О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 876
[населено място], 07.10.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 824 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.10.2010г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав по гр.д. № 796 /2008г., с което е оставено в сила решение от 17.01.2008г. на Софийски районен съд, 26 състав по гр.д. № 14 913/2006г. за отхвърляне на предявения от Радост И. М. и П. И. Х. против Ю. П. С. иск за установяване собствеността върху дворно място в землището на [населено място], в.з. „К. д.”, съставляващо парцел УПИ * от кв. * заедно с построената в него двуетажна вилна сграда на * кв.м.
Жалбоподателите Р. И. М. и П. И. Х. намират решението за неправилно на визираните в чл. 281,т.3 ГПК основания. Считат, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос: може ли да тече придобивна давност за целия имот в полза на лице, на което е учредено право на ползване върху част от имота. Сочат и процесуалноправен въпрос: необсъждане на възраженията им срещу заключенията на тройната почеркова експертиза и невъзприемане от съда на единичната такава експертиза.
Ответникът по жалбата Ю. П. С. в писмения си отговор поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищците Р. М. и П. Х. са дъщери и наследници по закон на И. Д. М., починал през 2002г. Претендират установяване на собствеността върху недвижим имот – дворно място и вилна сграда във в.з. „К. д.” в [населено място], останали в наследство от баща им. Ответникът се легитимира като собственик на имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен с наследодателя на 29.08.1990г. във формата на нотариален акт. По силата на договора продавачът И. М. си е запазил правото на ползване върху реално определени * кв.м. от дворното място. За установяване наведеното от ищците възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие у продавача са приети няколко графологични експертизи. Събрани са и свидетелски показания за упражняваното владение върху имота в периода от продажбата до смъртта на наследодателя и оттогава до завеждане на иска.
В. съд, след обсъждане на приетите заключения на вещи лица относно подписа на наследодателя в нотариалния акт е приел възражението за нищожност за неоснователно, понеже според двете тройни експертизи договорът е подписан от И. М.. Съдът е изложил изрични съображения защо не възприема заключението на единичната почеркова експертиза.
Възражението за придобиване на имота чрез давностно владение, упражнявано от наследодателя и впоследствие от ищците, също е намерено за неоснователно, тъй като И. М. е ползвал имота като носител на вещното право на ползване и презумпцията на чл. 69 от ЗС е оборена, както и предвид узаконяването на вилната сграда на името на ответника, заплащането на данъци и такси от негова страна и показанията на разпитаните свидетели за извършените от него собственически действия.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поддържаното от касаторите основание е по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК поради разрешаване на правни въпроси – материалноправен и процесуалноправен, които са от значение за точното прилагане на закона. Първият въпрос е „може ли да тече придобивна давност за целия имот в полза на лице, на което е учредено право на ползване върху част от имота?”. Съгласно чл. 280, ал.1 ГПК правният въпрос следва да е разгледан от съда и да е обусловил изхода на спора /виж указанията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г.на О./. В случая въззивният съд е дал положителен отговор на въпроса, каквото е и твърдението на касаторките, т.е. съдът е допуснал възможността да бъде придобит по давност целия имот при наличие на право на ползване върху част от него, но след преценка на събраните доказателства е намерил, че липсва субективния елемент на владението – намерението за своене.
Вторият въпрос, процесуалноправен, е свързан с обсъждането на заключенията на приетите експертизи, възприемането на едни от тях и отказът да бъдат кредитирани други. Това не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК съгласно разясненията в т.1 от цитираното по-горе Тълкувателно решение. Евентуалните пропуски и грешки на съда при преценката на доказателствата, вкл. на експертизите, съставляват процесуални нарушения и ако са съществени биха били основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Дали обаче такива са налице съдът не може да се произнася в производството по чл. 288 ГПК, което има за цел да селектира подлежащите на разглеждане касационни жалби по установени в закона критерии /чл. 280, ал.1 ГПК/.
Отделно от това, касаторите не са развили съображения защо считат, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото предвид съдържанието на тези понятия, изяснено в т. 4 на посоченото по-горе Тълкувателно решение.
В обобщение следва да се приеме, че не са налице посочените в жалбата основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, възлизащи на 250лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.10.2010г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав по гр.д. № 796/2008г. по касационната жалба на Р. И. М. и П. И. Х..
ОСЪЖДА Р. И. М. и П. И. Х. да заплатят на Ю. П. С. сумата 250 /двеста и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: