О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
[населено място], 20.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 39 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от адв. К. Маринова като пълномощник на Е. Д. Г. частна жалба вх. № 41814 от 19.12.2011г. срещу определение № 3386 от 28.11.2011г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1020/2011г., с което е прекратено производството по въззивната жалба на Е. Д. Г., обективирана в молба от 29.03.2011г., в частта й, с която се претендира отмяна на решението на Варненски районен съд за отхвърляне на претенцията й по чл. 30, ал.3 ЗС за присъждане на припадащата й се част от получени от ответниците наеми за периода от 13.11.2000г. до 14.02.2005г. за горницата над 18 013,33 щ.д. до 29 788,13 щ.д., като недопустима поради просрочие.
Според частната жалбоподателка определението е неправилно поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Съдът не е взел предвид, че своевременно е бил сезиран с въззивна жалба срещу тази част на решението, а молбата от 29.03.2011г. представлява уточнение на жалбата, извършено в изпълнение на указания на съда. Счита, че съдът е предприел съвместно администриране на двете жалби, а подадената от адв. Т. жалба е била върната единствено поради това, че пълномощията му са оттеглени.
Ответниците В. Г. и Г. Г. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане № 3386 от 28.11.2011г. въззивният съд е приел, че въззивната жалба на съделителката Е. Г., предявена с молбата от 29.03.2011г., касаеща отхвърлена част на претенцията й за получаване на получени от ответниците доходи от наеми за съсобствен имот, е просрочена и поради това не подлежи на разглеждане.
Видно, че от Е. Г. са постъпили две въззивни жалби срещу първоинстанционното решение на Варненски районен съд. На 19.01.2011г. /в срока за обжалване/ е постъпила жалба, подадена от пълномощника адв. Т.. Същата е насочена срещу решението по извършване на делбата и срещу отхвърлените претенции на Е. Г. по сметките. С разпореждане от 21.01.2011г. съдът е оставил жалбата без движение с указания за внасяне на държавна такса. Същия ден е постъпила молба лично от жалбоподателката, с която оттегля пълномощията на адв. Т.. Постъпила е отново на 21.01.2011г. и въззивна жалба, подписана лично от Е. Г.. Обект на обжалване според нея е решението по извършване на делбата, по претенцията за подобрения и по претенцията за обезщетение за лишаване от ползване. С разпореждане от 21.01.2011г. Варненски районен съд е оставил без движение тази жалба за отстраняване на нередовности, както и е указал на жалбоподателката да заяви дали поддържа подадената от адв. Т. жалба и да внесе съответните държавни такси за обжалването. По искане на новия пълномощник на жалбоподателката срокът за изпълнение на указанията е бил удължен. С молба от 29.03.2011г. тя е заявила, че поддържа подадената лично жалба и е посочила атакуваните части на решението, сред които е и отхвърлената част на претенцията за полагащи се наеми по чл. 30, ал.3 ЗС. Съдът е приел въззивната жалба, подадена лично от Е.Г., за редовна и е разпоредил връчване на препис от нея на ответника. Подадената от адв. Т. въззивна жалба съдът е върнал с разпореждане от 30.03.2011г. поради неотстраняване на нередовностите й, което разпореждане е съобщено на жалбоподателката и не е било обжалвано. Във въззивното производство при установяване предмета на обжалване въззивният съд е приел, че не е сезиран с жалба срещу решението по претенцията за полагащи се наеми. Поради изразено от жалбоподателката несъгласие с това становище съдът за яснота е постановил обжалваното определение, с което е приел, че молбата от 29.03.2011г., разгледана като въззивна жалба, се явява просрочена.
При горните данни Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е законосъобразно. Изводът на въззивния съд, че не е надлежно сезиран с жалба срещу решението по претенцията на Е. Г. за получаване на полагаща й се част от получени от ответниците наеми за съсобствен имот, е правилен. Несъмнено, че обжалване на тази част от решението е било заявено единствено в подадената от адв. Т. жалба в рамките на общото обжалване на всички отхвърлени претенции по сметки. Тази жалба обаче впоследствие е върната от районния съд с влязло в сила разпореждане. Затова уточнението, заявено в молбата от 29.03.2011г., че се обжалва и тази част от решението, би могло да се разглежда само като нова въззивна жалба, която безспорно е извън срока за обжалване.
При горните изводи обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3386 от 28.11.2011г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1020/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: