4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
[населено място], 04.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 371 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1636 от 14.10.2013г. постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д. №2287/2013г., с което е отменено първоинстанционното решение на Карловски районен съд по гр.д. № 928/2012г. и вместо това е отхвърлен предявения от К. Ц. Х. против Национална агенция по приходите и [фирма] иск по чл. 440 ГПК за установяване, че към 08.02.2012г. дружеството не е собственик на три недвижими имота: парцели 9-ти, 12-ти и 10-ти от кв.1 по плана на стопанския двор на бившето ТКЗС [населено място], ведно с построените в тях краварници, подробно описани в решението.
Касационната жалба е подадена от ищцата К. Ц. Х. чрез пълномощника адв. И.. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК се е произнесъл по възражения на ответника НАП, които са направени извън срока за отговор на исковата молба. Освен това е разрешил материалноправен въпрос: дали апортирането на недвижим имот в капитала на събирателно дружество има вещнопрехвърлително действие когато прехвърлителят е собственик на апортираната вещ, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Национална агенция по приходите и [фирма] не са представили писмен отговор.
Не е взела становище по жалбата и подпомагащата страна К. И. И..
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /цената на иска, посочена в исковата молба е 20 200лв./ и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост, предявен на основание чл. 440 ГПК във връзка с предприети изпълнителни действия върху имотите – единия от тях е продаден чрез публична продан на подпомагащата страна К. И. за задължение на [фирма] към НАП, а другите имоти също са обявени за продажба. Ищцата К. Х. претендира да бъде установено, че длъжникът [фирма] не е собственик на имотите към момента на продажбата им от публичния изпълнител. Тя се легитимира като собственик на трите имота с нотариален акт за покупко-продажба от 21.02.2007г., сключен със СД”Р. Бул Вино-Х. и сие”. Това дружество е регистрирано през 2006г. по ф.д. № 64/2006г. на Видински окръжен съд. В дружествения договор от 10.04.2006г. е посочено, че съдружниците П. П. Х., А. Д. С. и П. И. И. правят непарични вноски на недвижими имоти, включително на процесните имоти, но не е уточнено кой съдружник кой имот внася. С решение от 15.05.2006г. по фирменото дело е вписан този дружествен договор, както и увеличение на капитала с непаричните вноски, като под т.т. 5, 6 и 7 са описани процесните имоти, без отбелязване кой съдружник ги апортира. С решение от 01.06.2006г. по фирменото дело е допълнено решението от 15.05.2006г. с това, че А. Д. С. като управител на [фирма], пълномощник на „Е.-2000” О., пълномощник на [фирма] и пълномощник на [фирма] участва в дружеството с непарични вноски.
След сключване на договора за продажба с ищцата, на 17.05.2007г. е сключен нов дружествен договор на дружеството, според който съдружници са: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма]. Посочено е в договора, че [фирма] отново внася като непарична вноска трите имота и е отразено, че старото наименование на дружеството е [фирма]. С решение на фирмено отделение на Видински окръжен съд от 06.06.2007г. са вписани горните промени в съдружниците. На 04.12.2009г. между съдружниците [фирма], [фирма] и [фирма] е подписан нов дружествен договор за учредяване на „Р. бул вино-А. 2006 и сие” АД, където отново като непарична вноски са описани процесните три имота.
Видно от данните по приложеното изпълнително дело, че собствеността върху трите поземлени имота е придобита първоначално от [фирма], /сега с наименование [фирма]/ с три договора от 10.01.2006г. за покупко-продажба на земя – частна държавна собственост по реда на чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ. Трите краварника дружеството е придобило с нотариален акт за покупко-продажба от 15.12.2004г. от продавача [фирма]. С постановление от 19.05.2006г. на ТД на НАП – Велико Т., вписано на 26.05.2006г., е наложена възбрана върху трите краварника като предварителна обезпечителна мярка на основание чл. 121, ал.1 ДОПК за обезпечаване вземане срещу [фирма]/ [фирма]/ .
В. съд е отхвърлил иска като е приел, че извършеният апорт на процесните имоти в капитала на СД”Р. Бул Вино-Х. и сие” с дружествения договор от 10.04.2006г. не е произвел вещен ефект, тъй като при вписването на апорта изобщо не е посочено кой е апортиращия, за да може да се провери собствеността му, а и нито едно от трите физически лица – съдружници не е било собственик на имотите. Поради това извършеното в полза на ищцата прехвърляне не е довело до придобиване на правото на собственост. Освен това, извършените от дружеството [фирма] сделки са непротивопоставими на взискателя НАП предвид вписаната възбрана.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното: На първо място касаторът поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, изразена в Решение № 153 от 12.07.2013г. по гр.д. № 1317/2013г. на ІІг.о, съдът се е произнесъл по възражения на ответника НАП, които са направени извън срока за отговор на исковата молба. Въпросът е свързан с доводите на жалбоподателя, че ответникът НАП не е представил в срок отговор на исковата молба, а съдът в нарушение на чл. 133 и 266 ГПК е разгледал възраженията в късно представения отговор. Видно, че в изготвения доклад по делото и в решението си първоинстанционният съд изрично е приел, че ответникът Национална агенция по приходите не е представил отговор на исковата молба в преклузивния законов срок; същият е представил отговор/становище/ на уточнителната искова молба на ищцата, представена след указания на съда за отстраняване на нередовности. В това становище се поддържа, че недвижимите имоти са били собственост на длъжника [фирма], спрямо когото е предприето принудителното изпълнение, тъй като при извършените справки преди налагане на възбраната не е установено да е вписано прехвърляне на имотите. Със становището е представено копие от изпълнителното дело, което е прието от съда. Мотивите на въззивния съд за отхвърляне на иска не са в отговор на наведените от НАП възражения. Преценявайки твърденията на ищцата, че е придобила имота от СД”Р. Бул Вино-Х. и сие” и представените от нея писмени доказателства за това, съдът е достигнал до извод, че праводателят й не е бил собственик, тъй като имотите не са били надлежно апортирани в капитала на дружеството – апортът не е извършен от собственика [фирма], а от неуточнено физическо лице. Поради това е отрекъл транслативно-вещния ефект на апорта и на последващата продажба в полза на ищцата. При тези изводи не може да се приеме, че съдът е действал в противоречие с цитираната задължителна практика.
На второ място касаторът поставя материалноправния въпрос: дали апортирането на недвижим имот в капитала на събирателно дружество има вещнопрехвърлително действие когато прехвърлителят е собственик на апортираната вещ. Счита, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, без да е развил конкретни съображения за обосноваване някоя от проявните форми на това основание, разяснени в т.3 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът действително е обусловил решаващите изводи на съда, но доколкото е налице трайна съдебна практика, че прехвърлянето на чужд недвижим имот /включително чрез апортирането му в търговско дружество/ няма транслативно-вещен ефект, съответно, че за да произведе разпоредителната сделка транслативно-вещен ефект е необходимо отчуждителят да е собственик на имота, липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Следва да се посочи, че по въпроса за изискванията и процедурата по извършване на апорт на недвижим имот в капитала на търговско дружество е налице задължителна практика на ВКС – Решение № 177 от 24.02.2011г. по т.д. № 958/2009г. на І т.о., Решение № 758 от 04.02.2011г. по гр.д. № 1246/2009г. на Іг.о., на която обжалвания акт съответства.
Поради изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1636 от 14.10.2013г. постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д. №2287/2013г. по касационната жалба на К. Ц. Х. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: