О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№950
гр.София, 26.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 516/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Б. К. и С. Л. М. чрез пълномощника си адв.В. В. Г., са подали касационна жалба вх.№ 496 от 21.02.2011 год. срещу въззивното решение № 682 от 15.12.2010 год. по гр.дело № 783/2010 год. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 179 от 07.06.2010 год. по гр.дело № 394/2009 год. на Самоковския районен съд в частите, с които е допусната делба между страните по делото на: 1/поземлен имот с идентификатор * по КК на [населено място], с площ по скица * кв.м., заедно със сутеренен етаж със застроена площ * кв.м. с идентификатор * с предназначение жилище-апартамент, състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалетна и коридор, намиращ се на ниво нула в построената в поземления имот триетажна жилищна сграда с идентификатор *; 2/лятна кухня със застроена площ * кв.м. на един етаж с идентификатор * и 3/масивен гараж със застроена площ * кв.м. с идентификатор *. Делбата е допусната за първия имот при следните дялове: за Л. Г. Т. и за В. Г. Н. – по * ид.ч., за С. Л. М. и Г. Б. К. – по * ид.ч. и по * ид.ч. за Г. Б. Г., Г. Б. В., В. Г. С. и Л. Г. Л., а иска по отношение на Е. К. М. е отхвърлен. Делбата на лятната кухня е допусната при дялове: по * ид.ч. за В. Г. Н. и за С. Л. М., по * ид.ч. за Л. Г. Т. и за Г. Б. К. и по * ид.ч. за Г. Б. Г., Г. Б. В., Е. И. В. и за А. И. К., а по отношение на Е. К. М., В. Г. С., Л. Г. Л. и Р. Д. Н. искът е отхвърлен. Делбата на масивния гараж е допусната при дялове: * ид.ч. за В. Г. Н., по * ид.ч. за Л. Г. Т., С. Л. М. и за Г. Б. К. и по * ид.ч. за Г. Б. Г., Г. Б. В., В. Г. С., Л. Г. Л., Е. И. В. и за А. И. К., а по отношение на Е. К. М. и Р. Д. Н. искът е отхвърлен.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на ВКС по въпроси за допустимостта на делба на съсобствен парцел, застроен с няколко сгради, част от които са предмет на делбата, а основната сграда представлява етажна собственост, в която отделни етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана и или зимника принадлежат на различни собственици; б/ недопустимост на иска за делба поради неконституиране в процеса на съсобственици /държавата, общината или трети неизвестни лица/, с оглед разликата в площта по документите за собственост /384 кв.м./ и по решението за допускане на делба /* кв.м./; в/ недопустимост на делба на съсобствен парцел, в който има сграда, собственост на лица, различни от участниците в производството – в случая, сграда с идентификатор * Жалбоподателите се позовават на Постановление № 2 от 04.05.1982 год. по гр.дело № 9/1981 год. на Пленума на Върховния съд; тълкувателно решение № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС; решение № 780 от 29.12.1995 год. по гр.дело № 813/1995 год. на ВС, І г.о.; решение № 194 от 30.03.2004 год. по гр.дело № 719/2003 год., ВКС, І г.о.; решение № 3387 от 12.11.1982 год. по гр.дело № 2467/1982 год., ВС, І г.о. и решение от 08.11.2007 год. по гр.дело № 378/2007 год. на Софийския окръжен съд.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел за установено, че през 1963 год. Г. Г. К. закупила дворно място по реда на З./отм./, а през 1964 год. учредила в полза на децата си Б. Г. К. и В. Г. К. право на строеж за построяване на двуетажна жилищна сграда в имота, като всяко от тях да придобие право на собственост, съответно върху първия и втория етаж, а самата тя запазила правото си да построи и да стане собственик на сутеренния етаж от същата сграда. Прието е, че сградата е построена приживе на Г. К., до смъртта си през 1990 год. тя живяла в помещения на партерния етаж и придобила по приращение изграденото в сутерена жилище, както и построените в имота лятна кухня и гараж. Съдът е приел по-нататък, че след смъртта на Г. К. /14.07.1990 год./ собствеността върху поземления имот, заедно със сутеренния етаж от жилищната сграда, заедно лятната кухня и гаража е преминала по наследство към децата й Е. Н., В. К., В. Н. и Б. К. при равни права. С оглед извършените впоследствие от наследниците на Г. К. сделки на разпореждане с части от делбените имоти, въззивният съд е приел, че делбата на поземления имот и на сутеренния етаж следва да се допусне при съответните квоти. Според окръжния съд, не са налице хипотезите за недопустимост по т.1, б.б.”д” и „е” ППВС № 2/1982 год., тъй като построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и гараж не са изключени от съсобствеността и не принадлежат на отделни, различни собственици, за да се направи извод, че парцелът е обща част на сградите по смисъла на чл.38, ал.3 ЗС. Прието е, че и в самата сграда не е била образувана етажна собственост, по отношение на която поземленият имот да е обща част, тъй като по силата на учредената и реализирана суперфиция В. К. и Б. К. са станали собственици само на отделни етажи – жилища от сградата заедно с общите й части, а Г. К. е запазила правото си на собственост върху парцела и е придобила по приращение построения от нея сутеренен етаж.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касае само извода на въззивния съд относно допустимостта на делбата, но не и съображенията в обжалваното решение, с които е намерено за неоснователно възражението на Г. Б. К. и С. Л. М./сега касатори/ за придобиване на собствеността по давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва твърдяното противоречие с т.т.1, б.б.”д” и „е” на Постановление № 2 от 04.05.1982 год. по гр.дело № 9/1981 год. на Пленума на Върховния съд. Задължителните за съдилищата указания, дадени с тълкувателния акт се отнасят до хипотезите, при които отделните собственици на две или повече самостоятелни сгради са съсобственици на парцела, върху който те са построени /т.1, б.”д”/ или различните собственици на етажи или части от етажи в сградата са същевременно и собственици на земята /т.1, б.”е”/. Когато етажна собственост е възникнала при отстъпено право на строеж на етажните собственици, собствениците на етажите не са собственици на земята, а само притежават вещното право на строеж и правото да държат жилищата върху земя, на която собственик е трето лице /за разграничението на такава етажна собственост от етажна собственост, при която етажните собственици са едновременно и собственици на земята – срвн., решение № 154 от 01.12.1964 год. по гр.дело № 131/1964 год. на ОСГК на ВС/. Ако етажните собственици същевременно са собственици и на земята, мястото, върху което е построена сградата, както и незастроената част от мястото, представляват общи части на сградата и съгласно чл.38, ал.3 ЗС не могат да се делят. В случая обаче, съсобствеността върху процесния поземлен имот заедно със сутеренния етаж е възникнала по пътя на универсалното правоприемство – по наследство от Г. Г. К., която приживе е придобила тази част от двуетажната жилищна сграда по приращение като собственик на земята.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Решение № 3387 от 12.11.1982 год. по гр.дело № 2467/1982 год. на ВС, І г.о. се отнася до възможността бившият съпруг да установява в делбеното производство възражението си, че е индивидуален собственик на сградата, която твърди да е построил по време на фактическата раздяла и след развода. Ето защо, споменатото решение не е относимо към процесния казус.
Н. е и решение № 780 от 29.12.1995 год. по гр.дело № 813/1995 год. на ВС, І г.о., според което може да се иска делба на имот, който е придобит в течение на брак, прекратен с развод по взаимно съгласие, ако в споразумението на съпрузите по имуществените въпроси той не е бил включен.
На приложението на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ е посветено решение № 194 от 30.03.2004 год. по гр.дело № 719/2003 год. на ВКС, І г.о., според което мотивите в решението по допускане на делбата относно характера на съсобствеността на жилището не са задължителни във втората фаза на делбеното производство.
Решението от 08.11.2007 год. по гр.дело № 378/2007 год. на Софийския окръжен съд /за същото няма данни, че е влязло в законна сила/ третира приложението на чл.92 ЗС за случаите, когато построеното въз основа на учредено право на надстрояване или пристрояване не съставлява самостоятелен обект с оглед строителните правила и норми /самостоятелно жилище, ателие, гараж или ново помещение към жилище/.
На последно място, липсват предпоставки и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В т.2 на изложението касаторите поддържат за първи път оплакване за неправилност на решението в частта, с която делбата на дворното място е допусната за разликата от * кв.м. между площта от * кв.м. /тази по нотариалния акт от 24.10.1963 год. и на придадените по регулация/ и площта от * кв.м./съгласно комбинираната скица № 2008 от 13.05.2009 год. на С. и техническата служба-С./. Това оплакване би могло евентуално да съставлява основание по чл.281, т.3 ГПК, но само по себе си не може да обоснове наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същото се отнася и до оплакването в т.3 на жалбата и на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, че в допуснатия до делба имот съдът не е включил и засегнал сграда с неизяснен статут идентификатор *. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение по т.т.2 и 3 на изложението не би допринесло за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 682 от 15.12.2010 год. по гр.дело № 783/2010 год. на Софийския окръжен съд по жалба вх.№ 496 от 21.02.2011 год. на Г. Б. К. и С. Л. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/