5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№159
С., 11.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1798 от описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Н. и Н. Х. Н., чрез пълномощника им адвокат И. П., против решение № 435 от 6.11.2013 г., постановено по гр.д. № 603 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е отменено решение № 383 от 22.05.2013 г. по гр.д. № 503/2012 г. на Районен съд-Хасково по иска по чл.109 ЗС и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Н. Х. Д. и Д. И. Д. против Г. Н. Н. и Н. Х. Н. иск по чл.109 ЗС за премахване на незаконен строеж, находящ се в северозападната част на съсобствения им имот с идентификатор 77195.729.361, представляващ сграда върху имота със застроена площ 57.70 кв.м., брой етажи 2, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 77195.729.361.1 и същото решение е потвърдено в частта за отхвърляне на предявения от Г. Н. Н. и Н. Х. Н. против Н. Х. Д. и Д. И. Д. инцидентен установителен иск за признаване, че Г. Н. Н. и Н. Х. Н. са собственици северната част с площ от 560 кв.м., при посочени съседи, на имот с идентификатор 77195.729.361, като Г. Н. Н. и Н. Х. Н. са осъдени да заплатят на Н. Х. Д. и Д. И. Д. разноски по делото в размер на 923.88 лв.
Ответниците по касационната жалба Н. Х. Д. и Д. И. Д. не са подали писмен отговор.
Ищците Н. Х. Д. и Д. И. Д. са основали иска си на следните твърдения: наследодателят им И. Д. Д., починал на 29.06.1997 г., е придобил по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ собствеността върху нива пл. № 56 от 684 кв.м., Х. землище, находяща се в местността „Изгрев” /нотариален акт № 126 том VІ нот.дело № 2501/1995 г. от 02.08.1995 г. на нотариус при Х./; съседният имот със същия статут с площ от 560 кв.м. с пл. № 56а бил придобит възмездно от Г. С. Б. /нотариален акт № 70 том ІІ нот.дело № 450/1995 г. от 23.02.1995 г. на нотариус при Х./; последният и съпругата му Д. Х. Б. продали на ответницата, през време на брака й с ответника, този си имот – на 20.03.2002 г. с нотариален акт № 356 том ІІ рег. № 2433 дело № 321/2002 г. на нотариус с рег. № 081; по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на А.-С., двата имота били заснети като един поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.729.361 с площ от 1251 кв.м. и като собственици на тези имоти в скицата били отбелязани ищците и ответницата; след 2002 г. използвайки част от основите на срутена стопанска сграда, ответниците незаконно изградили двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 57,70 кв.м. в съсобствения им имот, без ищците да са учредили на ответниците право на строеж и без за нея да са изработени строителни книжа; Д. Б. се снабдила с нотариален акт за собственост върху описаната сграда – № 164 том ІІ нот.дело № 196/2011 г. от 07.09.2011 г. на нотариус с рег. № 078, издаден по обстоятелствена проверка, макар да не е придобила правото на собственост, тъй като сградата е незаконен строеж и и негоден обект на собственост, а и от построяването й през 2002 г. до момента Б. не е осъществявала нито ден владение върху този имот, като обективно не бил изтекъл 10-годишният давностен срок за придобиване на правото; без да притежава право на собственост, с нотариален акт № 19 том ІІІ нот.дело № 218/2011 г. от 04.10.2011 г., Б. продала процесната жилищна сграда на С. Н. Б., поради което сделката не е породила вещен ефект. Тъй като незаконният строеж в съсобствения им имот, изграден от ответниците, пречи на ищците да осъществяват в пълен обем правото на собственост /строежът е разположен в най-добрата част от имота, като при евентуално разпределение правото на ползване, ищците ще бъдат неблагоприятно поставени, както относно обема на частта от имота, която ще ползват, така и относно благоприятния за тях начин на ползване/ последните са поискали ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконния жилищен строеж, изграден в съсобствения имот..
В писмения отговор ответниците са възражили, че страните по делото не са съсобственици на процесния ПИ с идентификатор 77195.729.361, т.к. ответниците са индивидуални собственици на северната част на имот с площ от 560 кв.м. и имотът им неправилно бил заснет с имота на ищците като един ПИ с идентификатор 77195.729.361 с площ от 1251 кв.м.; имотът на ответниците бил ограден с реални граници от всички страни и те не били променяни от придобиването му от техните праводатели през 1995 г., запазили са същия вид през 2002 г., когато ответниците го придобили и продължавали да го владеят в този вид до сега, като тяхното владение било явно и необезпокоявано и довело до възникване на право на собственост върху описания имот в конкретни и реални граници по оригинерен способ; поддържат, че процесната сграда не е незаконен строеж и се намира изцяло в собственото им място. Предявяват против ищците инцидентен установителен иск /И./ с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че са собственици на северната част на ПИ с идентификатор 77195.729.361, с площ от 560 кв.м., при посочени граници
Ответниците по И. представят отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Считат предявения иск за допустим, но за нередовен, т.к. не бил идентифициран претендираният имот, което налагало оставяне на исковата молба без движение. Намират предявения И. за неоснователен. Възразяват против твърдението, че ищците по И. са придобили имота по давност – не били налице предпоставки за придобиване по давност на реална част от ПИ. След като през 2002 г. те придобили правото на собственост върху ид.ч. от ПИ на непървично основание, недопустимо било ищците по И. да се позовават на оригинерен способ на придобиване на същото право, макар в реални граници. Не била допусната сочената от ищците грешка при заснемането в кадастралния план – липсвала проведена административна процедура за установяването и премахването на такава грешка. Ответниците по И. възразяват още против ищцовото твърдение, че имотът е бил ограден от тях, а преди това и от праводателите им и те владеели реално 560 кв.м. оградена част. Заявяват насрещни твърдения, че в целия настоящ имот е имало отделни заграждения, служещи за ограничаване на различни видове животни, отглеждани от праводателите на ищците, но никога не е имота огради. Тези заграждения били премахнати преди придобиване на ид.част от ПИ от ищците по И.. От около 2000-2002 г. имотът имал ограда, която го обикаляла в неговата цялост, а междинна такава нямало, поне до подаване на първоначалната искова молба.
Ответниците по И. възразяват, че ищците никога не са заявявали намерение, да своят част от имота спрямо ответниците, които не посрещали пасивно действията им, засягащи техните права, а са сезирали надлежните органи.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесната сграда е незаконна, а незаконния строеж в съсобствен имот, съставлява неоснователно действие по чл.109 ЗС спрямо изправната страна и съставлява ограничение за ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. По инцидентния установителен иск са възприети фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, който е приел за установено, че страните са съсобственици на процесния имот, като Г. Н. Н. и Н. Х. Н. са придобили идеална, а не реална част от имота и техния титул за собственост /деривативен придобивен способ/ изключва възможността им да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност /оригинерен способ/, а и по делото не се установява претендираната площ да отговаря на изискванията на закона за съществуване на самостоятелен УПИ със съответни площ и лице, нито тя някога да е съществувала и да е била заснета в действащите планове и карти в този вид – експертното заключение установява, че кадастралните планове на местността никога не са съдържали данни за съществуването на два отделни имота с пл. № 56 и пл. № 56 а, не са налице и данни за допусната грешка в кадастралния план, доколкото съществува съответствие между фактическата на терена ситуация и отразяването й върху кадастралния план от 1988 г. и 1999 г., както и в кадастралната карта от 2006 г.
К. поставят въпросите: 1. пречка ли е за приложението на института на придобивната давност доказано владение на реална част от съсобствен имот при договорно определена граница, неоспорвана от страните на частите от този имот, макар и не обективирана с трайна ограда? и 2. незаконен ли се явява строеж, изпълнен в съсобствен имот, част от който, в която част попада и строежа, впоследствие е придобита по давност?.
Въпросите са относими към изводите на съда за съсобствения характер на поземления имот, но не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, доколкото липсва твърдения на страните как е възникнала съсобствеността, както и мотиви на съда защо приема, че имотът е съсобствен. Касационното обжалване следва да се допусне с оглед преценка допустимостта на въззивното решение и доколко същото е постановено по редовна искова молба, след като в последната се съдържат твърдения че праводателите на ищците и на ответниците са придобили собствеността на два съседни самостоятелни имота, а същевременно се претендира наличие на съсобственост върху тях, без да са изложени твърдения за юридическите факти, от които е възникнала твърдяната съсобственост.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 435 от 6.11.2013 г., постановено по гр.д. № 603 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Хасково.
Указва на касаторите Г. Н. Н. и Н. Х. Н. в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 69.63 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: