О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1104
С., 24.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 712 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. М. и Л. Н. М., чрез пълномощника им адвокат А. Д., против решение от 30.11.2009 г., постановено по гр.д. № 2991 по описа за 2007 г. на С. градски съд, ІІ-Г въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 30.03.2003 г. по гр.д. № 9436/2000 г. на С. районен съд, 39-ти състав за отхвърляне на предявените от Л. Н. М. и В. Н. М. против Р. Л. О. и Т. Г. С. ревандикационни искове по отношение на имот пл. № 2 от кв.58 по кадастралния план на[населено място], местността „Ж.” с площ от 6697 кв.м., възстановен по силата на решение № Р96ГББ/24.10.1997 г. на ПК”О. к.” и имот пл. № 4 от кв.59 /стар/, нов кв.58 по кадастралния план на[населено място], местността „Ж.” с площ от 6071 кв.м., възстановен по силата на Заповед № РД-43-45/20.05.1998 г. на кмета на СО.
Ответникът по касационната жалба Т. Г. С. я оспорва по същество, но същата, както и Р. Л. О. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си, въззивният съд във връзка с доводите на ответниците е осъществил косвен съдебен контрол на административните актове, с които ищците легитимират собствеността си и е приел, че от една страна решението на ПК от 24.10.1997 г. е нищожно, тъй като административният орган не е действал в състава, установен от действалата към този момент разпоредба на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ, а е допуснато нарушение и на изискванията за форма – не е издадена скица на възстановения имот, заверена от поземлената комисия и от техническата служба на общината съгласно изискването на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, а от друга страна не са били налице материалните предпоставки за възстановяване правото на собственост и за отмяна на отчуждаването – имотите са попадали в терен, отреден за мероприятие, което е реализирано като комплекс от дейности, в това число и на озеленяването, строежа на сгради, постройки, съоръжения и канал, което съставлява пречка за възстановяването на собствеността съгласно чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ върху имот пл. № 2, а също и на имот пл. № 4, отчужден по ЗПИНМ за „ОТКЗС Г. К. за о.”, което мероприятие е реализирано, а следователно не са налице условията на чл.2 ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ и др.
Касаторите се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол по отношение на влязъл в законна сила административен акт, от който са породени права не относно неговата нищожност, а относно неговата законосъобразност. Считат, че изводът на въззивния съд, че е допустим косвен съдебен контрол за законосъобразност на заповедта по чл.4 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. противоречи на мотивите на ТР № 2/30.12.1994 г. по гр.д. № 2/94 г., ОСГК, според които е приложима разпоредбата на чл.32 З. /отм./, т.е. влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съд и от който са придобити права може да бъде отменян или изменян от органа, който го е издал, ако липсва по-горестоящ административен органа и то единствено и само при условията на чл.231 ГПК /отм./, а в този смисъл е и постоянната практика на ВАС, а също и решение № 3789/17.02.1997 г. по гр.д. № 4147/95 г., 4 г.о. Същевременно в т.4 на ТР № 6/10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/05 г., ОСГК се приема, че е допустим косвен съдебен контрол по отношение на актовете по чл. 4 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. относно тяхната материална законосъобразност, т.е. налице са еднакви по ранг тълкувателни решения, актове на ВКС, даващи коренно противоположни тълкувания на закона, което се явява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Поставеният от касаторите правен въпрос е разрешен с т.4 на ТР № 6/10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/05 г., ОСГК, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт съгласно действалата към момента норма на чл.86, ал.2 З. от 1994 г. /отм./., като въззивното решение изцяло съответства на дадените указания по приложение на закона. Тълкувателно решение № 2/30.12.1994 г. по гр.д. № 2/94 г., ОСГК е постановено по реда на чл.212 ГПК /отм./ и служи само за ръководство, но не е част от задължителната практика на ВС или ВКС. В този смисъл липсва противоречиво разрешаван правен въпрос както по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Налице е задължително тълкуване по поставения въпрос с т.4 на ТР № 6/10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/05 г., ОСГК, а съответно не са налице предпоставките и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.11.2009 г., постановено по гр.д. № 2991 по описа за 2007 г. на С. градски съд, ІІ-Г въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: