О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№256
гр.София, 09.10.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4701/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. С. Т. и Ю. П. Д. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 1820 от 21.03.2013 год. срещу въззивното решение № 16 от 31.01.2013 год. по в.гр.дело № 308/2012 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 29 от 12.06.2009 год. по гр.дело № 1548/2005 год. на Пернишкия районен съд. С последното е бил уважен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен срещу касаторите, като е признато за установено, че 16 броя земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], общ.П., към момента на отчуждаването им са били съсобствени между С., Й., Е. и Н. С. М..
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация С. Г. Г., както и Т. Н. Т., Ц. Г. К., В. Г. Р., Г. Н. Т., Г. Т. Г. и В. Т. Г. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество,че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
Претенциите с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ са били предявени пред Пернишкия районен съд с искова молба вх.№ 1589 от 21.07.2005 год.
С разпореждане от 25.07.2005 год. ищците са били задължени да представят удостоверение за данъчната оценка на имотите или за пазарната им стойност.
С молба от 30.08.2005 год. ищците са представили експертна оценка на процесните земеделски имоти /л.26-л.28 от гр.дело № 1548/2005 год. на ПРС/, съгласно която общата пазарна стойност на 16-те земеделски земи възлиза на 17 085,66 лева, като пазарната стойност на имотите поотделно варира между 81,71 лева за най-евтиния от тях и 8 866,70 лева-за най-скъпия. Тъй като исковата молба е подадена на 21.07.2005 год., цената на всяка една от обективно съединените шестнадесет искови претенции по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ съгласно чл.55, ал.1, б.”б”, предл.второ ГПК/отм./ се равнява на * от пазарната цена на всеки един от процесните земеделски имоти или е под 5 000 лева /под 5 000 лева е и * от общата пазарна стойност на 16-те имота, която се равнява на 4 271,45 лева/.
Настоящата касационна жалба е подадена на 21.03.2013 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, която редакция на процесуалната норма предвижда критерий, изключващ касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му, а в случая тя е под 5 000 лева, което прави касационното обжалване недопустимо по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба. Въпросът за цената на иска съгласно експертната оценка от 25.08.2005 год. не е повдиган и преразглеждан по-късно извън срока по чл.56, ал.1 ГПК/отм./.
Недопустимостта на касационното обжалване на въззивните решения след 21.12.2010 год. при цена на иска, която не надвишава 5 000 лева, следва както от изричната преходна разпоредба на § 6 от ЗИД на ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, така и по аргумент за противното от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, съгласно която разпоредба висящите производства /в т.ч. и касационните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане на изменението на закона в сила/ се разглеждат по досегашния ред.
Предвид на това, при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство като недопустимо.
Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация направените от тях разноски за адвокатски възнаграждения за производството по чл.288 ГПК съгласно договорите за правна защита и съдействие от 27.05.2013 год. и от 11.04.2013 год., както следва: сумата 200 лева на С. Г. Г. и 150 лева на Т. Н. Т..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 1820 от 21.03.2013 год., подадена от Г. С. Т. и Ю. П. Д. срещу решение № 16 от 31.01.2013 год. по в.гр.дело № 308/2012 год. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 4701/2013 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Осъжда Г. С. Т. от [населено място], [улица] Ю. П. Д. от [населено място], [улица], да заплатят на С. Г. Г. сумата 200/двеста/лева, а на Т. Н. Т. сумата 150/сто и петдесет/ лева направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщенията пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/