О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№114
гр.София, 20.02.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1151/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. М. М. и А. М. А. са подали касационна жалба вх.№ А-955 от 27.06.2011 год. срещу въззивното решение от 16.05.2011 год. по в.гр.дело № 108/2011 год. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 20.12.2010 год. по гр.дело № 1090/2010 год. на Ломския районен съд, с което е допусната съдебна делба на следните земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място] бара, обл.М.: а/ № * с площ * дка, втора категория, м.Г. б.; б/№ * с площ * дка, трета категория, м.Н. С.; в/ № * с площ * дка, трета категория, м.В.; г/ № * с площ * дка, втора категория, м.Г. б.; д/ № * с площ * дка, трета категория, м.П. в.; е/ № * с площ * дка, трета категория, м.Р. и ж/ № * с площ * дка, трета категория, м.В., между следните лица и при следните квоти: Е. М. М. – * ид.ч.; А. М. А. – * ид.ч.; И. А. Т. – *ид.ч.; М. А. Х. – * ид.ч.; Н. Г. Н. – * ид.ч. и Г. Н. Г. – * ид.ч.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/ако в обстоятелствената част на отговора на исковата молба страната е изложила такава фактическа обстановка, която да обосновава правото на възникнала придобивна давност за недвижим имот и е поискала събиране на писмени и гласни доказателствени средства и е представила такива пред съда, но не е написала изрично термина „придобивна давност”, предявила ли е правото си на възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност? б/ указанията, дадени с тълк.решение № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, т.6, приложими ли са при действащия от 2008 год. ГПК? Налице ли е разминаване между двата акта, изхождайки от факта, че тълкувателните решения имат силата на закон по въпросите, които не са уредени със закон или някои от текстовете на закона са неясни? Остават ли в сила задължителните указания, дадени с тълкувателни решения за съдилищата и страните при сега действащия ГПК? в/трябва ли при бланкетна въззивна жалба първоинстанционният съд да остави въззивната жалба без движение и да даде на жалбоподателя седемдневен срок за отстраняване на недостатъка съгласно чл.260, т.4 ГПК – да се посочи в какво се състои искането и съгласно чл.261, т.1 ГПК – да се приложат преписи от въззивната жалба и от приложенията й според броя на лицата, които участват като насрещна страна или да изпрати делото до въззивния съд и последният да го насрочи в открито съдебно заседание.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че ответниците/сега касатори/ не са направили възражение за придобивна давност нито с отговора си на исковата молба, нито най-късно в първото съдебно заседание след даване ход на делото в първата инстанция, а са сторили това едва в писмената защита, след като това право е било преклудирано. Прието е и че подобно твърдение не се съдържа и във въззивната жалба, а искането на въззивниците/сега касатори/ за допускане на двама свидетели, в заседанието пред окръжния съд, е оставено без уважение като направено несвоевременно, предвид забраната на чл.266 ГПК.
В. съд е намерил за неоснователно възражението за недопустимост на иска за делба, направено с отговора на исковата молба, като е приел, че към 01.09.1993 год., когато е сключен договора за доброволна делба, не е имало годни обекти на делба: земите не са били окончателно възстановени – нито в стари реални граници, нито с план за земеразделяне; не са били достатъчно индивидуализирани с граници, съседи, обща площ. Прието е, че волята на страните по договора е била да е разпределено ползването на имотите до окончателното възстановяване на собствеността на земеделските земи на общия наследодател с план за земеразделяне, което е станало с решение 2 К. от 26.09.1997 год. по преписка № * по заявление на М. А. М. – един от наследниците на А. М. П.. Посочено е, че с това решение е възстановено правото на собственост на наследниците на А. М. П. върху 7 броя земеделски земи /6 ниви и пасище/ съгласно чл.27 ППЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Първият от формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси не попада в обхвата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О., когато не е формирана практика на ВКС по тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна уредба, преодоляването на недостатъците й се реализира в процеса на правораздаване по конкретен спор от състав на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Посочено е, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, според тълкувателното решение се очертава с различни проявни форми – усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
Въпросът дали следва да се приеме, че ответникът е предявил правото си на възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, ако макар и да не е употребил изрично това понятие, в обстоятелствената част на отговора на исковата молба е изложил факти, които обосновават придобиване по давност и е поискал и представил писмени и гласни доказателства, не се нуждае от разрешаване по реда на чл.290 ГПК. Отговорът на този въпрос засяга единствено конкретната касационна жалба, която чрез изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа всъщност оплакване за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Без съмнение, съдебната практика е отговаряла положително на така поставения въпрос, но това предполага най-напред проверка на оплакването за неправилност на решението по реда на чл.290 ГПК откъм неговата фактологическа страна – дали действително отговорът на исковата молба съдържа изложение на факти, обосноваващи придобиване по давност, както се твърди в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. За да се допусне разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК, обаче при липсата на основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, би следвало да е налице някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но както се посочи такава липсва, тъй като допускането на касационно обжалване по това оплакване няма да допринесе за развитието на правото.
По въпроса дали указанията, дадени с т.6 на тълкувателно решение № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, касаещи допустимостта на възраженията за придобивна и погасителна давност във въззивното производство, са приложими и при действащия Граждански процесуален кодекс, и по-специално дали след срока по чл.131, ал.1 ГПК са допустими такива възражения, отрицателен отговор съдържат постановените при условията на чл.290 ГПК решения № 491 от 07.07.2010 год. по гр.дело № 1348/2009 год. на ВКС, І г.о. и № 116 от 24.03.2011 год. по гр.дело № 401/2010 год. на ВКС, І г.о. Тези решения се обхващат от задължителната практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и след като обжалваното въззивно решение е съобразено с нея, не съществува основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на възприетото със задължителната практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК разрешение относно недопустимостта на възражение за придобивна давност след срока по чл.131, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на последния формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос по приложението на чл.260, т.4 и чл.261, т.1 ГПК, касаещ съдържанието на въззивната жалба и приложенията към нея.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.05.2011 год. по в.гр.дело № 108/2011 год. на Монтанския окръжен съд по жалба вх.№ А-955 от 27.06.2011 год. на Е. М. М. от [населено място], [улица] А. М. А. от [населено място] бара, общ.Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/