1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№164
С., 15.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1214 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. М. Г., чрез пълномощника му адвокат Х. Х., против решение № 160 от 28.06.2011 г., постановено по гр.д. № 205 описа за 2011 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 20 от 25.11.2010 г. по гр.д. № 113/2010 г. на Видински районен съд за отхвърляне на предявения от Г. М. Г. против Л. Г. С., С. Ц. С., Г. В. М. и Ц. С. Ц. ревандикационен иск по отношение УПИ * в кв.* в [населено място], [улица] площ около * кв.м, заедно с втория етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от * кв.м., а по графични данни * кв.м., заедно с припадащите се на етаж * ид.ч. от общите части на сградата, заедно с масивна сграда с площ * кв.м. и масивен гараж с площ * кв.м.
Ответниците по касационната жалба Л. Г. С., С. Ц. С., Г. В. М. и Ц. С. Ц. считат, че касаторът не е обосновал наличието на нито едно от основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Претендират възстановяване на направените разноски.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че с оглед уточнението на ищеца и изричното определение от 6.10.2010 г. искът е основан на твърдения за наследство и давностно владение и при този предмет на спора е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, който е обсъдил и преценил доказателствата, имащи значение за спора според въведения предмет. Мотивите за отхвърляне на иска са, че не е доказано ищецът да е упражнявал фактическа власт върху имота, тъй като в него от 1993 г. по силата на непрекратено наемно отношение с общината живеят ответниците, а следователно е опровергано твърдяното основание за собственост – придобивна давност. По отношение на другото основание е прието, че макар да е установена идентичност на отчужденото от наследодателя на ищеца Г. М. П. дворно място, то втория етаж от сградата и гаражна, не са реституирани, тъй като са изградени от трето лице през 1964-68 г. въз основа на издадено строително разрешение, още повече, че не е установено описаната в акта за завземане таванска стая, на чието място е построен втория етаж, да е имала самостоятелно съществуване, за да се приеме, че с построяването на втория етаж е настъпила трансформация в обекта на собственост. Тъй като наследодателят не е притежавал втория етаж и гаража, то няма как и ищецът да е станал собственик по наследство. По отношение на дворното място искът е отхвърлен, тъй като е прието за установено, че ответниците не го владеят, а го ползват само за преминаване.
К. счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и подаденото във връзка с указанията на съда уточнение в молба от 2.02.2012 г. обаче липсва формулиран правен въпрос спрямо който да се прецени налице ли е противоречие дванадесет съдебни решение, както и с Тълкувателно решение № 1/17.05.1995 г. по гр.д. № 3/94 г. на ВС. Наведените доводи са, че съдът не се е произнесъл по съществото на спора съобразно доводите във въззивната жалба, преценка на относимите към спора доказателства и факти и формиране на самостоятелни изводи. Твърденията от една страна касаят довод за допуснати процесуални нарушения, който съставлява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК и може да бъде разгледан при проверка правилността на въззивното решение, но е неотносим при преценка наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. От друга страна тези твърдения са неотносими към нормата на чл.272 ГПК, която изрично предвижда възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционният съд.
При липса на формулиран правен въпрос, нито възможност такъв да бъде уточнен от наведените в касационната жалба и уточнението на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, то не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
К. следва да възстанови на ответниците по жалбата направените в настоящото производство разноски в размер на 630 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 от 28.06.2011 г., постановено по гр.д. № 205 описа за 2011 г. на Видински окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Л. Г. С., С. Ц. С., Г. В. М. и С. С. Ц., всички с адрес: [населено място], [улица], ет.2 разноски за настоящото производство в размер на 630.00 /шестстотин и тридесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: