О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№541
гр.София, 24.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 483/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. П. К. и К. А. К. от [населено място], срещу определение № 251 от 05.07.2011 год. по гр.дело № 689/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК касационна жалба вх.№ 9719 от 27.04.2011 год. срещу въззивното решение № 4448 от 28.03.2011 год. по гр.дело № 3296/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2596 от 30.07.2010 год. по гр.дело № 6983/2009 год. на Пловдивския районен съд.
Поддържат се оплаквания, че предявеният иск по чл.109 ЗС е с неопределен материален интерес и е неоценяем, поради което, според жалбоподателите, не намира приложение чл.55 ГПК/отм./. Твърди се, че защитимият от жалбоподателите материален интерес е значителен, защото се касае за искове за премахване на вътрешни стени на техни помещения и възстановяване на други, които остойностени като действителна цена, далеч ще надхвърлят определения нормативен минимум за интерес от касационното обжалване.
Ответниците по частната жалба чрез пълномощника си адв.С. Ф. М., са на становище, че определението е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 17363 от 09.06.2009 год. срещу частните жалбоподатели са били предявени обективно и субективно съединени искове по чл.31, ал.2 и по чл.109 ЗС – за осъждане на ответниците да възстановят в първоначалния им вид процесните помещения – общи части на сградата в етажна собственост, както и да осигурят на ищците достъп и да не ги препятстват за ползването им. Претендирано е и обезщетение за лишаване от възможността за ползване за периода от 11.06.2004 год. до 11.06.2009 год. в размерите по молбата от 06.07.2010 год.
По делото не е представено удостоверение за данъчна оценка, като съгласно писмо изх.№ 09 СД-953 от 14.08.2009 год./л.44/ на [община], Дирекция „Местни данъци и Т. и ревизионен контрол”, процесните обекти „представляват етажна собственост и за тях не се изготвя данъчна оценка, а те са общо притежание и са включени в процента на притежаваните общи части на всеки от собствениците”. Според писмото, данъчна оценка по чл.20 ЗМДТ е възможно да се изготви при положение, че асансьорната шахта и портиерната се обособят като друг вид жилищен или друг нежилищен обект.
С определение от 20.08.2009 год. районният съд е определил на основание чл.70, ал.3 ГПК приблизителната цена на всеки от двата иска – по 1 250 лева, като след уточнението в заседанието на 18.03.2010 год. с доклада, приет без възражение, е определил и правната квалификация на първата претенция – по чл.109 ЗС.
Съгласно чл.70, ал.1 ГПК, въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Ответниците /сега частни жалбоподатели/ не са възразили, че предявения срещу тях негаторен иск е неоценяем, нито, че цената му надхвърля приблизително определената от районния съд цена. Предвид на това, след предвидения в процесуалния закон краен момент не може да се преразглежда въпросът за цената на иска, включително и при подаване на касационна жалба срещу въззивното решение.
Обжалваното определение е законосъобразно.
След като касационното производство е образувано въз основа на жалба срещу въззивното решение, подадена след изменението на процесуалния закон от 21.12.2010 год., преценката за допустимостта на касационното обжалване се извършва съгласно нововъведения критерий за обжалваемост на въззивните решения, съобразно който цената на иска следва да надвишава 5 000 лева. Новата процесуална уредба е влязла в сила веднага с обнародването на ЗИД на ГПК и съдът е длъжен да я приложи по силата на незабавното действие на новия процесуален закон.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 251 от 05.07.2011 год. по гр.дело № 689/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/