О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№160
гр.София, 05.04.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 2191/2013 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. В. Х. от [населено място] срещу определение № 24 от 10.01.2013 год. по ч.гр.дело № 469/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 8502/06.07.2012 год. срещу определение № 1997 от 25.06.2012 год. по ч.гр.дело № 1566/2012 год. на Пловдивския окръжен съд. С въззивното определение е било отменено определение № 328 от 08.03.2012 год. по гр.дело № 1628/2010 год. на Асеновградския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на В. Н. Ш. по чл.64 ГПК и вместо него е бил възстановен пропуснатия срок за отстраняване нередовностите на исковата молба.
Поддържа се, че липсва изрична законова забрана или императивна правна норма, възпрепятстваща ответната страна да подаде частна жалба срещу определение, с което се уважава молба за възстановяване на пропуснат срок, поради което процесуалната допустимост на частната жалба следва да се извежда с оглед разпоредбите на чл.280 и сл.ГПК.
Ответницата по частната жалба е на становище, че обжалваното определение е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба срещу определение № 24 от 10.01.2013 год. по ч.гр.дело № 469/2012 год. на ВКС, ІІ г.о. е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Определението на въззивния съд, с което се отменя определението на първата инстанция за оставяне без уважение молбата на ищцовата страна по чл.64, ал.2 ГПК и вместо него се възстановява пропуснатия срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, не попада в приложното поле на чл.274, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а напротив-развитието на производството продължава и в него въпросът за правото на защита отново може да бъде разгледан. Процесуалният закон не е предвидил възможност за обжалване на такова определение, а и в чл.66, ал.2 ГПК изрично е предвидено, че частна жалба може да се подаде само срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока. На последно място, определението не се обхваща и от хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, която изисква с определението на въззивния съд да е била оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Не е налице и хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, която включва определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. С постановяването на определението на въззивната инстанция, с което е отменено първоинстанционното определение и е била уважена молбата на ищеца за възстановяване на пропуснатия срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, инстанционният контрол е изчерпан. Това прави подадената срещу съдебния акт на въззивната инстанция частна жалба процесуално недопустима поради което определението на тричленния състав на ВКС, ІІ г.о. за оставянето й без разглеждане е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 24 от 10.01.2013 год. по ч.гр.дело № 469/2012 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/