О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№170
гр.София, 24.04.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1229/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Г. М., П. С. Г., Г. С. Г., Н. Б. Г., П. Б. Г., Б. Б. Г., В. Д. С., И. Д. М., Г. Д. Г. и Д. Д. Г. са подали касационна жалба вх.№ 37593 от 17.12.2013 год. срещу въззивното решение № 2318 от 12.11.2013 год. по в.гр.дело № 3173/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3703 от 23.07.2013 год. по гр.дело № 15404/2011 год. на Варненския районен съд, 8-ми състав. С първоинстанционното решение е била допусната съдебна делба на поземлен имот, целият с площ 1100 кв.м. по нотариален акт и 1526.37 кв.м. по скица, находящ се в [населено място], м.”Б.-север”/бивша местност „А.”/, представляващ ПИ № 1345 по плана на СО”Б.-север”, при граници на имота: път, ПИ № 1348 и ПИ № 2820, при квоти: 500/1100 ид.ч. за Р. Д. Д., 150/1100 ид.ч. за В. Д. С., 150/1100 ид.ч. за И. Д. М., 150/1100 ид.ч. за Г. Д. Г. и 150/1100 ид.ч. за Д. Д. Г., като искът за делба по отношение на М. Г. М., П. С. Г., Г. С. Г., Н. Б. Г., П. Б. Г. и Б. Б. Г. е бил отхвърлен.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и допускане на делбата и спрямо ответниците, спрямо които искът е бил отхвърлен и при квоти: 500/1526 кв.м.ид.ч. или 0.327% ид.ч. за ищцата; по 168.8333 кв.м. ид.ч. или по 0.110625% ид.ч. за всеки от ответниците В. Д. С., И. Д. М., Г. Д. Г. и Д. Д. Г.; по 58.4444 кв.м. ид.ч. или по 0.038299% ид.ч. за всеки от ответниците М. Г. М., П. С. Г., Г. С. Г., Н. Б. Г., П. Б. Г. и Б. Б. Г..
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/за обхвата на правораздавателната власт на въззивния съд – противоречие с определение № 608 от 13.06.2011 год. по гр.дело № 235/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. и определение № 380 от 03.08.2010 год. по ч.гр.дело № 187/2010 год. на ВКС, І г.о.; б/следва ли да бъдат изключвани от делба съсобственици, които не са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка преди завеждане на делото за делба за разликата в квадратурата на имота по документ за собственост и измерен на място при положение, че в производството по допускане на делба са направили възражение за придобиване по давност, но съдът не е разгледал възражението, съответно не е установил правото им на собственост и ги е изключил от производството по делба; в/може ли лице, придобило конкретно определени като число идеални части от поземлен имот преди да е изминал предвидения в закон срок за придобиване по давност, чрез завеждане на иск за делба да придобие по-голяма квадратура, идваща от разликата на имота по скица и нотариален акт, при положение, че праводателите се позовават на придобивна давност за тази разлика и за тях е изтекла предвидената в закона давност; г/следва ли в производството по допускане на делба съдът да се произнесе по преюдициалния въпрос за принадлежността на част от правото на собственост в полза на лице, участник в делбеното производство, което претендира да е придобило тази част по давност, но не се е снабдило с документ за собственост по давност преди завеждане на иска за делба или следва да се допусне делбата само между тези съсобственици, които притежават нотариални актове за идеални части от имота, като разпредели разликата в квадратурата на имота, която се получава след приспадане на сбора от идеалните части по документите за собственост на частта от съделителите, които притежават тези документи и действителната площ на имота, като изключи от делбата тези съделители, които не притежават документ за собственост, но се позовават на давност. По отношение на втория, третия и четвъртия въпрос касаторите твърдят, че са от значение за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че с нотариален акт № 133, т.І, нот.дело № 291/25.01.1965 год. Г. С. Г. е признат за собственик на лозе в м.”А.”, землище на [населено място] с площ 1100 кв.м., при съседи: кариера, път, М. С. Г. и Я. С. Г..
С нотариален акт № 69, т.V, нот.дело № 2025/27.12.1973 год. Г. С. Г. е дарил на сина си Д. Г. С. 600 кв.м.ид.ч. от посочения по-горе имот – лозе от 1100 кв.м.
Г. С. Г. е починал на 28.11.1980 год. и е оставил за наследници по закон синовете си Д./починал на 04.02.2008 год./, С./починал на 20.06.1988 год./ и Б./починал на 01.08.1993 год./. Наследници на Д. Г. С. са В. Д. С./съпруга/, Г. Д. Г., И. Д. М. и Д. Д. Г.-дъщери. С. Г. С. е бил наследен от М. Г. М./съпруга/ и от синовете си Г. и П.. Наследници на Б. Г. Г. са съпругата Н. Б. Г. и синовете П. и Б..
С нотариален акт за продажба № 30, т.VІІ, нот.дело № 1240/22.07.2005 год. Д. Г. С. и наследниците на починалите негови двама братя, а именно: М. Г. М., Г. С. Г., П. С. Г., Н. Б. Г., П. Б. Д. и Б. Б. Г. са прехвърлили на Р. Д. Д. /ищца по делото/ собствения си имот: 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, целият с площ 1100 кв.м. по нотариален акт, а по скица 1526 кв.м., в [населено място], м.”Б.-север”/бивша м.”А.”/, представляващ поземлен имот № 1345 по плана на местността.
От заключението на вещото лице пред районния съд е установено, че имотът по констативния нотариален акт от 25.01.1965 год. за първи път е бил заснет по кадастралния план от 1979 год. с пл.№ 1345, при граници: път, път, имот пл.№ 1348 и имот пл.№ 1344. В разписния лист към плана е бил записан на имота на Г. С. Г., а по-късно на името на Д. Г. С.. По кадастралния план на м.”Б.-север”, одобрен през 1996 год., имот пл.№ 1345 е със същата площ и граници. По плана на новообразуваните имоти от 19.10.2012 год. на СО”Б.-север” имотът е отразен по същия начин. Липсват данни съществуващите на място трайно обозначени граници на имота да са били променяни, а площта на същия, графично отчетена по плана е 1526.61 кв.м.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че волята на страните по договора за дарение от 27.12.1973 год. е Г. Ст.Г. да прехвърли на сина си 600/1100 кв.м.ид.ч. от имота, независимо, че реалната площ на имота към деня на сделката е била 1526 кв.м., при което Д. Г.С. се е легитимирал като собственик на 600/1100 ид.ч. от 1526 кв.м. ид.ч. или 832.36/1526 ид.ч., която квота е идентична на квотата 600/1100 ид.ч. Прието е по-нататък, че след смъртта на Г. С. Г. на 28.11.1980 год., като собственици на останалите 500/1100 ид.ч. от имота при равни квоти са се легитимирали тримата му синове Д., С. и Б., а с договора за продажба от 22.07.2005 год. първият от тях и наследниците на останалите двама братя /починали съответно на 20.06.1988 год. и на 01.08.1993 год./ са прехвърлили на Р. Д. Д. 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот, целият с площ по нотариален акт от 1100 кв.м., а по скица с площ 1526 кв.м., с което изцяло са се разпоредили с придобития в наследство дял от 500/1100 ид.ч. от имота, равняващи се съобразно действителната му площ на 693.64/1526 кв.м. ид.ч. Посочено е, че делът на Д. Г. С./починал на 04.02.2008 год./ от 600/1100 кв.м. ид.ч. е наследен при равни квоти от съпругата му В. Д. С. и трите му дъщери – И., Г. и Д. и понастоящем имот № 1345 се съпритежава при квоти: 500/1100 ид.ч. за ищцата и по 150/1100 ид.ч. за всяка от наследниците на Д. Г. С., докато наследниците на С. Г. С. и на Б. Г. Г., предвид разпоредителната сделка от 22.07.2005 год. не се легитимират като съсобственици и следва да бъдат изключени от делбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
К. не са посочили задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която да противоречи едно или друго разрешение, дадено с обжалваното въззивно решение. Не е посочен и противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен или процесуалноправен въпрос, по кой то се е произнесъл въззивния съд, за което да е представено влязло в сила решение на районен, окръжен или апелативен съд или на състав на Върховния касационен съд по отменения Граждански процесуален кодекс. Ето защо, липсва и предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е представено определение № 608 от 13.06.2011 год. по гр.дело № 235/2011 год. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.288 ГПК. Това определение не се обхваща нито от задължителната практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито от съдебната практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същото е акт на специфична правораздавателна дейност на ВКС по селектиране на касационните жалби въз основа на установени в чл.280, ал.1 ГПК критерии, а не по решаване на спорове със сила на пресъдено нещо. Затова, съдебните актове по чл.288 ГПК не могат да бъдат преценявани в аспекта на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърдението на жалбоподателите е, че с въззивното решение недопустимо било влошено положението им, като окръжният съд дал по-голяма квадратура на ищцата, посочвайки, че делбата следва да се допусне спрямо нея при квота 500/1100 ид.ч., равняваща се на 693/1526 кв.м. ид.ч. съобразно действителната площ на имота. На първо място, окръжният съд е потвърдил изцяло решението на първата инстанция, като само в мотивите на въззивното решение е посочено, че 500/1100 ид.ч. се равняват на 693/1526 кв.м. ид.ч., което математическо съотношение между двете дробни числа, действително е еднакво – 1:2.2 за всяко от тях. Друг е въпроса за юридическото основание на въпросната операция, което следва да се извлече от цялостното съдържание на съобразителната част на въззивното решение при евентуално разглеждане на жалбата по същество, ако са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
По отношение на втория, третия и четвъртия от формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. приема, че те не се обхващат от приложното поле на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, о осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. В основата и на трите въпроса е оплакването, че инстанциите по същество не са разгледали наведено от касаторите основание за придобиване по давност на собствеността върху 426 кв.м. идеални части от имота с площ 1526 кв.м. По такова оплакване обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В противен случай, всяка касационна жалба, която съдържа само оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, би следвало да бъде разглеждана по реда на чл.290 ГПК, а това би обезсмислило въведеното с нормата на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК ограничение на достъпа до касационно обжалване.
В случая, касаторите не са се позовали на непълноти, неясноти или противоречия на процесуалноправната уредба на съдебната делба, нито на необходимост от изясняване или преодоляване на съществуващи затруднения в практиката на съдилищата във връзка с приложението на материалноправните норми при извършване на сделки с поземлени имоти, при които площта, посочена в скицата е по-голяма от площта, посочена в документите за собственост. Що се касае до оплакването, че съдилищата не са обсъдили възражението на касаторите за придобиване по давност на собствеността върху 426 кв.м. ид.ч. от имота с площ 1526 кв.м., само по себе си същото не може да обоснове наличието на предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК не би имало приносен характер за правоприлагането, така както е изяснено това основание с т.4 на тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на О. на ВКС.
В обобщение, не е налице основание по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2318 от 12.11.2013 год.н по в.гр.дело № 3173/2013 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 37593 от 17.12.2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: