О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№467
гр.София, 14.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 430/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. С. и Р. Н. С., и двамата от [населено място], Софийска област, срещу определение № 180 от 03.06.2011 год. по гр.дело № 540/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влязлото в сила решение № 682 от 22.12.2010 год. по гр.дело № 197/2010 год. на Върховния касационен съд, І г.о. по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Поддържа се, че молителите са поискали отмяна на решението по гр.дело № 1012/1996 год., а не по гр.дело № 1092/1996 год. на Софийския окръжен съд и че атакуваното от тях решение се отнася за парцел * от кв.* по плана на [населено място], а не за парцел *, за който е постановено обжалваното определение. Твърди се, че основанието за отмяна е посочено в писмените бележки по гр.дело № 197/2009 год. и по гр.дело № 1117/2008 год. на ВКС, І г.о., разгледано на 11.10.2010 год. Иска се да бъде съобразено решението по гр.дело № 100/1993 год. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.дело № 69/1991 год. на Свогенския районен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С молба вх.№ 109 от 07.01.2011 год. е поискана отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 682 от 22.12.2010 год. по гр.дело № 197/2010 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е била оставена без уважение молбата на М. Н. С. и Р. Н. С. вх.№ 1123 от 15.12.2009 год. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 26.06.1998 год. по гр.дело № 1012/1996 год. на Софийския окръжен съд, с което е бил отхвърлен предявения от двамата молители, както и от Н. Г. Г. Б., В. К., Т. С., В. С. и Т. К., срещу Л. В., Р. Р., К. Р., Б. Р., В. Р., Б. Р., Р. Р., Ц. Х. и Т. А., иск за признаване за установено, че ищците са собственици на нива с площ * кв.м., находяща се в землището на [населено място], м.”Б.”, понастоящем съставляваща парцел *, кв. * от селото.
За да остави молбата с вх.№ 109 от 07.01.2011 год. без разглеждане, съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че атакуваното решение, постановено в производство по чл.303, ал.1 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не подлежи на отмяна на посочените в ГПК основания.
Обжалваното определение е законосъобразно.
Самостоятелното извънинстанционно производство по чл.303 и сл.ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. По начало отмяната се свързва с принципа за дирене на истината и има за предмет неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 ГПК причини. В хипотезите на чл.303, ал.1, т.т.1-4 ГПК на отмяна подлежат само необжалваеми се и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения – т.е. решения, с които се разрешава конкретен материалноправен спор по същество. Атакуваното с молбата за отмяна решение № 682 от 22.12.2010 год. по гр.дело № 197/2010 год. на ВКС, І г.о., с което не е уважена молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 26.06.1998 год. по гр.дело № 1012/1996 год. на Софийския окръжен съд не е от категорията съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор по същество и не може да бъде предмет на отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което законосъобразно с обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата за отмяна вх.№ 109 от 07.01.2011 год.
С частната жалба се поддържа, че с молбата от 07.01.2011 год. е поискана отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 26.06.1998 год. по гр.дело № 1012/1996 год.на Софийския окръжен съд, като се позовават на удостоверение № 123 от 01.12.2009 год. на [община]. По отношение на този документ, приет в заседанието на 11.10.2010 год. по гр.дело № 197/2010 год. на ВКС, І г.о., в решение № 682 от 22.12.2010 год. по същото дело е посочено, че е издадено по повод заявление на молителите с вх.№ 94-Гр-203/19.11.2009 год., т.е. след потвърдителното определение от 01.10.2009 год. по ч.гр.дело № 313/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставено в сила определение № 278 от 01.06.2009 год. по гр.дело № 1117/2008 год. за оставяне без разглеждане като недопустима поради просрочие молбата на М. Н. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 26.06.1998 год. по гр.дело № 1012/1996 год. на Софийския окръжен съд на основание чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./.
В обобщение, частната жалба срещу определението от 03.06.2011 год. по гр.дело № 540/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. е неоснователна и съдебният акт следва да бъде потвърден.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 180 от 03.06.2011 год. по гр.дело № 540/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/