1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
[населено място], 09.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 607 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „И. България” З., ЕИК[ЕИК], срещу определение от 14.11.2013г. по гр.д. № 8673/2013г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав, с което е оставена без уважение молбата на ЗАД [фирма] и „И. България” З. от 05.11.2013г., съдържаща искания по чл. 111 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 226, ал.2 във вр. с чл.222 ГПК.
В частната жалба се иска отмяна на определението и разрешаване на поставените процесуални въпроси. Изложени са подробни съображения за допустимостта на частната жалба и неправилността на определението.
Ответниците по частната жалба Г. Д. Б. и [фирма] не са взели становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й съдът установи следното:
Производството по гр.д. № 8673/2013г. на Софийски градски съд е образувано по въззивни жалби на Г. Д. Б. и на [фирма] срещу решение на Софийски районен съд по гр.д. № 15 943/2011г. Частният жалбоподател „И. България” З. е конституиран като подпомагаща страна в процеса на страната на ответника по иска [фирма]; същевременно спрямо „И. България” З. е предявен обратен иск от [фирма] за заплащане на обезщетението, което ще бъде присъдено в полза на ищцата. С първоинстанционното решение е уважен първоначалния иск по чл. 49 ЗЗД в размер на 5000лв. и за същата сума е уважен обратния иск.
На 05.11.2013г. пред въззивния съд е постъпила молба от [фирма] и „И. България” З. с искане първото дружество да замести второто в процеса поради извършено прехвърляне на застрахователния портфейл съгласно чл. 111, ал.3 КЗ. На второ място е заявено евентуално искане на основание чл. 226 ГПК за встъпване на [фирма] като трето лице помагач на „И. България” З., а при дадено съгласие от ищеца по обратния иск за заместване на „И. България” З. от [фирма] като ответник в процеса. Към молбата е приложен договор от 29.08.2013г., сключен на основание чл. 108 КЗ, по силата на който „И. България” З. прехвърля на [фирма] застрахователния си портфейл, който обхваща всички негови права, задължения и фактически отношения, възникнали или които могат да възникнат от застрахователни договори на прехвърлящото дружество. Уговорено е, че поемащия застраховател ще поеме всички висящи искове, претенции, жалби и бъдещи искове по застрахователните договори. Договорът е влязъл в сила на 02.10.2013г. когато е издадено решение на Комисията за финансов надзор за разрешаване на прехвърлянето.
С обжалваното определение, постановено в закрито заседание на 14.11.2013г., Софийски градски съд е оставил молбата без уважение. Приел е, че нормата на чл. 111, ал.3 КЗ има материалноправен характер и сключената сделка между застрахователите не води до загуба на процесуална легитимация, поради което е невъзможно конституирането на приобретателя на мястото на прехвърлителя. Намерил е за неприложима разпоредбата на чл. 226, ал.2 ГПК, тъй като тя визира встъпване като подпомагаща страна, а това е допустимо единствено пред първата инстанция. Посочил е, че нормата на чл. 222 ГПК допуска заместване на подпомаганата страна от подпомагащата по взаимно съгласие на страните, без срок, но предпоставя заместващата страна да е встъпила по делото като трето лице в определения от закона срок. Поради това, тъй като [фирма] не е участник в процеса като подпомагаща страна, то не може да замести „И. България” З. по чл. 226, ал.2 във вр. с чл.222 ГПК.
В проведеното на 06.12.2013г. съдебно заседание съдът е съобщил на страните постановеното определение, докладвал е въззивните жалби и отложил делото с оглед осигуряване възможност за обжалване на постановения съдебен акт. Нито в съдебното заседание, нито преди това – преди постановяване на определението от 14.11.2013г., съдът е дал възможност на главните страни да вземат становище по искането и да заявят дали са съгласни със заместването.
При горните фактически обстоятелства настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че определението е неправилно. По силата на сключения договор е извършено прехвърляне на застрахователните права и задължения от подпомагащата страна и ответник по обратния иск в полза на неучастващо по делото лице, което се явява неин частен правоприемник. Съгласно чл.111, ал.2 и 3 КЗ прехвърлянето поражда действие спрямо всички лица, които имат права и задължения по застрахователния договор; след прехвърлянето на застрахователен портфейл прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените договори. Това прехвърляне на застрахователния портфейл обаче не може да обоснове заместване по право /по силата на специалната норма на чл. 111, ал.3 КЗ/ на първоначалната страна с приобретателя, тъй като не е осъществено универсално правоприемство по смисъла на чл. 227 ГПК. Сключената сделка представлява прехвърляне на спорното право по смисъла на чл. 226 ГПК, което съгласно чл. 226, ал.2 ГПК може да обуслови встъпване на приобретателя или привличането му като трето лице, както и заместване на праводателя при условията на чл. 222 ГПК. А условието на чл. 222 ГПК е да бъде дадено съгласие за заместването от страните. Неправилно е тълкуването на въззивния съд, че приложението на чл.226, ал.2, пр.2 във вр. с чл.222 ГПК изисква първо да бъде привлечен приобретателя като подпомагаща страна /в законния срок за извършване на това действие/ и след това да се даде съгласие от страните за заместването. Препращането към разпоредбата на чл.222 ГПК, която се отнася до заместване на подпомаганата страна от подпомагащата, е свързано единствено с изискването за съгласие на всички страни за извършваното заместване.
В случая съдът не е дал възможност на [фирма] като ответник по главния иск, на чиято страна е привлечен да помага „И. България” З. и като ищец по обратния иск, да заяви дали дава съгласие за извършване на заместването, за да е ясно дали са налице предпоставките на чл. 226, ал.2, пр.2 във вр. с чл. 222 ГПК.
Горното налага отмяна на определението. След връщане на делото въззивният съд следва да предприеме действия по изискване съгласие от ищеца по обратния иск за исканата замяна и с оглед на неговото становище да се произнесе отново по искането в молбата от 05.11.2013г. за замяна на подпомагащата страна с нейния частен правоприемник.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 14.11.2013г. по гр.д. № 8673/2013г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново произнасяне по молбата на [фирма] и „И. България” З. от 05.11.2013г. след изпълнение на указанията в мотивировъчната част на определението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: