалба Й. Н. Б., Г. Й. Б., П. Й. С. и Н. Й. Б. не изразяват становище по същата.
Частната жалба против определение № 165 от 30.09.2010 г., постановено по гр.д. № 1170 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІ г.о. е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна, а против определение № 284 от 10.04.2009 г., постановено по гр.д. № 85 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІ г.о. е процесуално недопустима по следните съображения:
Постановените по реда на чл. 288 от ГПК определения не подлежат на обжалване, тъй като не попадат в категорията определения, за които чл.274 от ГПК регламентира инстанционен контрол, поради което частната жалба в частта, с която се атакува определение № 284 от 10.04.2009 г., постановено по гр.д. № 85 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІ г.о. следва да бъде оставена без разглеждане.
За да постанови определение № 165 от 30.09.2010 г., постановено по гр.д. № 1170 по описа за 2010 г. съставът на Върховния касационен съд на Република България, ІІ г.о. е констатирал, че молителите се позовават на основанието по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, като представят писмени доказателства, че вещото лице инж.В.Г. е участвала при приемането на помощния план и плана за новообразуваните имоти за местността, за което не е уведомила съда и не се е самоотстранила от поставените й задачи по допуснатите експертизи по делото, което е съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на решението; поддържат оплаквания относно незаконосъобрастта на решението на ПК-В. от 1995 г., легитимиращо ищцата като възстановен собственик, поради незавършеност на административната процедура; навеждат оплаквания относно допустимостта на предявения иск, преди влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, както и относно разпределението на доказателствената тежест за обстоятелството кой е във владение на имота, придобиване на правото на собственост при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че по доводите на молителите се е произнесъл касационният съд в определението по чл.288 ГПК и тези оплаквания за неправилност на решението, което е влязло в сила не могат да бъдат повтаряни, защото е преклудирана възможността касационната инстанция да ги обсъжда, а и в извънинстанционното производство за отмяна е недопустимо да се правят искания за събиране на доказателства, в каквато насока за поддържаните от молителите на стр.22 от молбата. С оглед липсата на изложение на сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, които да обосноват и съответната преценка за спазване на срока по чл.305, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, е прието, че молбата за отмяна е недопустима.
В частната жалба са изложени доводите на жалбоподателите, че мотивите на съда са тенденциозно и преднамерено недостоверни, поради което не кореспондират с материалния закон и не позволяват да се разкрие обективната истина по силата на процесуално правните разпоредби на ГПК, АПК и съгласно императивните разпоредби на чл.117, ал.1, чл.120, ал.1, чл.121, ал.1 и ал.2 и чл.124 от Конституцията на РБ, като е налице правно необоснована и недопустима противоречивост на мотивите относно тълкуване на материално правните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, произволно и пристрастно са тълкувани и изопачено докладвани някои от събраните и посочени правно обосновани факти, обстоятелства и доказателства, а други – също тенденциозно и преднамерено са игнорирани и умишлено не са били съобразени и съответно докладвани, в резултат на което и в нарушение на посочените конституционни разпоредби, тенденциозно и преднамерено, ВКС, ІІ гр.о. е целял да се възпрепятства разкриването на обективната истина, чрез средствата на двата процесуални закона – ГПК и АПК – за спорното субективно материално право и свързаните с него административно правни разпоредби и актове, предмет на гр.д. № 5905/2005 г. на РС-Варна и постановеното от него незаконосъобразно решение от 27.11.2006 г., в сила от 10.04.2009 г. Считат, че не са съобразени посочените нови обстоятелства и доказателства за незаконосъобразност на влязлото в сила решение – очевидно несъответствие и недопустима кадастрално-имотна противоречивост на адресната регистрация по местонахождение в изработените от една и съща фирма „Б.” имотни регистри на имот пл. № 3525 към П. в местността „М. р., Б. ч.” и вписания в имотната регистрация на включения в него НИ № 2929 от ПНИ друг, различен адрес: зона „Б. ч., Д.”; копие от нотариален акт, с който наследниците на К. Б. са продали незаконосъобразно на трето лице непринадлежащият им надлежно ПИ № * от неприетия към момента на тази недопустима покупко-продажба ПНИ, като тази покупко-продажба не е обявена от наследниците и този нов собственик не е вписан в имотния регистър към ПНИ; копието от техническата експертиза към Проект за изменение на ПИ, към което е приложен регистър за имот № *, установяващо се К. Б. не е надлежно легитимиран собственик на стар имот пл. № * от П., които нови доказателства и обстоятелства са подкрепени с точно и мотивирано изложение на основания за отмяна. Жалбоподателите се позовават на незаконосъобразност и на мотива на съда, че е недопустимо в извънинстанционното производство да се събират доказателства, тъй като в чл.306, ал.1 ГПК законодателят изрично е включил т.6 от чл.260 ГПК, с което е допуснал събирането на нови доказателства.
Доводите са неоснователни. Отмяната по чл.303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно, производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл.303 от ГПК причини. В случая молителите се позовават на хипотезите на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК – заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права – и на чл.303, ал.1, т.2 ГПК – може да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистиност на документ, показания на свидетел или заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или се установи престъпно действие на страната, на неин представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Следователно в тези хипотези, за да отговаря молбата на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК, следва да съдържа точно и мотивирано изложение кои са новите обстоятелства, които страната е открила, респ. новите доказателства за твърдените от нея, но неустановени факти, съответно на кои доказателства е установена неистиност или кое е престъпното обстоятелство, каква е връзката им с предмета на правния спор, разрешен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, като се приложат писмените документи, които удостоверяват тези твърдения. В настоящия случай в молбата за отмяна липсва обосновка на основанията, на които са се позовали молителите. Сочените от тях нови обстоятелства и доказателства са свързани с процедурата по изработване и приемане на П. и ПНИ и извършената от наследниците на ищцата разпоредителна сделка, а не с предмета на правния спор, разгледан от съда – конкуренцията между правата на ищцата по реституционно решение от 1995 г. по кадастрален план от 1956 г. и правата на ответниците по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, предпоставящи предоставено право на ползване, наличие на сграда към 1.03.1991 г., отговаряща на тълкувателната разпоредба на § 1в, ал.3 ДР ППЗСПЗЗ и заплащане на стойността на земята по реда и в сроковете, предвидени в закона – и по същество не съставляват мотивирано изложение на основанието за отмяна. Липсват твърдения по надлежния законов ред – чрез съдебно решение на граждански съд или чрез присъда на наказателен съд – да е установена неистиност на заключенията на експерта, а съответно липсва обосновка и на основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Д., че твърденията на молителите са щяли да бъдат установени чрез събиране на поисканите от тях доказателства, е неоснователен, тъй като в производството по отмяна на влязло в сила решение са допустими само писмени доказателства, относими към съответното основание за отмяна, които следва да бъдат приложени към молбата с оглед изискването на чл.306, ал.1 във връзка с чл.260, т.6 ГПК.
В обобщение правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е констатирал, че в молбата за отмяна липсва изложение на сочените основания и законосъобразно я е оставил без разглеждане, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 165 от 30.09.2010 г., постановено по гр.д. № 1170 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІ г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Т. Д. Ч. и Й. П. Ч. против определение № 284 от 10.04.2009 г., постановено по гр.д. № 85 по описа за 2009 г. на Върховния касационен съд на Република България, ІІ г.о.
Определението в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от получаване на препис от същото, а в останалата му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: